Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 17-03-2019
Пеларгониумите са изключително разнообразна група растения. При тяхното отглеждане се забелязват определени мотиви, които формират различни групи. Тези групи не винаги са със съвсем ясни граници по между си, което прави възможно съществуването на растения, които попадат едновременно в няколко групи от една и съща категория. Например видовото мушкато Pelargonium zonale може да се причисли едновременно към групата на зоналните и видовите мушката.
Според родословието си:
1. Зонални (лат.: Pelargonium × hortorum; анг.: Zonals)
Във формирането на хибрдите от тази група са участвали множество видове, но основна роля в определянето на облика на тези растения взимат видовете P. zonale и P. inquinans. Името на групата всъщност произлиза не от цветната зона на листата, която може да отсъства и я има и при други групи, а заради голямото влияние на P. zonale върху хабитуса на растенията. Растенията са изправени, храстовидни, с месести стъбла.
2. Сакъзи (син.: Алпийски);(анг.: Ivy-leaved/Ivies)
За облика на тази група основно участие взима видът P. peltatum. Растенията се характеризират с полягащи стъбла и месести листа, които почти винаги са със затворена основа на петурата, което прави листата щитовидни (обърнете внимание как листната дръжка излиза сякаш от средата на листа, а не в края).
3. Кралски (син.: Английски, Налби);(лат.: Pelargonium × domesticum; анг.: Regals)
За облика на тази група основно участие взима видът P. cucullatum. Растенията са едри, храстовидни, изправени, със сравнително къси междувъзлия. Листа са с назъбен край и абсолютно винаги без зона. Цветовете обикновено са много едри. Понякога може да се срещне подгрупа на кралските наречена Decorative, която включва по-стари, не особено компактни и с по-малки цветчета сортове.
4. Ангелски (анг.: Angels)
За облика на тази група основно участие взима видът P. crispum и не малка част растенията от групата на кралските, от където идва и голямото сходство и честата грешка да се бъркат с миниатюрни кралски. Растенията са малки, храстовидни, най-често изправени, характерно е честото силно и самостоятелно разклоняване. Листата обикновено са 3 до 5 делни, често с цитрусов аромат.
5. Уникални (анг.: Unique)
Няма нищо уникално в растенията от тази група. Тя е сборна на хибриди с различен или неясен произход, които не могат да се впишат в друга група. Листата често са ароматни и насечени, а растенията изправени храстовидни и двървеняващи се в основата. За да се увеличи тяхната способност за цъфтеж са били кръстосвани с кралски. Може би една от най-неотчетливите групи.
6. Видови и видовоподобни
Формите са изключително разнообразни има растесния с грудковидно задебелени корени. Дели се на 3 подгрупи:
…..6.1. Видови пеларгониуми (анг.: Species)- Растения, които при размножаване със семена дават почти идентични растения и са или са били разпространени в дивото.
…..6.2. Първични хибриди (анг.: Primary hybrids)- Растения получени от кръстосването на два вида пеларгониуми. Когато липсва специфично сортово име могат да бъдат срещнати с различни записи като Pelargonium (видов епитет) х Pelargonium (видов епитет) или Pelargonium (видов епитет) х (видов епитет). Някои от старите и природните първични хибриди са получили и свои епитети подобно на видовите пеларгониуми, но за разлика от тях винаги пред епитета стои знака х (Pelargonium х (хибриден епитет), пр.: P. × tricuspidatum)
…..6.3. Видовоподобни (анг.: Species hybrids)- Хибриди с по-сложно родословно дърво от първичните хибриди, но силно доближаващи се до тях със своите характеристики или пък недобре развити като отделни групи.
7. Междугрупови хибриди – Има две ясно изразени малки групички на растения получени при кръстосването на две от горе изброените основни групи. Растенията могат да наподобяват на едната от двете групи или пък комбинация в различна степен на техните основни характеристики.
7.1. Сакъзено-зонални хибриди (анг.: Ivy-zonal hybrids)
7.1.1. Същински (анг.: Hybrid Ivies)- Доближаващи се повече до сакъзите по облик.
7.1.2. Дяконски (анг.: Deacon)- Доближаващи се повече до зоналните по облик.
7.2. Зонартици – Хибриди между растения от групата на зоналните и видовият P. articulatum. Млада група, която има потенциал да се развие в основна. Най-разпространени за момента са същинските зонартици, които наподобяват повече видовият пеларгониум.
Следва продължение…
