Автор HobbyKafe | Секция 2.0 Градински цветя и растения | Дата 17-02-2019
Ajuga е род от 40 вида тревисти цъфтящи растения от семейство Устноцветни (Lamiaceae).
Името на рода идва от гръцки, а – без и jugum – хомот, и се отнася до особената характеристика на рода, при която горната устна на венчето или отсъства или е много слабо изразена. Дори и с преносното значение на думата хомот, името идеално пасва на тези растения – „без тегло“ и наистина аюгите са абсолютно безпроблемни за отглеждане. Декоративни са с цветове и с листа. Типичната багра на цветовете в рода е синя, жълта или кремавожълта, но са селектирани форми с розови и бели цветове, освен това за бонус нерядко и присъцветните листа са ярко обагрени. Използват се предимно като почвопокривни и има много сортове с декоративни листа, които включват червени форми и различни типове пъстролистност. В България натурално са разпространени 6 вида.
Аюгите са предимно многогодишни, рядко едно- до дву- годишни тревисти ниски растения. Те те са силно зимоустойчиви (до 3-та зона, което е приблизително до -40ºС и запазват листата си изцяло или частично през зимата. Цъфтежа им започва от ранна пролет та чак до юли, като пиковите месеци са май и юни. Предпочитат добре дренирани, кисели почви с рН 3,7-6,5, но толерират широк спектър от почвени характеристики. Харесват влажни почви, но се справят със сушата невероятно добре. Могат да растат на всякаква осветеност, от пълно слънце до пълна сянка, но при по-силно огряване листата ще бъдат по-малки, розетките по-компактни, а цветоносните стъбла повече. Нявмат нужда от допълнително наторяване.
Може да се окажат агресивни, защото имат бърз растеж. Освен това, тъй като повечето видове, от които са селектирани сортовете, които познаваме, са натурално разпространени по нашите земи то не е изключено и да се самонасяват. За това трябва да се полагат грижи относно ограничаването им, като например да се садят в заградени участъци, да се разреждат често и да се премахват прецъфтелите цветоноси. Когато са засадени на слънце се държат по-прилично тъй като растежа им се забавя. Имат здрави дълбоки корени и се използват за закрепване на ерозирали почви, за това е хубаво разреждането да става още докато са млади столоните.
Друга грижа, която всъщност се отнася предимно до пъстолистните сортове е да се следи за типични или албиносни столончета. Трябва да се почистват тъй като първите ще се развиват по-бързо и може накрая цялата туфа да ревертира до по-малко декоративно растение, а албиносите се явяват паразити.
Размножават се чрез столони или разделяне на вече утвърдени розетки. Най добре пре/засаждането да става ранна пролет или есента, като растенията се остават на 25-30 см едно от друго. Единственият проблем, за който знам при аюгите е стъбленото гниене, каквото може да се появи ако розетките са засадени твърде дълбоко или са твърде на гъсто. Привличат пчели и пеперуди.
Автор: botan
Прочетете повече по темата: Аюга, срещниче (Ajuga)
