Автор HobbyKafe | Секция 1.5 Геснериеви и бегониеви | Дата 31-01-2019
Titanotrichum oldhamii е бил открит за пръв път през 1864 от Richard Oldham, по време на пътешествието си до Формоза (днес Тайланд), където колекционирал растения за Ботаническата градина Кю. След това е пренесен и култивиран в Европа като декоративно растение заради отличителната му наситено жълта тубичка, образувана от венчелистчетата, които пък отвътре са напръскани с тъмно червено-кафяви петна.
T. oldhamii e вид, за който е било спорно в кое точно семейство принаглежи, дали в Gesneriaceae или Scrophulariaceae. Най-скорошните изследвания го поставят в монотипен триб при геснериевите. Монотипен значи с един род, а рода на титанотрихума също е монотипен тъй като съдържа само един вид. Отношенията му с други родове и систематичното му положение в рамките на семейството въпреки изследванията си остават неясни.
Разпространен е в Тайван, съседни райони на континентален Китай и японските острови Окинава и Рюкю (Ryukyu Isands). Обитава сенчести места по протежението на поточета, най-вече върху капещи отвесни скали или влажни варовикови склонове в гъсти гори и върху скали край пещери и водопади, от 100 до 1200 метра н.м.в. Вкъщи обича обилни поливки и субстрата му винаги да е влажен.
Размножаването може да бъде със семена или вегетативно. Първоначално са се отглеждали клонинги от едно растение взето от дивата природа и дълго време се е смятало, че е стерилно и не може да образува семена. Оказва се обаче, че е себестерилно, т.е. може да опраши друго растение от същия вид, но не и себе си. За това са били събрани нови материали от различни места, въпреки природозащитния му статус на уязвим вид придобит поради факта, че повечето му популации са малки и разпръснати.
Като цяло се смята за тудно да се докара до цъфтеж, но вероятно това е мит. Врътката е там, че растението образува цветоносите си към края на лятото и като настъпи някакъв критично къс ден вместо цветове по цветоноса започва да образува едни структури наречени пропагули. Ако не се полива редовно и се засуши това би забавило образуването на цветоноси и това би му попречило да цъфне.
Пропагулите се използват за вегетативно размножаване. Представляват структури подобни на семена по вид и по функции, с неясен тъканен произход. Различават се от семената по това, че растенията, които излизат от тях са клонинги и по това, че не могат да се съхраняват дълго време. Други начини за вегетатично размножаване е чрез резници, листа и ризоми.
T. oldhamii е единствения познат вид с ризоми в Стария свят. Те се различават по структура от ризомите на растенията от Америка по това, че основния хранителен запас се натрупва в стъблото, а листата остават люсповидни. Зимата заспива.
С добър дренаж може да издържи в градината до 0 градуса, дават го до зона 7.
Статия от botan
