Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване

1

Автор Hobby Kafe | Секция 1.5 Геснериеви и бегониеви | Дата 07-12-2010

Ешинантус – Aeschynanthus. Отглеждане. Размножаване Семейство: Геснерови
Описание: Ешинантус – Aeschynanthus е род от около 185 вида. Те са открити в Южна и Югоизточна Азия, Индонезийските острови, Нова Гвинея и Филипините. Повечето от тях са полуепифити, катерливи полухрасти, с ярко оцветени цветове, които се опрашват от много дребни птички от семейство Nectariniidae. Името на рода произлиза от гръцките думи aischyneia  (засрамен) и anthos (цвят). Листата са кожести, месести, срещуположно разположени, с къси дръжки. Красиви листно-декоративни растения, с преливащи жълто-оранжеви, орнажево-червени до розови цветове. Естетствения хабитат на Ешинантуса са влажните тропически гори, характерни с  високата въздушна влажност.
Отглеждане: Ешинантуса предпочита ярката, разсеяна светлина. Подходящ е за отглеждане на прозорец със западно или източно изложение. Преките слънчеви лъчи не са препоръчителни и е необходимо да се засенчва. При северно изложение може да не му достига светлина. Ешинантуса е топлолюбив, от пролетта до есента оптималните температури за отглеждане трябва да са в диапазона от 23 до 26 С. През есента и зимата не по-ниски от 15 С. При по-ниски температури може да му опадат листата. През декември и януари залага цветните пъпки, тогава се препоръчва да се понижат температурите до 15 С, което благоприятства цъфтежа. През пролетта короната на растението може да се оформи леко  с подрязване и е подходящ момент за пресаждане. Новата саксия не бива да бъде с много по-голям размер. Ешинантуса обича да му е малко тясно на корените. Той е полуепифит и това определя необходимостта от субстрат с pH 5 до 7 (неутрален или слабокисел) и добър дренаж. Препоръчвания субстрат е със състав: листовка, хумус, торф и пясък в съотношение 2:1:1:1. Може да се добави и малко сфагнум.
Поливане: Обилно през пролетно-летния период, при пресъхване на горния слой на субстрата. През есента се намалява – добре е да се изчака позасъхване в дълбочина, но не напълно. Водата за поливане трябва да е отлежала, мека и хладка.
Подхранване: През периода на активен растеж от март до септември, ешинантуса се подхранва два пъти месечно с течен минерален тор.
Размножаване: Ешинантуса се размножава от семена и вегетативо чрез резници.
Семената се изсипват от узрелите семени кутийки на лист бяла хартия. След това с потупване внимателно се разпръскват върху влажния субстрат и се покриват с прозрачен съд. Овлажнява се с поливане в подложката. След като покълнат, започва аклиматизацията – стъклото леко се повдига за по няколко часа дневно. След това разсада се пикира по няколко растения в саксийка. Размножения от семена Ешинантус цъфти на следващата година.
Използват се стеблени резници с дължина от 6 до 8 см. При вкореняване е желателно да се поддържа температура между 26 – 28 °С.
Трудности при отглеждане:
Кафяви петна по листата – получват се при попадане на вода върху листата при ниски температури.
Изсъхване и опадване на листата – при ниски температури или при засушаване.
При ниска влажност краищата на листата съхнат и пожълтяват.
При излишна влага се появява сиво гниене – ботритис.
Вредители: листни въшки, трипс, акари и шитоносна въшка.

Коментари (1)

Такова цвете подарих на майка ми наскоро. Сега ще и пратя тази статия, за да види как да си го отгледа!

Коментирайте тази статия

* Задължително поле