Дързост и плевели

[botan]

Съвсем набързо препуснах през градината, колкото да си направя пришки на 6 от 10-те пръста. Нищо не свърших, ама пък от сърце. Един кумулонимбус ме накара да се включа в спортния триатлон по скоростно плевене, копане и садене, след това, като видя че взимам преднина се фръцна на друга посока и разчисти пътя на нимбостратусите, които удариха от другата страна. С майка сме се разбрали, че догодина ориз ще сеем.

Неоплевено, ама да речем, че е специално оставено за обем, пищност и разчупване.


Тази мента си я вкорених от свежите подправки от хипермаркета, не пишеше нищо освен, че отгледана в Израел. В началото ми се стори рехава та набучих латинки, сега латинки не се виждат, но пък ментата почна да цъфти с много странни цветове.


Нивичката до нас.


Очаквах извращения, но не подозирах че толкова скоро ще се стигне чак до перверзии. Новите живовлеци прясно пристигнали от Мишето. Plantago major 'Variegata' и Plantago major 'Purple Perversion', сещате се кой кой е. Нямам търпение да ги набуча при останалите, цяла колекция от плантаговци започва да се формира.

[Di_Va]

Ботан, много красиво стои мента с латинки! А живовляците да ги наснимаш, след като ги разположиш при останалите в плантацията, нали!
Аз преди няколко години бях напоръчала 4-5 вида менти, сега се чудя как да ги разкарам, че концепциите се сменят, а ментата е бая устойчива .

[botan]

Агресорчета са ментите. Нямаше да бъде сериозна тема за плевели без менти. Но пък това ги прави чудесни като за начални опити, защото каквото и да правиш, каквото и да ти е мястото все ще вържеш реколта достатъчна да ти погъделичка егото и то сега, веднага, на момента и завинаги. Иначе за тях вечно съветват да се садят в големи саксии или някакви други ограничени пространства, не че пак няма да се пробват да избягат през дренажните отвори.
Живовлеците ще ги снимам веднага щом им мине тантрума, че са били преместени. Много драматично им увяхват листата, което мен лично откровено ме забавлява, все едно не се познаваме и не знам, че още догодина ще почнем да се плевим.

[botan]

Голяма борба падна с тая мента, ама не в градината, а в кухнята. Обрах я да не задушава, да се разклонява и да не се мъчи по жегите. Накъсах листенцата и направих ментов сироп по рецептата на МГХ. Приятен стана, повече на мирис го докарваше от колкото на вкус. Прецедените листа продължиха да имат много силен аромат, та хайде пак на котлона, този път за студен чай. И след чая тия листа още не бяха предали Богу дух! Викам си "Аааа Менто, мъри моме, тука кокалите ти сварих, те само фибрите останаха, пък още да ми миришеш, няма да стане тая така" и си я направих на крем супа. Много вкусна стана. Само не знам дали защото успях някак си да я скопосам, защото е мое производство или защото сагата приключи. Така де... като си я изям ще приключи.

Сините жлъчки (Cichorium intybus) много ме спъват из ливадата, лесно беше като бяха на пъпчици, ама сега като нацъфтяха направо ми се досвидя да се дърпаме с тях. Да имаше и някой горски слез в краката им за розовичко, щеше да е бомбастична комбинация.

Жълтичкото зад цикориите пък е едно друго любимо плевелче - черен синап (Rhamphospermum nigrum). Това нещо се сее навсякъде, появява се още от ранна пролет и продължава с пълна сила и през лятото. Никога не е поливано, вън може камък да се пука от жега, ама то си цъфти. Листата могат да използват като листен зеленчук, за прясно или готвено, пъпките и цветовете са много нежни и също се хапват, а от семената се прави горчица. За първи път правя домашна горчица и съм много очарован. Експлозия от силни вкусове, които директно ме пренасят нейде из френския прованс. Не изглежда апетитно, ама то е защото не знам как да го снимам.


Gladiolus 'Cote D'Azur'


Gladiolus 'Olympic Flame'


Една объркана цикламка (като собственика й ). Намерих си 3 изхвърлени след 8-ми март и ми дожаля, ама са от персийските хибриди, които не се славят със зимоустойчивост и се чудя какво да ги правя зимата. Сигурно няма да ги бъде, но до тогава нека си цъфтят.


От серията "безименни за пробата" са и ей тези сакъзи. Зимата бяха коралово прасковени и ме изкушиха в магазина. Сега облещени на слънцето не им е много до корали или праскови. Идеята ми беше да ги използвам в цветна комбинация като филър, за трилър някой черен колеус, а за спилър жълтото кръглолистно ленивче. Не стигнах до там обаче.


Томатило (Physalis philadelphica) за първи път сея. В началото семеначетата ги набучках на снопчета с идеята, че повечето ще се шокират и споминат и после ще доразредя останалите. Те пък не само че не се смутиха особено, ами и решиха че ще се спукат от цъфтеж още от малки и сега не знам какво да ги правя. Тапишончета си останаха и едва ли ще се стигне до салса верде, ама са много красиви отрупани с малките си жълти сомбрерота.

[ljuboznatelna]

За първи път чувам за крем супа от мента Но те разбирам
Аз започнах по някаква рецепта с киснене, после реших, че този аромат няма да ми е достатъчно силен, и взех, че пасирах ментата, и пак я киснах. И послееее, като почна едно прецежданееееее.... Обаче я направих, шест литрова тенджера пасирана мента с вода, и три кила захар, нещо такова. Още имам от миналата година, нищо, че зимата не оставахме без лимони. Дразни ме само цветът. Предпочитам прясно пасирана.

Аз се борих една година с физалис, къде ли не беше плъзнал. Но прави очарователни плодчета!

А горчицата изглежда много апетитно, недей да скромничиш!

[botan]

Добра идея, Люб! Непременно ще я пробвам следващия път.

Не съм много претенциозен към яденето и при мен кухнята е предимно експериментална. Взех идеята от тук https://www.bbcgoodfood.com/recipes/pea-mint-soup, прочетох съставките и после я направих както на мен ми дойде от вътре. Имаше недоверчиви физиономии като споделих какво ще бъде менюто, а после празни паници.

[alys]

Влязох да питам нещо и като се зачетох и зазяпах в постовете на botan, за малко да си забравя въпроса. Дали тученицата пречи на пипера? А пиперената сага е ежегодна. Обещавам да сея пипер по-късно. Аз все бързам, а тази година имах ангажимент и работата утече. Като садих в градината, на пипера му бяха останали по 2 (!) листенца. Разказвам това, защото хората лютениците направиха, а при мене тук-там ще цъфти. На фона на дребния пипер тученицата на места е избуяла.

[botan]

При теб тук там цъфти, пък аз моя още го садя. Ако не изгори, съм планирал коледната елха да я украсявам със свежи пиперки.
Тученицата при мен все още не се е застъпила добре като плевел. Очаквам да направи това следващите години, но подозирам, че ще ми е последна грижа. Проблемна е заради това че обича да расте на разрушкани места, образува много семена, расте бързо с което дърпа ресурси, оплевена може да се вкорени на ново. Хубавото е, че присъства в кулинарията като зеленчук, но трябва да се избягва от хора предразположени към образуване на камъни в бъбреците и може да се използва като фуражно растение за животни. Друго хубаво е, че е ниска и образува плътна покривка, което може да възпрепятства развитието на други плевели и би помогнала за намаляването на температурата на горния почвен слой. Също така се вади лесно когато трябва, и е с много интересна комбинация от фотосинтетични пътища, които пестят вода. Има данни за намаляване на продукцията при аспарагус, зеле, домати и картофи, но ако не ти се виждат посевите от тученица предполагам, че това е съвсем нормално.

[botan]

Душици, много ме слушкат. Онзи ден измрънках за розовичко и веднага го предоставиха.


Цели две коренчета даже. Знаят те къде и при кого да поникнат.


Тук на сянка в комбо с грудково секирче (Lathyrus tuberosus) и бял равнец (Achillea millefolium).


Секирчето също е много интересно плевелче, грудките и листата могат да се консумират, от цветовете се извлича парфюм и пчелите ги обожават, издръжливо е и се поддава на селекция. Жалко, че е изоставено като култура, ако се работеше активно върху него съм сигурен, че до сега щеше да е превъзмогнало своите минуси.

Опс, без малко да забравя, че и аз имам хибискуси.
Обикновено грънче (Hibiscus trionum)

[ljuboznatelna]

Добра идея, Люб! Непременно ще я пробвам следващия път.

Не съм много претенциозен към яденето и при мен кухнята е предимно експериментална. Взех идеята от тук https://www.bbcgoodfood.com/recipes/pea-mint-soup, прочетох съставките и после я направих както на мен ми дойде от вътре. Имаше недоверчиви физиономии като споделих какво ще бъде менюто, а после празни паници.

Много интересно! Благодаря за рецептата!
Това ми напомня за доброто старо време, когато на рожден ден всеки носеше почерпка в службата. Аз, млада домакиня, се приготвих подобаващо да се отсрамя пред опитните колежки, обаче ми прегоряха соленките. И понеже се чувствах неудобно заради това, още в началото се извиних. Всички решиха да опитат колко са лоши соленките, и те свършиха първи!