Роднинство

[Клеър]

Ние като бяхме малки никога не сме се наричали , како , батко , имаме си имена и толкова . Обаче като отидехме на село така ни се караха , какви са тези обръщения един към друг , нямали ли сме срама , как тъй аз ще наричам голямата ми сестра Руме , не съм я зачитала значи или как тъй , малкия ни брат ще се обръща към нас по имена , сакън поне на улицата да не ни чували и такива мити простотии , като аз направо недоумявах , какво толкова лошо казвам . Това бяха приказки на моята баба , която пък в наше село , щом е майка на майка ми трябваше да наричаме " маминка " . Селото е Шуменско . Дядо пък и правеше забежка , да спре да мърмори , че си имаме родители , които са ни научили така и точка . Другите баба и дядо не ни правеха забележки , но като искаха да кажат нещо за сестра ми , ми казваха " кажи на кака ти да дойде " , звучеше ми доста гадно и нарочно питах , за Румяна ли говориш ? Да казва баба не знаеш ли коя е кака ти , а аз още по- бясна казвах " аз кака нямам , ние сме сестри и сме равноправни " , добре , добре , съгласяваше се баба . После ни говореше по имена . На братовчед ми пък бяхме длъжни да казваме батко и това го изпълнявахме . Аз не мога да си представя брат ми да се обърне към мен с " како" , просто ще го приема подигравателно и обидно . Може би защото от малки са ни научили така и така е кодирано в главите ни .

На Испански , сигурно и на Италиански " кака" е ла*но .
И друго се присетих ку* ва на ляво , ку*да на дясно . токова смешно ми звучеше всеки път като чуя това . Завой наляво , завой на дясно .

" Батко и кака " са останали при нас от Турско робство и тези обръщения мисля съществуват само при нас и в Турция . За други държави не ми е известно да имат такива обръщения .

Имала съм 2 свекърви без свекъри и двете . Нито на едната нито на другата съм казвала " майко" , човек има една майка , каквато ще да е тя . Питам ги как ще ти е приятно да те наричам , без " майко" , не че не мога да го кажа на сила , но ще е с презрение , така че по- добре да се обръщам към теб с любов и уважение , но по друг за теб приятен начин . Първата е Мирослава , приятелките я наричат Мери и аз така . Втората е Нарциза , приятелките я наричат Нари и аз така . Уважавам и двете безкрайно много и те също ме уважават , даже и ме обичат . Особенно първата , защото с нея съм живяла малко и е била безкрайно толерантна към мен , дори ме е и глезила много , все още ме обича и уважава и сегашния ми мъж уважава и много го харесва и ако прави подаръци за големия , то никога не пропуска и малкия . Често ми се обажда , като има нещо да сподели или да си поговорим просто .
Тъй се отплеснах и аз , ама исках да кажа , че общоприетите обръщения към роднини за мен не са важни , важно е отношението и приятелството .

[Мария Николова]

Моята снаха Петя също не можеше да ме нарече "мамо". Имаше си причина, която искрено уважавах. Минаха 2-3 години, опознахме се и се радвах, че тя оправда всички аванси, които й дадох, защото синът ми я обича. Веднъж се реших и й казах, че не мога да свикна да говори и да се оглеждам на кого говори без никакво обръщение. Тя разбра.
- Ами какво ще кажеш да ти казвам манце? Знам, че като бил малък, Ники от бързане казвал на теб манце, а на баба си банце.
(От маменце и бабенце.)
- Манце става!

[libra]

Aaa,нищо -нищо, моя колежка се хвалеше, че казва на свекърва си Пинки. От Розовата пантера. Едва ли жената е била емация на Розовото, ама като не е мама, кой й е крив.

[Гео, граф]

Aaa,нищо -нищо, моя колежка се хвалеше, че казва на свекърва си Пинки. От Розовата пантера. Едва ли жената е била емация на Розовото, ама като не е мама, кой й е крив.

Ахахахахааа, Либре, с глас се смея - Пинки !

Моя брат се пада вуйчо на децата ми, ама те от край време си го наричат пуйчо и той не се обижда. Обаче като се роди внука ми и сина ми вече трябваше да бъде в(п)уйчо, категорично отказа и сега Калоян му казва бате извън всякакви правила. Е това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи

По повод историята на Клеър с имената - у нас също няма такива твърди придържания към традициите. Особено пък към приятелите ни. Когато дъщеря ми беше малка, децата си отглеждахме заедно с две приятелки. С мъжа на едната се запознахме няколко години след като се бяха родили децата, тъй като не беше в България дълго време. Оставяме му един ден двете девойки да ги гледа, докато ние с майката бяхме накъде си и го предупреждавам да не дава на моята шоколад, че прави алергични реакции, той после ми разказва следната случка. В някакъв момент моето дребосъче застава пред него с вирната нагоре глава (беше много висок човек) и жалостиво моли: Владе, дай нещо сладичко!... Човекът определено беше стъписан от това обръщение, а на мен ми стана смешно, защото си представих големи, умоляващи очета срещу неговите ококорени