Дворът на Люб, и още работи...
Публикувано на: Апр 15, '23, 02:08
Лечето отдавна ме ръчка да си отварям тема, и аз все не виждах смисъл. Обаче днес като четох Какичка, ми се прииска така спонтанно и непринудено да споделям какви съм ги свършила, какви ги мисля, и още работи, които в блога някак ми се струват твърде лични. А тук съм като сред свои хора
Последните години рядко се появявам (по-точно откакто отказах повече да модерирам, нещо, което ме натовари емоционално толкова, че спрях и да пиша, и да чета. А бе, неблагодарна работа.)
Затова за тези, които не ме знаят,или не помнят, едно резюме.
Купихме си двор, в Пловдив, още през 2006. Дворът си имаше куп неуредици, затова пък пасваше на възможностите ни. Първоначално тръгнахме с една малка сума да търсим къща по селата. Стори ни се далеч, и трудно. После решихме да огледаме какво има и в близост до Пловдив. Там пък беше скъпо. Затова в крайна сметка ипотекирахме апартамента и си купихме двор в града. В него се влюбихме от пръв поглед. Беше съвсем съвсем накрая, и къщите бяха през един - два парцела от нас. Пред нас беше планината, в другата посока - ябълкови градини. Пееха птички, свиреха щурци, и светеха светулки. Докато съберем някой лев, и сглобим плановете в главата си, минаха две години. Достатъчно време да помечтаем за къща, и за градина. Пред нас вече не беше планината, а три етажа къща. Тя постоянно е в кадър
През 2008г изглеждаше така. Насипахме кубици пръст, защото беше ниско. От гледна точка на здравето на бъдещата градина - голяма грешка!:
Хубавото на отсрещния строеж беше, че можеше да правя панорамни снимки. Любопитно ми е как изглежда в момента, но за съжаление, и за радост, отсреща никой не живее. Само роднините идват да използват някакво помещение, а 90 годишната баба Марийка сееше целия двор. Но не съм я виждала от няколко години, и честно казано, ми липсва.
Та за времето, в което мечтах, вече имах точен план за къщата, и си бях научила урока за растенията като ученичка - как се казват, колко големи стават, кога цъфтят, кога се режат, каква коренова система имат, кога е добре да се садят. Да не помислите, че за всички! Не, само за двайсетина вида храсти покрай 70 метра ограда. И някое и друго дърво. Обаче като научих тях, от там нататък стана лесно. С годините научих още безброй неща, почти академични знания, но дизайна ме влече най-много.
И така, беше решено къде е входът на къщата (тя беше започната 6 години по-късно, и в последния момент я изместихме с 40см, заради което портата и пътеката се паднаха точно толкова встрани, и ме побъркват! Но ще ги оправя!) , какво ще виждам като вляза в двора, какво през прозорците. Мъжът ми искаше езеро, аз исках детска къщичка. Имах план къде какво ще се сади, напоръчах двойно, от страх, че няма да се хванат.
Беше направен навес, разхвърлена овча тор, и на 1 май 2008 пристигна буса с храсти на гол корен, викнахме двама помагачи, и започнахме да садим. По план, уж. Уж, защото аз си забравих плана вкъщи, и го карах на спомен и вдъхновение. Бележките на храстите се бяха разхвърчали, поне на половината, а аз още не можех да различавам съвсем голи пръчки, и се получи пълна импровизация!
После се помъкнахме всеки ден, децата оставяхме често пъти на кака им, заради което тя намрази всичко селско! Но лятото намерихме решение и за тях, оставяхме от вечерта кофи с вода, на другия ден водата беше топла, изсипвахме я, и ги оставяхме да се клепат като прасенца.
На обед купувахме от кварталния магазин салам, лимонада и хляб, сядахме под навеса на импровизирана маса от голяма плоча, поставена върху камъни. Същинско семейстов Флинстоун! Слънцето напичаше и под навеса, сенчица нямаше никъде, затова и напълнихме градината с дървета.
Е, по някое време вече стана по-цивилизовано, но пак имаше салам! :
Няма как да опиша толкова години в един пост, затова набързо ще кажа, че след три години си взехме и втората половина от двора. Там набутахме всичко, което все още нямахме, а искахме. Изобщо не съм предполагала колко още неща ще ни се искат! Получи се дива джунгла, обаче когато лятото на пътя е 40 градуса, вътре не е повече от 35 Разликата е много осезаема още щом се пристъпи прага.
С годините нещата наоколо започнаха да се променят. Прекараха ток, и наблизо се застрои. Изсякоха ябълковите градини, и очаквам и там да започнат някой ден да чукат и да тракат. Светулките са все по-малко, а птичките са главно в нашата градина. Предимно свраки, косове и сойки. Завъртяха се и гургулици, но само за една година. Славеите също поизчезнаха. Тъжно нещо е това, цивилизацията.
Ние си построихме основно със собствен труд дървена къща, и мисля, че са много малко семействата, които така широко са използвали рециклирани материали! Едно 70% от всичко в двора вече е било нечия друга собственост. ! Или е направено с нашите ръце.
Тия дни доста поработихме. Имахме си срок - Великден. Не успяхме съвсем да свършим всичко, но дворът се поразчисти. Моят мъж си измести колите от алеята (която все пак е за коли ), и аз направо не си познах градината! Виждам я по различен начин, и имам куп идеи за правене.
Няма снимки "преди", защото ме е срам!
Стената на гаража беше направена от изрязани парчета сандвич панели, сглобени по невъобразим начин. От някакъв склад изпаднаха летви, които са служили, предполагам, да разделят редове от нещо. Сега са наковани на гаража. Накиснала съм ръждиви железа в разтвор на син камък, ще ги намажа на първо време, за да потъмнеят като състарени. После може да им ударим една-две ръце лак, зависи от финансите. А после съм замислила да ги нашаря с някакви шаблони. Още не зная какво искам.
Утре ще ви покажа какви плочи редих, и редя. Паветата от предните снимки пак съм ги редила аз.
Имам си и цъфнало доматче! Уморих се да го чакам този сезон! За първа година правя парник, купих си пет домата за целта, за да ядем поне юни собствени домати. Моите в момента почти ги настигат, но са на топличко в една стая.