Дворът на Люб, и още работи...

[ljuboznatelna]

Лечето отдавна ме ръчка да си отварям тема, и аз все не виждах смисъл. Обаче днес като четох Какичка, ми се прииска така спонтанно и непринудено да споделям какви съм ги свършила, какви ги мисля, и още работи, които в блога някак ми се струват твърде лични. А тук съм като сред свои хора

Последните години рядко се появявам (по-точно откакто отказах повече да модерирам, нещо, което ме натовари емоционално толкова, че спрях и да пиша, и да чета. А бе, неблагодарна работа.)
Затова за тези, които не ме знаят,или не помнят, едно резюме.

Купихме си двор, в Пловдив, още през 2006. Дворът си имаше куп неуредици, затова пък пасваше на възможностите ни. Първоначално тръгнахме с една малка сума да търсим къща по селата. Стори ни се далеч, и трудно. После решихме да огледаме какво има и в близост до Пловдив. Там пък беше скъпо. Затова в крайна сметка ипотекирахме апартамента и си купихме двор в града. В него се влюбихме от пръв поглед. Беше съвсем съвсем накрая, и къщите бяха през един - два парцела от нас. Пред нас беше планината, в другата посока - ябълкови градини. Пееха птички, свиреха щурци, и светеха светулки. Докато съберем някой лев, и сглобим плановете в главата си, минаха две години. Достатъчно време да помечтаем за къща, и за градина. Пред нас вече не беше планината, а три етажа къща. Тя постоянно е в кадър



През 2008г изглеждаше така. Насипахме кубици пръст, защото беше ниско. От гледна точка на здравето на бъдещата градина - голяма грешка!:



Хубавото на отсрещния строеж беше, че можеше да правя панорамни снимки. Любопитно ми е как изглежда в момента, но за съжаление, и за радост, отсреща никой не живее. Само роднините идват да използват някакво помещение, а 90 годишната баба Марийка сееше целия двор. Но не съм я виждала от няколко години, и честно казано, ми липсва.



Та за времето, в което мечтах, вече имах точен план за къщата, и си бях научила урока за растенията като ученичка - как се казват, колко големи стават, кога цъфтят, кога се режат, каква коренова система имат, кога е добре да се садят. Да не помислите, че за всички! Не, само за двайсетина вида храсти покрай 70 метра ограда. И някое и друго дърво. Обаче като научих тях, от там нататък стана лесно. С годините научих още безброй неща, почти академични знания, но дизайна ме влече най-много.

И така, беше решено къде е входът на къщата (тя беше започната 6 години по-късно, и в последния момент я изместихме с 40см, заради което портата и пътеката се паднаха точно толкова встрани, и ме побъркват! Но ще ги оправя!) , какво ще виждам като вляза в двора, какво през прозорците. Мъжът ми искаше езеро, аз исках детска къщичка. Имах план къде какво ще се сади, напоръчах двойно, от страх, че няма да се хванат.
Беше направен навес, разхвърлена овча тор, и на 1 май 2008 пристигна буса с храсти на гол корен, викнахме двама помагачи, и започнахме да садим. По план, уж. Уж, защото аз си забравих плана вкъщи, и го карах на спомен и вдъхновение. Бележките на храстите се бяха разхвърчали, поне на половината, а аз още не можех да различавам съвсем голи пръчки, и се получи пълна импровизация!
После се помъкнахме всеки ден, децата оставяхме често пъти на кака им, заради което тя намрази всичко селско! Но лятото намерихме решение и за тях, оставяхме от вечерта кофи с вода, на другия ден водата беше топла, изсипвахме я, и ги оставяхме да се клепат като прасенца.


На обед купувахме от кварталния магазин салам, лимонада и хляб, сядахме под навеса на импровизирана маса от голяма плоча, поставена върху камъни. Същинско семейстов Флинстоун! Слънцето напичаше и под навеса, сенчица нямаше никъде, затова и напълнихме градината с дървета.
Е, по някое време вече стана по-цивилизовано, но пак имаше салам! :



Няма как да опиша толкова години в един пост, затова набързо ще кажа, че след три години си взехме и втората половина от двора. Там набутахме всичко, което все още нямахме, а искахме. Изобщо не съм предполагала колко още неща ще ни се искат! Получи се дива джунгла, обаче когато лятото на пътя е 40 градуса, вътре не е повече от 35 Разликата е много осезаема още щом се пристъпи прага.
С годините нещата наоколо започнаха да се променят. Прекараха ток, и наблизо се застрои. Изсякоха ябълковите градини, и очаквам и там да започнат някой ден да чукат и да тракат. Светулките са все по-малко, а птичките са главно в нашата градина. Предимно свраки, косове и сойки. Завъртяха се и гургулици, но само за една година. Славеите също поизчезнаха. Тъжно нещо е това, цивилизацията.

Ние си построихме основно със собствен труд дървена къща, и мисля, че са много малко семействата, които така широко са използвали рециклирани материали! Едно 70% от всичко в двора вече е било нечия друга собственост. ! Или е направено с нашите ръце.

Тия дни доста поработихме. Имахме си срок - Великден. Не успяхме съвсем да свършим всичко, но дворът се поразчисти. Моят мъж си измести колите от алеята (която все пак е за коли ), и аз направо не си познах градината! Виждам я по различен начин, и имам куп идеи за правене.



Няма снимки "преди", защото ме е срам!

Стената на гаража беше направена от изрязани парчета сандвич панели, сглобени по невъобразим начин. От някакъв склад изпаднаха летви, които са служили, предполагам, да разделят редове от нещо. Сега са наковани на гаража. Накиснала съм ръждиви железа в разтвор на син камък, ще ги намажа на първо време, за да потъмнеят като състарени. После може да им ударим една-две ръце лак, зависи от финансите. А после съм замислила да ги нашаря с някакви шаблони. Още не зная какво искам.



Утре ще ви покажа какви плочи редих, и редя. Паветата от предните снимки пак съм ги редила аз.

Имам си и цъфнало доматче! Уморих се да го чакам този сезон! За първа година правя парник, купих си пет домата за целта, за да ядем поне юни собствени домати. Моите в момента почти ги настигат, но са на топличко в една стая.

[Тутти]

Колко хубаво е да чета за създаването на една градина, и при това една от най-интересните. Твоята е уникална - богата на видове растения и със собствен облик, а вече си има своя тема, най-сетне.
Знам, че има да разказваш още мнооооого, чакам с нетърпение.

[qn4eto]

Това е първата тема, която "хващам" още от раждането и, и вече знам, че ще е първата, за която ще се оглеждам, след доматената . Възхитена съм от ентусиазма, желанието и страстта да съграждаш всичко със собствените си ръце! Знам, че тази къща и този двор ще са арена на много щастие и труд и ви желая да сте здрави, за да му се отдавате все така с любов! Вече чакам с нетърпение.

[Kakichka]

Урааа, Люб, изчетох всичко на един дъх. Честита темичка (най-сетне) и да се разписваш по-често с ежедневни страсти тук.
Имам да уча адски много от теб. Много ми харесва как съумяваш да преправяш разни "неща" ( found objects ) и да им вдъхваш нов живот. Аз също се старая в нашата селска къща да използвам всяко налично нещо по различен начин, и да не купувам всичко наготово, но на теб артистичната жилка ти личи в крайния резултат.
Професионално ли се занимаваш с дизайн, ако не е тайна?

[Мария Николова]

Люб, тази снимка я помня от деня, когато преди години я показа.
Колко ли са пораснали вече!
А няколко години по-късно с една тайфа форумни другарчета с огромно удоволствие се разходих из прекрасната ти градина.

[ljuboznatelna]

Професионално ли се занимаваш с дизайн, ако не е тайна?

Не. Имам някаква дарба, която прилагам в градините и дома си. Съдбата ме е събрала с мъж, който също има страхотни идеи, и най-важното, ентусиазма да реализира. Аз общо взето му измислям неща, които да може да направи Мога да кажа, че се е родил научен на всичко, но като всички широки специалисти, нищо не владее до съвършенство
Моята голяма слабост е архитектурата. От дете си чертаех разпределения по двора, с една пръчка., без да знам що е то разпределение. Понякога лягах на куришките, за да премеря колко трябва да ми е леглото И когато си обзаведях къщата, не си правех труда да живея в нея, тръгвах да си търся друга игра И с куклата играта ми беше да ѝ спретна дом, да я настаня вътре, и толкова. Беше ми една единствена. После подхващах строителя на брат ми.
Много исках да кандидатствам в художествена гимназия, бях се спряла на текстила в Сливен. Но родата не ми позволи по ред причини. Така пресъхна и желанието ми да рисувам. Аз така или иначе съм по приложните изкуства. После завърших строителен техникум, там се рисуваше като задължителен предмет. Поне се научих да чертая къщи После имах един колега, който ме научи да използвам аутокад. Така и с останалите графични програми стана разбираемо. Обаче не смогвам да овладея новите версии, защото излизат непрекъснато, а аз рядко ги използвам, затова синът ми ги сваля на руски.
За дизайна на градини съм чела много, каквото намерих на руски. допреди десетина години все още се намираше из интернет, после хакнаха няколко руски форума, и от там нататък всичко стана платено. И скрито. Тук бях отворила една тема,, където превеждах, но наред с форумите, изчезнаха и снимките.

Като се върна и прочета какви съм ги писала в стария си блог, със самочувствието, че знам как се прави градина - ами нищо не бих изменила. Да, така се прави градина. Само с времето човек разбира, че колкото повече научава, толкова по-малко знае
За разлика от платното, и от дъската за чертане, градината е жив организъм, който непрестанно се изменя. Освен, че расте, умират растения, сменяме с нови, променя се слънцегреенето, понякога околния пейзаж. Затова човек може да твори там постоянно.

Да, правим и чужди градини. Там нещата стоят по-различно. Има хора, които имат ясна представа какво искат. Други нищо не могат да си представят. Има и с абсурдни желания, неосъществими. Интересното е, че ме вдъхновяват по-скоро хората, а не мястото. Никога не мисля градина без да съм видяла на място, и без да съм чула как си я представят хората. Да се направи градина за 2-3 месеца, понякога и по-кратко, е сложен процес, свързан с много непредвидени ситуации. Решаващ фактор са финансите. Почти няма хора, които биха чакали смърч с пет клончета да стане 10метра. Има и такива, които искат големи, но от там нататък не искат те да стават по-големи. Има и такива, които искат като на съседката (на която пак ние сме правили градината). И се получава някак неловко.
Най-неочаквани резултати се получават със скалните кътове. Там нито знаеш какви камъни ще дойдат, нито как ще е добре да се разположат. Абсолютна изненада! Всички обаче искат да няма никаква поддръжка, ако може. Е, няма такава градина!!!
Правя едни колажи, разни три Д визуализации, но на практика знам, че няма да е точно така. И милото дава идеи, просто сме добър екип.
Поддръжката е много досадна и изморителна работа, обаче като си плевил 2 часа, събирал клони, косил, рязал, и останеш без сили, като видиш резултата накрая и ти става едно спокойно и хубаво
Моят мъж е по преговорите, убеждаването, търсенето на растения, цялата логистика, и решаването на сложните казуси. Поливните системи и езерата са му тясна специалност И умее да си цени труда. Лошото е, че вече трайно куца Дори строителната работа е по-лека от градинарската.

Две "наши" градини:

[ljuboznatelna]

Така като гледам как върви денят, плочки няма да редя. Но така и така докато търсих други снимки, отворих и на пътеката, поне да покажа какво съм свършила.
Това е първата пътека, която наредих 2009г. По нея минаха всички материали за къщата, включително и багерчето, което копа основите. Разбира се, стотици трудовашки колички с пръст, растения, материал, и какво ли не.



Тя се разнебити, но не ѝ е дошло времето за ремонт. Но пък аз имах възможност да отчета грешките си, дори и ако по нея бяха стъпвали просто крачета.
Пътека с тревна фуга се реди с възможно най-едрите плочи! Освен това трябва и да са дебели, а не за облицовка. Тънките ще се спукат. Те и дебелите се спукаха, но натоварването беше непредвидено
Оставя се по-широка фуга за тревата. Ако е много тънка, оплешивява по-лесно, особено ако върху нея се ходи интензивно.

Почвата трябва да е приблизително преди половинката от дебелината на плочата, до 1/3. Ако е под плочата, ще си навехнете крака. Ако е наравно с плочата, тревата много скоро ще започне да брати над плочата, отнемайки от площта ѝ. Така или иначе до тревата постепенно се наслоява прах, пръст, което се превръща в подходяща почва, по която тя да пълзи. Ето затова малките плочи са неподходящи, някои 20/20см примерно до пет-шест години направо изчезват под тревата.

На няколко години може с мотиката да се почиства излишното. Стига, разбира се, да си нямате от моя вид червеи, които орат отдолу, надигат пръстта и тревната фуга за няколко години започва да стърчи 6-7см над плочите.

Ето ми ги червеите. Не бях виждала на друго място, и първо реших, че са някакви пчели. Полянките ми целите са на бабуни, и бабуните се възобновяват постоянно, понякога за два дни Сегааа, червеи няма да видите, само какво правят.




Тия дни се занимавах с една пътечка, която обикаля къщата и води към изрисуваното патио. Още като започна строежа, бяха нахвърлени как да е едни плочи пред къщата, за да не е кално. И си останаха така, как да е. Обаче ъгълът беше под всякаква критика.

От там нататък мъжете ми нахвърляха как да е и тези за въпросната пътека:



Ужас!!! И аз мъкнах още изкопах легла, и пренареждах. Та се получи така:



И на този смотан ъгъл моят мъж реши да засадим Cedrus deodara 'Feelin' Blue' Ама не веднага, беше след дни примъкване на саксията напред-назад из градината. Викам, хубаво, ама той простира фантазията си само няколко години напред, понякога само 2-3. И аз вечно водя битки за растенията, които сади на ъгъл. То това не е единствено! Но нали съм отстъпчива....
Та не се приеха доводите ми, че ще покрие пътеката. Щяло да расте в другата посока, вика! Е как ще расте към тъмното!!! Ами, казва, ще го режеш! Е аз ако го режа, то на какво ще заприлича?
И то си порасна въпреки моето рязане, и гонейки светлината. И ми покри пътеката. И се наложи, да я разширявам. Вадих целия ъгъл, пренареждах, копах легла за новите плочи, набутвах чимове във фугите. Стана що годе прилично.



Не личи, нали?
Даже си насадих новите покупки - две жълти аюги, които цъфтят в розово!

Това редене се оказа много по-трудно, отколкото на чист терен.
Ето тук трябва да довършвам, до волиерата, но ще е след празниците.



Това беше боклучарник и склад за всичко, което търпи дъжд. И не че имам нещо предвид, като ги редя тия плочи, обаче се сдобихме с тях малко случайно. Въпреки, че случайни неща не се случват. Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш!
Аз си пожелах шест - седем плочи, да оправя онази пътека. И след някой ден съседите махнали техните от поляната, и ни ги подариха, с условието всичко да изнесем. Бог да им дарява здраве и благополучие!



Има и още, не влизат в кадър. И къде, къде, измислихме това, дето ще го редя.

[libra]

Ооо, Люб! Чак се учудих, че не си имала тема. Много добре си спомням малките ти децата, щастливо каляйки се в локвата на тотално голия парцел. Сигурно, няма по-голям кеф. После, преди 10 години, ти се натресохме всички/почти/ квачки в градината. Пак голям кеф. Сега, ми е интерсно като за пръв път.

[ljuboznatelna]

О, да! Ама не ми се натресохте, аз ви поканих! Вярно, малко импровизирано, докато гостувахме на Ррозеловър, но аз се бях подготвила
Виж, за гостуването на Графинята не бях! Не знам защо реших, че ще пътуват тук до някаква рода, и само ще се отбият. Голям срам брах, ужас! Не искам да си спомням.!
Наистина ли минаха 10 години?!

преди 10 години, ти се натресохме всички/почти/ квачки в градината.

Тогава вече живеехме там, малко първобитно, но пък щастливо! Бяхме приспособили навеса за живеене, даже под върбата направихме пергола от 100 годишните греди на тютюневите складове, които някой бутна.
Навесът беше първото нещо, което ММ скова, но вече не помня защо направи така. Част от него, което стана след това нашата дневна, служеше да съхранява всевъзможни останали материали, маркучи, инструменти, и помпата за сондата. Значи не съм права, първо бихме сонда. И там беше вързан Шаро, да ги пази. Обаче кучето нямаше добра видимост, когато е вътре, и като истински строител си беше изгризало арка, за да вижда без да се навежда Тук още не си е проявило таланта:



2010 година се сдобихме с другата половина, а в старата вече имаше езеро, което ММ изкопа с кирката! Просто не ставаше по друг начин. Бях намерила и една конструкция за градинска къщичка, промених я малко, чертах, правих спецификации, и връчих всичко на кума ни, който е и дърводелец от време на време. Той обаче подсилил конструкцията по свое усмотрение, вдигнал височината, и ако я беше направил 20см по-дълга, направо ставаше за къща за гости





А това до нея е дърво, което ни продадоха за розова акация , преди да се е разлистила. И като тръгна да расте тая ми ти акация! С еййй такива бодли по нея! Розовото беше умряло, и тръгна подложката. Като подмина четири метра и половина, я отсякохме.
Това без оградата е другата половина.



През 2011г наредих паветата на площадката до върбата, на новия терен, а бай Митьо беше иззидал каменната стена на гаража.



През 2012 г решихме да празнуваме Коледа тук, и ММ каза, че повече няма да се връща. Имахме дневна, токът ни беше един тънък кабел от съседа през две къщи (което допълнително отслабва мощността или както се казва там) С него захранвахме хладилник, един котлон, осветление и телевизор. Ако реша да пусна прахосмукачка, трябва котлонът да не работи. Затова ни трябваше газ, и си направихме лятна кухня навън. Топлихме се на дърва, и се къпехме с газов бойлер. Той се появи много спешно, защото останахме там някак непредвидено. Спалнята беше недовършена, а банята нямаше плочки, и на първо време я опаковахме с платна от билборд
Първите дни, като пренесохме багажа. Ей това се казва щастие! Колко му трябва на едно дете? Компютър!!!



Не си спомням на форумската среща бяхме ли направили лятната кухня?



После ѝ добавихме и чешма. Тази година обаче ще я подновяваме, защото изгни.

[libra]

Когато ние дойдохме, имаше вече страхотна градина- големи рози на входа и по оградата, обрасло езерце, хубавава къщичка, алпиненум. Ние седяхме под върбата със столовете, които си показала. Кокошчиците копринки много ме впечатлиха. Вече имахте съседното място