Дворът на Люб, и още работи...

[ljuboznatelna]

Ха ха ха, аз хубаво напръсках касиса, обаче сега ми изскочи картинка в Пинтерест на касис с такива поражения, и се оказа, че са въшки! Айде утре пак, ама с друго За ядливите неща съм купила НимАзал. Обаче много скъп, да му се не види!!! И сега за три храста колко да разтворя?!?!

Сетих се сега за сайта на Амитица. Миналата година пръсках с НимАзал и Рапакс, и нямах ни въшки, ни белокрилки, ни молци и гъсеници по домати, чушки, царевица и зелен фасул. Аз друго и не гледам, миналата година пробвах тиквички, обаче докато се сетя да ги обера, и те станали тикви цигулки! Само по едно време на доматите се появиха черните петна, и аз подхванах Ридомила. И с маната по краставиците не се справих, та и там някаква химия бърках. За инсектите добре, но с гъбичните не се оправям с един Фитосев.

Тази година гледам някакъв Натуралис, който мори телени червеи и в почвата акари, трипси , та дори ларви на попови прасета и колорадски бръмбари! И още чудесии гледам, и една форма, която се попълва, за консултация. Викам си, що пък да не се консултирам? Писах, писах, то аз какво ли нямам! Не е по много, ама има, то вредители, то патогени....
Чааааках, чаааках, никой не ми пише, нито се обажда, и купих там каквото купих. И няколко дни след това ми се обажда един любезен господин, представя се като консултант и започва да настоява да ме консултира. Аз в началото почти го отсвирих, защото ме хвана яд за чакането. Аз, казвам, си купих!
Обаче той настоятелен - какво съм си купила, какви проблеми имам. И по малко по малко взех да се сещам и да го разпитвам. И като чу, че имам отзиви от миналата година, съвсем ми се зарадва! Обаче човекът е подкован да си рекламира препаратите, и ме хвърля в едни дълбоки води, дето се продават разфасовки по 100лв и нагоре! Както и да е, реших в един момент, че и двамата сме удовлетворени от консултацията, довиждане, довиждане и толкова.
Обаче след две седмици пак ми звъни! Направихте ли, казва , разсадите? Ще Ви изпратя схема. И ми прати даже няколко, на вайбър. Викам си, там вече ме е видял, че съм лелка, нищо, че имам глас на младо девойче, и ще ме остави на мира!
Да, ама не. Човекът си има план! Записа ме в графика пак да ми се обажда. След седмица. Ааа, не става след седмица, казвам! Аз още няма да съм ги засадила в градината, нищо няма да правя! Пък на ума си казвам - аз за какво съм ги накупила тия наносяри и Байкал ем? М? Изръсих пари за една реколта домати! Ще си пазя НимАзала за по-нататък. Казах му да ми се обади в средата на месеца, та тия дни чакам!

Хайде една снимка на засадените си разсади да пусна, дето ги мулчирах с треволяк, че не е интересно така без нищо. И за краставиците съм мулчирала, но като гледам, чак след десетина дни ще ги садя.
Утре ще снимам вече розата лутея, че цъфна! Тази година не умря нито един клон.

[qn4eto]

Страхотно се справяш и със зеленчуците, нищо, че ни го представяш друго.... И аз ползвам продуктите на Амитица, наистина консултациите им са обстойни. Имат препарати и със сяра, и със мед, може да се справят с маните. Само с миризливката претърпяха пораженше миналата година, та и аз... Амааааа......страшно са поскъпнали наистина и май няма да им издържа.
И аз съм привърженик на твоите методи, и все чета. Мисля, че е рано още за мулчиране. Трябва да се постопли земята. Мулча ще пречи на това.
С радост те чета. Давай още .

[Lalel4e]

Тъй, тъй! Лечето това, Лечето онова, а ти издебна момент да си правиш тема, га фанах родопските дебри и ей ма на ся чак на втора страница! Що ръчкане изръчках аз си знам! Люб не е лесна хич

А да ти е честита! Да пишеш в нея дъъълги години и да показваш много новости! Ъ-ъ-ъ, това последното не знам дали е добро пожелание, защото в твойта градина, за да се появи нещо ново, първо нещо старо трябва да му направи място... Това беше най-деликатния начин да се изразя

Имаш още мнооого да наваксваш със снимковия материал! Айде, давай! Покажи езерцата, рибоците; белия разбойник де го? Какво ги криеш тия красавци? И котаци имаш. За китките не говоря, щот те са по подразбиране.

Лаленцата са чудни! И аюгата! Наредени сме на опашка, давай!

[ljuboznatelna]

Еее, вие пък! Давай та давай! Мога ли 15 години да ги събера в няколко страници?
Ами да, Лечето е виновна за всичко! Изчезна някъде далеч , без интернет, и аз от скука реших вместо с нея, да споделям тука

Като поровя из снимките, виждам как е имало много повече слънце, и повече цвят, и постепенно сянката и корените на дърветата превръщат градината в по-зелено, но пък по-прохладно място! Мисля, че най-живописна е между петата и деветата година от създаването. Аз и сега си я харесвам, но няма толкова какво да снимам С телефона всичко зелено се слива - няма перспектива, няма текстура, няма нюанси.

Но как да събера всичко, което искам на 700 квадрата? Като прочетох Мечтица за нейните близо четири дка, моят един ми се стори безкрайно малък! Сега сметнах това без къщата и постройките - 700 квадрата. Плюс някое и друго плодно дърво на "тротоара", което създава зелен фон все пак!

И така, есента имахме и нещо, което приличаше на градина.



След седем години тази групичка изглеждаше така:



Преди няколко години големият син смърч умря, от някаква болест на корените. Опитвахме се три години да го спасим, но в крайна сметка не успяхме. С него историята беше следната - искахме син и зелен смърч един до друг. Синия си беше син, малкия. Този беше захвърлен с гола бала, и зелен. Откъде да знаем, че е такъв, защото страда? Насадихме го, с кран. И на следващата пролет той пусна сини клонки Но все пак е друг сорт. Беше.
През 2020г вече го няма, на заден план се вижда насаден зелен кедър, който тепърва ще набира височина.



А на мястото на смърча ММ изтъркаля няколко гранитни стъпала, които бяха купени "защото вече не се намират, а са хубави", и стояха дълго отвън, както са си стоварени. Заровихме ги като плочи, защото нямаше друго място за тях, насадих черен офиопогон и запълних празното с лизимахия. А до къщичката насадихме Pinus strobus fastigiata





Есента на Началото, беше изкопано и езерото. Ако наоколо ви се струва голо, то е защото пръскахме за троскота. После изчакахме ад се покаже, и пак пръскахме. После го и изкопах. Пазихме насажденията с картони - единия пази, другия пръска.



После от канала бяха домъкнати и насадени папури и тръстики .



На следващата пролет беше заравнено, насята трева, и пусната поливната. И нали знаете приказката, че обущарят ходи бос, така и ние на тези поляни сме си още с тази поливна. Тя отдавна се удря в порасналите храсти и оставя сухи петна, но някой ден, както ми обещават от пет години, ще имаме и подходяща



Ето ви и градина на една година, моя милост е наминала след разходката в центъра, и сърце не трае - плеви!







Всичко тръгна като лудо! До есента не личеше, че е градина на една година!







На заден план, под навеса, се вижда масата на Флинстоунови, където се яде салам! А този кипарис вижте колко е пораснал (в дясно)!

[lenuza73]

Е тука вече тежката артилерия Люб , няма да кря ,че когато видях твоята градина си казах,че искам такава,макар да не разполагах с толкова място.Ти и още няколко човека във форума сте ми били еталон за мечтаната градина!
...Любима градина !!

[pepelqshka71]

И на мен любима градина. Люб, без думи съм. Следила съм те през годините, но събрано накуп и така разказано е ...
Записвам се да следя темичката ти, а не всеки ден да търся пуснала ли си нещо ново. Сега научих нещо ново - и зеленчуци си гледала . Евала. Както се вижда - труд сте хвърлили много, но пък сте създали приказна градина. Радвам се за вас и ви пожелавам да сте здрави и да си се кефите на постигнатото.

[ljuboznatelna]

Сега научих нещо ново - и зеленчуци си гледала . Евала.

Хубава работа!!!! На аристократка ли ти приличам?
Още 2010г! За 2009 не съм сигурна, не съм ги увековечила.
Във всеки случай първата година не се разболяха нито веднъж!!! И даваха едри домати до слана.
Я виж колците зад арката?!



Даже и гладиоли съм гледала! Виж, това няма да се повтори сигурно. А отзад - царевица!



Много хубаво ми цъфтяха розите! По едно време арката чак се задъхваше от цвят! И после, не зная тъмно ли им стана, изморихяа ли се, не ги торих ли, но поспряха. може и пробивача да е свършил работа. Но аз се ядосах, че само режа, а цвят не виждам, и оставих само две, силно орязани. Те едва се съвземат, все още.



Тази, розовата оставих, рамблер, лесно се подвежда. Другите станаха като тополи. И другата розова, Coral Dawn, тя си върви слабичка от самото начало.



Градината си е вече градина. Вижда се как над оградата минава на кол кабела от съседа, който ни хранеше помпата, хладилника и компютрите Отива и към другите, нови съседи отзад. Те просто строяха.



Намерих дупката, която Шаро си изгриза. И щировете, които гледах там, където сега е къщата. А на заден план са пак домати



Не обичам земеделската работа, особено да копая, обаче я върша, къде ще ида. Аз и много други неща не обичам, но като ги правя не мисля за това, и стават

И растенията от семена, които си поръчах от ибей. И горе щировете са оттам. Едни от малкото хванали се. Тогава не само интересни семена нямаше. И цели растения си поръчвахме. Една зима дойде една премръзнала гунера понеже я поръча един приятел, пратиха я на неговия адрес. Обаче това е служебния му адрес. А той, не помня почивни дни ли бяха, обаче не беше на работа. Не си спомням точно, но гунерата стоеше и ме чакаше отвън в една саксия. По-точно чакаше ме една подгизнала саксия. Така и не поникна гунерата, умря Обаче просото живя, че и го сях няколко години. И една специална монарда.



Гледах и Вигна, голяма красавица, но стисната, не цъфтеше много. Нея не помня откъде я имах, май пак семена от ибей. И Еден, купен три пъти , от различни производители, с различни картинки, безименна. Пише само Чайна роза. И я местих. Не зная защо цъфтя бледа в началото.



Другата голяма глупост, която купихме от изложението Агра още преди да започнем изобщо да садим, беше пауловния. Модерна, отгледана ин витро. И ние - юруш - ДВЕ! И ги гледах известно време на терасата в блока. После ги насадихме, и местихме, и едната Слава Богу! се гътна! Другата е чудовище! Чакам я тия дни да цъфне. Влачи над тревата корени като бордюри. Капят едни огромни груби листа, както са си зелени. само да ги удари нулата, и вкупом са на земята.



Ей на, и зеле съм гледала! Баба Марийка ми даде разсад, останал ѝ. Късмета на начинаещия - нито го ядоха охлюви, нито го гризаха много пеперуди. повече такова нещо не можах да отгледам. И тази красавица имах две-три години, но измръзна една зима. Изскочи ми името от главата.



Ето я сега пауловнията - горе вдясно. Долу има един пикап, за мащаб



Долу е Лутея. Не е цъфнала съвсем, но е първата роза за сезона! Покатерила се е където намери! По оградата, по райската ябълка, по Златна превъзходна, навътре по аронии и борове и смърчове и....така нататък! Тази пролет нямаше рязко застудяване, и не загина нито един клон. Пък аз си мислех, че е от болест някаква.

[ljuboznatelna]

Да довърша същественото за 2010г. Може и да ми изневерява паметта, но аз все си мисля, че това беше през 2011г. Или просто тогава сме започнали да залесяваме сериозно новия терен
Както писах по-горе, по някое време присъединихме и другата половина на двора. Трябваше да мислим нова концепция, която някак да се обедини с направеното дотук.
Както винаги, нещата се случват когато им дойде времето. Един ентусиаст си беше купил парцел някъде наблизо. Решил да прави каменна къща, и по неведоми пътища, когато са разбивали Марково тепе, за да строят новия МОЛ, са разтоварили няколко самосвала гранити в двора му. Строежът, обаче, се оказал трудна работа, той продал мястото, но трябвало да го почисти от камъните. И ние се наредихме също на опашката
До пътя, независимо, че няма ограда, вече са насадени някакви храсти и дървета, затова багера е трябвало с кофата, и под вещите напътствия на ММ, да разтовари камъните без да навлиза навътре. И станало каквото - такова.



Забележете, че докато ние правим градини, отсреща вече завършват къщата

Ето го камъкът, в който са вкарвали взрива. Затова е с дупка, и затова е там - чешмичката.



Ето я 2013 година.Все още е стигало повече слънце, и вода. И други цъфтящи са виреели по камънаците. Но нищо не е останало по голямата купчина от тези снимки.



Голямата купчина има сега пред себе си езеро. Малкото езеро, както му казваме.

[Ема]

Люб, макар че съм следила блога ти през годините, изчетох темата на един дъх.
И аз като другите, съм се вдъхновявала и мечтала, гледайки твоята градина...и винаги съм искала да я видя на живо...
С твоя ММ сте пример за сплотен екип, с който макар и не винаги с еднакви идеи, гледате в една посока. И освен че сте създали и създавате вашия дом и градина, се забвлявате правейки го и преминавате с лекота през предизвикателствата на живота. Винаги е по-лесно, когато сте двама и много ви се радвам
Не само разказът ти е увлекателен и снимките нагледни, но и човек може да научи толкова много от тях.
Благодаря ти, че ги споделяш с нас

[Daniela Pargu]

Прекрасно !
Люб,темата ти си е едно вдъхновение !
И аз я изчетох на един дъх с интерес и носталгия/ минах по подобен път /!
Чакам с нетърпение по-нататъшното развитие !
Пожелавам здраве на целия сплотен екип !