Зографският манастир. Българската частица от Света гора.
Публикувано на: Апр 10, '23, 22:25
.
Край. Останах с една мечта по-малко.
Отдавна имах желание, по-скоро някаква вътрешна потребност, да видя с очите си една от българските светини – Зографският манастир. Не се надявах много това да се случи защото не е лесно човек да попадне там.
Монашеската общност в Света гора е автономна самоуправляваща се административна единица в Гърция, достъпът до която е ограничен. Желаещият да я посети трябва да отговаря на някои условия. Да е мъж / Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула от 1045 г /. Да е навършил осемнайсет години, православен, кръстен, и да има обоснован интерес към манастирите. Не стига това, ами от Светата общност / управляващия орган на Света гора / са поставили и лимит ограничаващ броя на външните лица които могат да пребивават едновременно на полуострова. За да получи разрешение да посети някой от манастирите човек трябва да подаде молба. Ако го одобрят получава виза, за която трябва да плати 25 евро. Визата има съвсем кратък срок на действие. / Моята беше от четвърти до седми април. /
Не знам за какви заслуги Господ реши да ми даде шанс да осъществя тази своя мечта, и аз не го пропуснах.
През деня има един единствен ферибот с който можете да стигнете до Света гора, и той има навика да тръгва в девет и половина сутринта. Като прибавите още час необходим да си вземете визата, и купите билет за ферибота най-добре е да сте на пристанището в осем сутринта. Хайде направете си сметката в колко трябва да тръгнете от България като знаете че пътя до там е грубо четири, пет часа. За да не пътуваме в потайни доби, когато в тъмното обикалят вили, самодиви, караконджули, и други техни събратя решихме да пътуваме един ден по-рано. Това ни даде възможност да пътуваме без да бързаме, и да се отбием на няколко интересни места по пътя ни.
При мен вече започна да става традиция. Колкото повече наближава датата на някое пътуване толкова по-лоши стават прогнозите на метеоролозите. За трети обещаваха проливни дъждове, и рязко понижение на температурите. От България тръгнахме нормално, след Комотини небето взе да се мръщи. Отделихме час на „ плаващият „ манастир Св. Николай, край гръцкото селце Порто Лагос. За този манастир вече съм ви разказвал за това сега ще го пропусна. Спряхме в Кавала да хапнем по един гирос, и тъкмо привършвахме обяда си когато от небето започна да пада вода. Планирахме да се отбием да видим разкопките на древния град Стагира. Жителите на съвременното селце със същото име твърдят че точно там се е родил Аристотел. Заради дъжда почти бяхме прежалили тази обогатяваща част от пътуването, но природата се смили над нас, и когато до селцето оставаха още десетина минути път дъжда изведнъж спря. Разкопките не можахме да видим / разкопки плюс дъжд равно на много кал / , но се отбихме в едно малко атракционно паркче посветено на Аристотел, и някои от неговите най-интересни изобретения. Не очаквах кой знае какво, но се оказа интересно местенце. Ако решите да почивате някъде в този край на Халкидики непременно го посетете. Особено ако сте с деца. Ще изкарате един много приятен час, а може да поостанете и повече.
Ние му отделихме двайсетина минути, и продължихме по пътя си.
В късния след обед пристигнахме в Уранополи. Настанихме се в малко, кипро хотелче разположено над градчето. От прозореца ми се открива чудесна гледка към града, и основната му забележителност кулата, и старата митница на пристанището.
Небето не беше много благосклонно, и по средата на вечерята ни отново започна да ръси ситен дъждец. Все пак устиска да се приберем по стаите си когато най-накрая прогнозите на метереолозите се изпълниха. Заваля проливен дъжд придружен със силен вятър, и мощна гръмотевична буря. Телефона ми и той чак се уплаши и започна да ме залива с предупредителни есемеси на гръцката служба за извънредни ситуации която даваше някакви кодове забраняващи излизането навън без основателна причина.
За наше щастие на сутринта бурята беше отминала, и ние сме на пристанището.
В Уранопули слънцето се показва, но над Атон все още вали.
. Бурята беше отминала, но не и последиците от нея. Пристанищата, по-скоро кейовете, на отделните манастири нямат защитни вълноломи, и са изложени на капризите на откритото море. Едно малко по-силно вълнение може да попречи на ферибота да успее да спре нормално. За това на касата отказаха да ни продадат билети до нашия манастир Зограф. Предлагаха само до Дафни, основното пристанище на Атон, и с известна условност дали ферибота ще може да спре до руския манастир Св. Пантелеймон. Ние решаваме че каквото и да става ще пътуваме, а къде ще слезем да реши оня горе. Като слезем пък ще решаваме къде ще ходим, и къде ще търсим подслон. Замириса на истинско приключение.
Получаване на визите, купуване на билетите за ферибота, последващите проверки докато стъпите на борда му. Имам усещане, че влизането в трезора на централната швейцарска банка е по-лесно. Както и да е. Точно в девет вече сме на борда да ферибота, и мечтаното пътуване може да започне.
Оказва се че това пътуване е мечтано за още доста хора. Ферибота е препълнен. Какво да ви кажа. Странна гледка. На където да се обърнеш само мъже на средна възраст, и нито една жена на която погледа ти може да почине. За щастие не ми остана много време да разглеждам пътуващите около мен. Гледките които се редуват в ляво от ферибота грабват цялото ми внимание.
След четирсет минути път в далечината се появява пристанището на Хилендарския манастир.
Ферибота започва леко да завива, и да се насочва към него, а това означава че вероятно ще спре и на Арсана Зографу, тоест на пристанището на нашия манастир. Този факт хем кара душата ми да се отпусне, хем малко съм разочарован. Губим приключенската част на пътуването, но печелим много повече Ще видим това което отдавна мечтаем да видим. Петдесет минути след като Уранопули се загуби от очите ни сме на пристанището на Зограф.
Това което виждате на снимката е старата кула на пристанището на Зограф. Самият манастир е на грубо четири километра навътре в планината. До него се стига по тесен, криволичещ път покрит в по-голямата си част с големи обли речни камъни. Когато времето е хубаво поклонниците го изминават пеша, но когато вали от манастира изпращат транспорт. До миналата година това е бил един стар пикап, но вярващ човек с възможности е подарил на манастира хубав, нов, петнайсет местен бус в който ние бързо се настаняваме. Зад волана сяда висок, слаб монах на видима възраст около осемдесет години. Това което последва силно се разминава с обещанието за една приятна разходка. Винаги съм знаел че Атон е планински полуостров, но си го представях по-скоро като хълмиста местност където пътеките от манастир до манастир се вият в сянката на вековна гора. Още с излизането от пристанището пътя поема рязко нагоре, и от предното стъкло на буса вече се вижда само небето. Последва едно петнайсетина минутно пътуване по-близко до пътуване с влакче на ужасите отколкото до приятна разходка. Стръмно нагоре, стръмно надолу, резки завои, и при това пътя се вие високо по склона над стръмно дефиле. От валялия до скоро дъжд камъните с които е покрит пътя са мокри и хлъзгави. На няколко пъти буса ни взема завоя с приплъзване при което задницата му се изнася по метър в страни. На това младите му викат дрифт, и много му се кефят, но когато си в бус на стотина метра над дъното на стръмно дере усещането е по-скоро …. По-добре да не ви казвам какво точно. Точно когато си мисля че вече съм видял всичко бусчето ни се озовава на един висок ляв завой след който пътя се спуска невъзможно стръмно. Ако сте карали ски на Шилигарника над Банско знаете какъв е наклона на пистата Алберто Томба. Е, по нещо подобно трябваше да се спуснем. Отчето спира за миг. Промълви някаква молитва, прекръсти се три пъти, и пое надолу. Факт е, че това място е под закрилата на Света Богородица. Иначе нямам обяснение как стигнахме живи до дъното на дерето. От там пътя пое пак стръмно нагоре. Докато стигнем до манастира шофьорът ни повтори още три пъти тая процедура. С кръстенето и молитвите.
Няколко снимки преди са стигнем до манастира.
Господ ни опази и най-накрая слизаме пред портата на манастира.
Край. Останах с една мечта по-малко.
Отдавна имах желание, по-скоро някаква вътрешна потребност, да видя с очите си една от българските светини – Зографският манастир. Не се надявах много това да се случи защото не е лесно човек да попадне там.
Монашеската общност в Света гора е автономна самоуправляваща се административна единица в Гърция, достъпът до която е ограничен. Желаещият да я посети трябва да отговаря на някои условия. Да е мъж / Посещението на жени в Света Гора е забранено с императорска вула от 1045 г /. Да е навършил осемнайсет години, православен, кръстен, и да има обоснован интерес към манастирите. Не стига това, ами от Светата общност / управляващия орган на Света гора / са поставили и лимит ограничаващ броя на външните лица които могат да пребивават едновременно на полуострова. За да получи разрешение да посети някой от манастирите човек трябва да подаде молба. Ако го одобрят получава виза, за която трябва да плати 25 евро. Визата има съвсем кратък срок на действие. / Моята беше от четвърти до седми април. /
Не знам за какви заслуги Господ реши да ми даде шанс да осъществя тази своя мечта, и аз не го пропуснах.
През деня има един единствен ферибот с който можете да стигнете до Света гора, и той има навика да тръгва в девет и половина сутринта. Като прибавите още час необходим да си вземете визата, и купите билет за ферибота най-добре е да сте на пристанището в осем сутринта. Хайде направете си сметката в колко трябва да тръгнете от България като знаете че пътя до там е грубо четири, пет часа. За да не пътуваме в потайни доби, когато в тъмното обикалят вили, самодиви, караконджули, и други техни събратя решихме да пътуваме един ден по-рано. Това ни даде възможност да пътуваме без да бързаме, и да се отбием на няколко интересни места по пътя ни.
При мен вече започна да става традиция. Колкото повече наближава датата на някое пътуване толкова по-лоши стават прогнозите на метеоролозите. За трети обещаваха проливни дъждове, и рязко понижение на температурите. От България тръгнахме нормално, след Комотини небето взе да се мръщи. Отделихме час на „ плаващият „ манастир Св. Николай, край гръцкото селце Порто Лагос. За този манастир вече съм ви разказвал за това сега ще го пропусна. Спряхме в Кавала да хапнем по един гирос, и тъкмо привършвахме обяда си когато от небето започна да пада вода. Планирахме да се отбием да видим разкопките на древния град Стагира. Жителите на съвременното селце със същото име твърдят че точно там се е родил Аристотел. Заради дъжда почти бяхме прежалили тази обогатяваща част от пътуването, но природата се смили над нас, и когато до селцето оставаха още десетина минути път дъжда изведнъж спря. Разкопките не можахме да видим / разкопки плюс дъжд равно на много кал / , но се отбихме в едно малко атракционно паркче посветено на Аристотел, и някои от неговите най-интересни изобретения. Не очаквах кой знае какво, но се оказа интересно местенце. Ако решите да почивате някъде в този край на Халкидики непременно го посетете. Особено ако сте с деца. Ще изкарате един много приятен час, а може да поостанете и повече.
Ние му отделихме двайсетина минути, и продължихме по пътя си.
В късния след обед пристигнахме в Уранополи. Настанихме се в малко, кипро хотелче разположено над градчето. От прозореца ми се открива чудесна гледка към града, и основната му забележителност кулата, и старата митница на пристанището.
Небето не беше много благосклонно, и по средата на вечерята ни отново започна да ръси ситен дъждец. Все пак устиска да се приберем по стаите си когато най-накрая прогнозите на метереолозите се изпълниха. Заваля проливен дъжд придружен със силен вятър, и мощна гръмотевична буря. Телефона ми и той чак се уплаши и започна да ме залива с предупредителни есемеси на гръцката служба за извънредни ситуации която даваше някакви кодове забраняващи излизането навън без основателна причина.
За наше щастие на сутринта бурята беше отминала, и ние сме на пристанището.
В Уранопули слънцето се показва, но над Атон все още вали.
. Бурята беше отминала, но не и последиците от нея. Пристанищата, по-скоро кейовете, на отделните манастири нямат защитни вълноломи, и са изложени на капризите на откритото море. Едно малко по-силно вълнение може да попречи на ферибота да успее да спре нормално. За това на касата отказаха да ни продадат билети до нашия манастир Зограф. Предлагаха само до Дафни, основното пристанище на Атон, и с известна условност дали ферибота ще може да спре до руския манастир Св. Пантелеймон. Ние решаваме че каквото и да става ще пътуваме, а къде ще слезем да реши оня горе. Като слезем пък ще решаваме къде ще ходим, и къде ще търсим подслон. Замириса на истинско приключение.
Получаване на визите, купуване на билетите за ферибота, последващите проверки докато стъпите на борда му. Имам усещане, че влизането в трезора на централната швейцарска банка е по-лесно. Както и да е. Точно в девет вече сме на борда да ферибота, и мечтаното пътуване може да започне.
Оказва се че това пътуване е мечтано за още доста хора. Ферибота е препълнен. Какво да ви кажа. Странна гледка. На където да се обърнеш само мъже на средна възраст, и нито една жена на която погледа ти може да почине. За щастие не ми остана много време да разглеждам пътуващите около мен. Гледките които се редуват в ляво от ферибота грабват цялото ми внимание.
След четирсет минути път в далечината се появява пристанището на Хилендарския манастир.
Ферибота започва леко да завива, и да се насочва към него, а това означава че вероятно ще спре и на Арсана Зографу, тоест на пристанището на нашия манастир. Този факт хем кара душата ми да се отпусне, хем малко съм разочарован. Губим приключенската част на пътуването, но печелим много повече Ще видим това което отдавна мечтаем да видим. Петдесет минути след като Уранопули се загуби от очите ни сме на пристанището на Зограф.
Това което виждате на снимката е старата кула на пристанището на Зограф. Самият манастир е на грубо четири километра навътре в планината. До него се стига по тесен, криволичещ път покрит в по-голямата си част с големи обли речни камъни. Когато времето е хубаво поклонниците го изминават пеша, но когато вали от манастира изпращат транспорт. До миналата година това е бил един стар пикап, но вярващ човек с възможности е подарил на манастира хубав, нов, петнайсет местен бус в който ние бързо се настаняваме. Зад волана сяда висок, слаб монах на видима възраст около осемдесет години. Това което последва силно се разминава с обещанието за една приятна разходка. Винаги съм знаел че Атон е планински полуостров, но си го представях по-скоро като хълмиста местност където пътеките от манастир до манастир се вият в сянката на вековна гора. Още с излизането от пристанището пътя поема рязко нагоре, и от предното стъкло на буса вече се вижда само небето. Последва едно петнайсетина минутно пътуване по-близко до пътуване с влакче на ужасите отколкото до приятна разходка. Стръмно нагоре, стръмно надолу, резки завои, и при това пътя се вие високо по склона над стръмно дефиле. От валялия до скоро дъжд камъните с които е покрит пътя са мокри и хлъзгави. На няколко пъти буса ни взема завоя с приплъзване при което задницата му се изнася по метър в страни. На това младите му викат дрифт, и много му се кефят, но когато си в бус на стотина метра над дъното на стръмно дере усещането е по-скоро …. По-добре да не ви казвам какво точно. Точно когато си мисля че вече съм видял всичко бусчето ни се озовава на един висок ляв завой след който пътя се спуска невъзможно стръмно. Ако сте карали ски на Шилигарника над Банско знаете какъв е наклона на пистата Алберто Томба. Е, по нещо подобно трябваше да се спуснем. Отчето спира за миг. Промълви някаква молитва, прекръсти се три пъти, и пое надолу. Факт е, че това място е под закрилата на Света Богородица. Иначе нямам обяснение как стигнахме живи до дъното на дерето. От там пътя пое пак стръмно нагоре. Докато стигнем до манастира шофьорът ни повтори още три пъти тая процедура. С кръстенето и молитвите.
Няколко снимки преди са стигнем до манастира.
Господ ни опази и най-накрая слизаме пред портата на манастира.