Цветята, без които не можем
Re: Цветята, без които не можем
Аз не мога без цъфтящи, изобщо няма значение какво е. Наскоро се прехласнах по една полянка, обсипана с нещо много дребно, синичко. Оказа се, че това е паразитна трева, казват й Великденче, защото цъфти по Великден. Превзела е двора навсякъде, свекъра ми се бори зверски с нея. И аз я скубя и изхвърлям, в същото време се кефя на цветчетата й
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: Цветята, без които не можем
като каза Тити синичко малко и се сепнах - ми как пропуснах незабравката в моя списък - толкова ефектно и нежно цвете, няма друго такова синьо.
He who plants a garden, plants happiness
Re: Цветята, без които не можем
НЯМА ДА СЕ МЕСТЯ !!!!!! Вече го направих на няколко пъти в различни посоки , пътуват с мене , цялата менажерия - китки , рибки, кучки, свинчета , папагали...двама сина и мъж. Имаме си бус, товарен
- paju4eto_Ligla
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2168
- Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
- Местоположение: София
Re: Цветята, без които не можем
Пеперомии. Фуксиите. Няколко орхидеи, подарък от бобото или спасени почти от кофата. Снимки...може и да пусна, по-късно.
Re: Цветята, без които не можем
Аз пък все още не мога да реша кое е водещото при мен - дали насладата от цъфнали цветове, или грижите за да цъфнат.
все пак си мисля, че ако се местя където и да отида, пак ще почна да ровя в нещо като пръст и да буча разни работи, според условията. Моята зависимост избухна много късно, но затова пък е нелечима. Някак си дори не се и дразня нещо като не цъфне или като не стане както трябва, достатъчно ми е да гледам как земята прави някакво чудо с разни семенца и клонки.
Все пак луковичните са много благодатни цветя, особено лалетата, и на мен са ми слабост. Просто слагаш едно топче в земята и то винаги дава цвят, година след година. Имам едно местенце, аз му казвам "ореховата градинка" защото всичко е под два големи ореха, което точно сега напролет е като цветен рай именно от лалетата, как да не ги обича човек.
все пак си мисля, че ако се местя където и да отида, пак ще почна да ровя в нещо като пръст и да буча разни работи, според условията. Моята зависимост избухна много късно, но затова пък е нелечима. Някак си дори не се и дразня нещо като не цъфне или като не стане както трябва, достатъчно ми е да гледам как земята прави някакво чудо с разни семенца и клонки.
Все пак луковичните са много благодатни цветя, особено лалетата, и на мен са ми слабост. Просто слагаш едно топче в земята и то винаги дава цвят, година след година. Имам едно местенце, аз му казвам "ореховата градинка" защото всичко е под два големи ореха, което точно сега напролет е като цветен рай именно от лалетата, как да не ги обича човек.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Re: Цветята, без които не можем
Калико, прекрасно е Размечтах се за едно кафе под орехите в рая на лалетата
He who plants a garden, plants happiness
Re: Цветята, без които не можем
Само кажи кога. Добре си дошла. хубаво е като се разлистят орехите, ма тогава пък няма лалета вече.
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Re: Цветята, без които не можем
като няма лалета, ще има други красоти, знам аз
He who plants a garden, plants happiness