Цветята на Мария

[Мария Николова]

Breda, този къдравелко беше грешка да поръчам нещо, което не е "мое". Че и цели 3 различни иглолистни! Съответно успях да ги уморя. Къдравелко нямаше ни едно зелена игличка, когато дойдохте с Клеър да оплевите двора.
Върнала си го към живот, както Лазар е бил върнат от мъртвите!

Казабланките са голяма работа, да знаеш!
И филма с най-големите звезди по онова време Ингрид Бергман и Хъмфри Богард!

И песента!

И лилиума!



Заради филма, преди десетина години бях луднала да ходя в Мароко, но ме озаптиха. Филмът бил изцяло заснет в павилионите на Холивуд. Градът Казабланка не е видял никакъв снимачен екип няма хабер за великия филм.

[Breda]

Италианската клечка стана голяма и красива,втората е по-дребничка,но и тя има мноого пъпки,нея я пазя за Дома на доброто,не съм забравила,може би трябва да направим запитване първо дали може да я засадим,преди да я откопавам.Третата е при Мариянка,всички супер добре се развиват!Първи цветлета отвориха днес,като нацъфти цялата ще ти я снимам в целия и блясък

[Мария Николова]

Обичам минутите, когато денят бавно се влачи и още не си е отишъл, а нощта още не се е настанила. Дневните птици са се прибрали да спят, а нощните още се плашат да полетят.

Забавих се, докато прочета Люб и не исках да затулям нейния албум с моя. Накрая тук се спрях, макар вече да са други минути.

[Мария Николова]

Нямам забодени с карфици пеперуди, но са моите пеперуди, защото само аз ги търся с поглед през прозореца.
И лястовички нямам затворени в кафези, но са моите лястовички, защото само аз им се радвам, като се реят в моето парче небе.

[Мария Николова]

Преди години помпата ми изгоря. Купих си маркуч за чешмата и поливах с него. После Ники2 ми купи нов модел помпа и прати приятеля си да ми я монтира. Тогава подарих маркуча за чешма на едно съседско момче, през една къща от моя двор, което има 10-15 кв.м. морава и на което момче даже името не зная.
Но хубавата ми нова помпа иска вода. А след две години суша, няма откъде да дойде вода в помпата.
И днес извиках такси за далечния магазин, където знаех, че ще намеря търсения маркуч. Намерих - 25 метра дължина. Продавачката ми обясни как става свързването на маркуча с джаджата към чешмата. Аз съм куче, което като гледа, може да стане касапин. Връщаме се, слизам от таксито, плащам и си тръгвам, а шофьора надува клаксона - да си взема маркуча.
Вчера вадих една китка и разбрах, че ако не ми се занимава с кръводаряване на комарите, трябва да съм с грозния градински анцуг и блуза с дълги ръкави. Целите крачоли се накичиха с презрели лепкави части на прецъфтелите житни плевели. Няма изчистване, ви казвам! Башка от това, с дворската си премяна ставам същинско бостанско плашило!
Сега с бостанската си премяна отивам да монтирам към чешмата маркуча и започвам да поливам за две години наведнъж. Две седмици няма да ми стигнат за полея всичко, до което стига маркуча. Ще си измия масата и пейките под навеса и докато маркучът полива редовете на ирисите, ще си пуша и ще си чета по окколо 10 минути, преди да преместя водата в следващата вада.
Ще се отчета честно тук станах ли касапин, или търсих помощ от приятел.

[трепетлика]

Леле , а при нас толкова много дъжд с буря - събори покриви , градушка .Поне ми " излекува " маната - всички колци на земята , червени и зелени , и розови домати из калта - приключихме сезона скоропостижно .

[Мария Николова]

Да! Справих се без помощ от приятел! Пък нямаше наоколо никакъв приятел.
От мерак на часа да се докажа как се справям с чешмата и маркуча, допуснах глупавата грешка да оставя маркуча като една дъъълга спирала. Порадвах се 2 минути като текна водата от маркуча. Но бързо я спрях и 15 минути се борих със спиралата. Изкарах я върху напечения бетон. Радвивах, развивах и накрая имах изправен дълъг маркуч, вместо спиралата. (Тук ми трябва картинка на доволна от себе си маймуна, която се бъхти до посиняване в гърдите.)
Голямата полянка хемета беше вече засенчена и започнах поливането от нея. Имаше едно-две подхл-ъ-ъ-звания в калта, но все още не съм паднала жена. Хващах се за някой от изобилните грамадни плевели и си връщах равновесието.
Утре продължавам.

Смених дворския си кат а ла "бостанско плашило" с къщен кат. Но сега ще си сложа уличен кат и отивам да вечерям на ресторант. "Пиле в палачинка" и малка биричка "Хайникен".
Защото го заслужавам.

[Мария Николова]

Не ходих да поливам, а с надежда гледах далечните облаци, които много бавно се носеха от изток. Чу се далечен гръм.
И заваля! Силен, дъжд само 6 минути. Но имаше още облаци. След два часа започна да роси - не може да угаси цигарата ми. Но продължава часове до сега, я се надявям и до утре!
Права бях, че не слязох да поливам!

[Мария Николова]

Няма ги моите лястовички...
Останаха моите пеперудки, ггг и в. Гаргите, гугутките, гълъбите и врабчетата.
В отсрещния двор има голяма смокиня, която зрее и презрява. Има разпъната стълбичка под нея и човекът стига до 2.5 м. Най-широката част от короната й е царство на ятата врабчета. Едно ято прелита над терасата ми да ми остави безброй "честитки" и второ ято връхлита да яде сладки смокини до надрискване.

Като споменах врабчетата, си спомних, че преди месец видях 5-6-годишно момиченце с бебе-врабче в ръчичката Щастливо усмихнато, то ми показа птичето си. Спомних си как навремето мама ми забрани да пипам паднали птичета, защото миризмата на моите ръце ще накара майка му да го мисли за чуждо и да го изостави. Тогава първата котка ще го изяде.
Понечих да го кажа на детето, но се спрях. Станалото станало. По-добре да не обременявам с вина душичката му. Погалих го по главичката и подминах със същата ласкава усмивка.

[Lilly]

Миме,
твоята клечица цъфна и цветът ееее....уауууу...