Re: Капково напояване за плодове и зеленчуци - съвети, мнения и въпроси.
Публикувано на: Апр 18, '24, 23:21
Добавям информацията тук, където и е мястото.
Омокряне на почвата под капкообразувателя.
"Капковото напояване се основава на мрежа от капкообразуватели, които трябва да разпределят вода и тор в еднакъв модел на всяко растение. Въпреки, че системата може да доставя вода равномерно, почвеният профил може да не е омокрен равномерно.
Непосредствено под всеки капкообразувател почвата е наситена с малко въздух на разположение за корените на растенията. Правилният избор на дебит и разстояние на капката може да сведе до минимум тези зони на насищане.
Между наситената зона /saturated zone/ и овлажняващия фронт има зона на балансирано съдържание на вода и въздух /balanced water and air zone/ (фигура 1). Тази зона е подходяща за поемане на вода и хранителни вещества от растенията и обемът на тази област трябва да бъде увеличен максимално за оптимална производителност на растенията.
Фигура 1. Типичен модел на капково омокряне на почвата.
За да се използва ефективно капково напояване, трябва да се създаде непрекъсната навлажнена ивица по реда на растенията.
feeder roots-захранващи корени;
wetter strip produced along the lateral-влажна лента по протежение на страничната част;
Фигура 2. Напречно сечение.
Типът на почвата диктува навлажнения модел под всеки капкообразувател. Като цяло, песъчливите почви /sand/ имат големи пори, които позволяват на водата да се движи свободно надолу поради гравитацията. Има само няколко по-малки пори и това ограничава страничното разпространение от капилярното действие. В песъчливи почви навлажнените модели са склонни да бъдат дълги и тесни.
По-тежките глинести почви /clay/ имат множество малки почвени пори и няколко по-големи, което означава, че водата има тенденция да се разпространява настрани и не може да се движи свободно надолу. В тези почви произведените модели са склонни да бъдат по-плитки и по-широки за същия обем приложена вода (фигура 3).
Това обобщение обаче не е вярно, когато тежките почви са изсъхнали до такова ниво, че в почвата се образуват пукнатини. След като се развият пукнатини, навлажнените модели в глините първоначално са склонни да бъдат дълги и тесни, подобни на тези, произведени в пясъците.
Sand- песъчливи почви; loam- смесен тип почва; clay- глинеста почва
Фигура 3.
Времето за напояване и дебита на капкообразувателите също определя размера и формата на навлажнените модели. По-дългото напояване води до по-широк навлажнен модел за даден капкообразувател и тип почва. Капкообразувателите с висок дебит произвеждат по-широка зона на насищане под капката, подпомагайки страничното движение, което води до по-широк навлажнен модел за дадено време за напояване и тип почва."
Омокряне на почвата под капкообразувателя.
"Капковото напояване се основава на мрежа от капкообразуватели, които трябва да разпределят вода и тор в еднакъв модел на всяко растение. Въпреки, че системата може да доставя вода равномерно, почвеният профил може да не е омокрен равномерно.
Непосредствено под всеки капкообразувател почвата е наситена с малко въздух на разположение за корените на растенията. Правилният избор на дебит и разстояние на капката може да сведе до минимум тези зони на насищане.
Между наситената зона /saturated zone/ и овлажняващия фронт има зона на балансирано съдържание на вода и въздух /balanced water and air zone/ (фигура 1). Тази зона е подходяща за поемане на вода и хранителни вещества от растенията и обемът на тази област трябва да бъде увеличен максимално за оптимална производителност на растенията.
Фигура 1. Типичен модел на капково омокряне на почвата.
За да се използва ефективно капково напояване, трябва да се създаде непрекъсната навлажнена ивица по реда на растенията.
feeder roots-захранващи корени;
wetter strip produced along the lateral-влажна лента по протежение на страничната част;
Фигура 2. Напречно сечение.
Типът на почвата диктува навлажнения модел под всеки капкообразувател. Като цяло, песъчливите почви /sand/ имат големи пори, които позволяват на водата да се движи свободно надолу поради гравитацията. Има само няколко по-малки пори и това ограничава страничното разпространение от капилярното действие. В песъчливи почви навлажнените модели са склонни да бъдат дълги и тесни.
По-тежките глинести почви /clay/ имат множество малки почвени пори и няколко по-големи, което означава, че водата има тенденция да се разпространява настрани и не може да се движи свободно надолу. В тези почви произведените модели са склонни да бъдат по-плитки и по-широки за същия обем приложена вода (фигура 3).
Това обобщение обаче не е вярно, когато тежките почви са изсъхнали до такова ниво, че в почвата се образуват пукнатини. След като се развият пукнатини, навлажнените модели в глините първоначално са склонни да бъдат дълги и тесни, подобни на тези, произведени в пясъците.
Sand- песъчливи почви; loam- смесен тип почва; clay- глинеста почва
Фигура 3.
Времето за напояване и дебита на капкообразувателите също определя размера и формата на навлажнените модели. По-дългото напояване води до по-широк навлажнен модел за даден капкообразувател и тип почва. Капкообразувателите с висок дебит произвеждат по-широка зона на насищане под капката, подпомагайки страничното движение, което води до по-широк навлажнен модел за дадено време за напояване и тип почва."
