Дългочакана мечта

[Лавандулов залез]

Здравейте, уважаеми колеги! Чета ви от известно време и най-накрая (от мен да мине) реших да се включа. Родом съм от Долината на розите, а от 12 години живея във ветровитата Шипка с трима мъже в къщи - съпруг, синче и дядо (бабата е в чужбина) и аз единствена жена (царица) вкъщи, без да броя котката. Прекарвах дългите летни ваканции на село, около което навремето имаше оооогромни лавандулови полета. Лавандулата някак си се превърна в символ на щастливото ми и безгрижно детство (поне през ваканциите безгрижно). Обожавам мириса и, цвета и и често си спомням как обичах вечер по време на жътвата и да се кача на един хълм над село и просто да седя там и да усещам стелещия се мирис във въздуха. Липсваше ми, когато тези ваканции свършиха, а аз пораснах. НО, тук оново съм сред нея, ширнала се покрай пътя, по който всеки ден минаваме отивайки на работа.
От миналата година сбъдвам малко по малко мечтата си да си имам моя си градина. Винаги съм обичала цветята и като дете прекарвах много време сред полята и обичах да ги гледам, да вървя сред тях и да си бера букетчета.
В моята градина се насочих към билки, малко декоративни треви и разбира се моята любимка - лавандулата. Започнах да садя тази пролет, малко по малко, едно по едно (ама пуста лакомия иска всичко веднага). Първото нещо, което направих в градината, когато започнах да я оформям миналата есен, беше каменна градинка със седуми. Откакто се преместих тук (при мъжО), в единия край на двора се мъдреше една доста голяма камара с камъни (тук ги има по много, сякаш извират). И един ден както се разхождахме с малкия по къра, внезапно ми дойде идеята да си направя скален кът. Разместих ги, почистих всичко наоколо и ги наредих на 3 тераски, които напълних с пръст. Поръчах растения и така се започна моето градинарстване тук. Цяла зима четох, разглеждах в интернет, мислих, редих (после като насадих пак пренареждах в движение), и така се оформи идеята ми за градина, на която хем да не слугувам по цяла година, хем да е ефектна, красива и жужаща от пчелички.
Стига съм ви досаждала със себе си, благодаря ви за вниманието!

[Lalel4e]

Пу първа да кажа здрасти!

Ейй, тъкмо ми замириса на лавандули и се размечтах и хоп: "любимото ми" изречение: "Стига съм досаждала.." и приказката свърши!
Я вземи да досадиш още толкова и още два пъти по толкова! Много ми хареса! Ще те "следя"!

[dung]

Добре дошла, Лавандулов залез!
Много хубаво пишеш, така че смело продължавай да "досаждаш" !

[Taalgard]

Първо добре дошла.
Второ и най важно.
Сега ще те налазят алчните и луди цветарки.
На тях никога не им стига !
Ще се започне едно "латинско" говорене...
Не е мушкато а е пеларгониум...
Не роза а еди си коя "латинска" роза...
Ще те подведат...
Ще ти кажат сайтове...
Ще се включиш в някоя поръчка...
Въобще нагази в дълбоката дупка на Алиса в страната на цветята !
Не са само цветя...
Ще се започне с храстчета , дръвчета....

Само да споделя , че за луковици на лалета , нарциси и зюмбюли хвръкнаха едни 80 лева без жената да знае !
Това само от една поръчка.

Седуми и семпервивуми.
Имаш детки , разсади ги
Хубави "камънаци" имаш.

Приятно прекарване във форума и успех с начинанието.

[Лавандулов залез]

Благодаря за топлото посрещане! И аз много си харесвам камънаците, все пак от тях проходих, така да се каже. Никога не бях виждала седуми, до преди да си ги посадя (или съм виждала, без да ги познавам), но определено много си паднах по тях. Пролетта сякаш за часове растяха. Другата ми съвсем неочаквана мания се оказват хойхерите и хойхерелите.
За алчността сте прави, апетита идва с яденето, но засега половинката ме е ограничила в един тесен бордюр по края на моравата, ама то не пречи аз все да кроя планове за допълнителни отстъпчици.

[mariyanag]

Добре дошла.
Не го слушай Taalgard, щом си тук, значи вече си прихванала цветарската зараза.
Не сме ние подкокорасници, то човек сам се полакомява за още и още китки, ама пък са толкова хубави..
Добре дошла в нашето цветарско семейство.
Приятно четене на многого интересни теми и весело забавление в чудния свят на цветоманията.

[макс]

Здравей Лавандулово залезче!
Добре дошла ,то така се започва с камъчета и хойхерки ,луковички до като се осетиш че мястото е свтршило
Много увлекателно пишеш и разказваш ,продължавай весе така

[Лавандулов залез]

В този ветровит следобед времето е само за разказване. Такааа, нашата градинка се за форми миналата пролет, когато дядото най - накрая каза Добре де, миналата година беше за последно с картофите. В супер плодородната ни планинска почва от около 400 квадрата дворче изкарваш по 2-3 щайгички картофи. Човека си виждаше, че нищо не става, но зодия коч не се отказва.
Та стопли се времето и дойде един познат с фреза да подготви мястото, нахвърляхме семената на тревата и за чакахме. Поникна равномерно навсякъде и стана много хубаво. Поне райграса расте, за разлика от картофите. Да ама аз разглеждам тук от време на време и нали обичам цветно и ароматно, с тази еднаква зеленина някак си не изглежда завършена градината.
В края на лятото подредих нахвърляните камънаци в ъгъла, поръчах седуми и 2 туи, гаура, 2 тревички и я подкарах.





Насадих си растенията и за миналата година това беше.
Всичко добре, но на северната страна на двора е една грозна дървена ограда към съседите. И двете миниатюрни туи седят като изцвъкани насред, посадих ги през 3 метра до оградата. До едната сложих гаурата. Зимата дойде, аз си пълня очите в нета и искам ли искам. Питам половинката да ми отпусне бордюр покрай оградата, казва добре 30 сантиметра. Айде с молби станаха около 50. Извадих сам сама, когато времето позволяваше през зимата, тревата оттам и два пъти той не закара на едно торище до близко село да си открадна малко (по 5 кофи два пъти) тор и го пръснах да гние.
Градината е две зони-пред къщата, там са две дълги лехи, едната на буквата г, и новата покрай оградата на съседите.
Дядото не се занимава с цветя, но преди каквото съм бодвала все мрънка. Аз се заех с всичко, той само гледа и клати главата това сега защо така, онова защо го слагаш там. Края на миналата есен се заех да поправя цветната леха. Едната част бяха (вече не са) само хризантеми, не разделяни с десетилетия, нарциси и бабешки лалета.
Като ги подкарах наред, вадя и хвърлям, той казва ууу тия лалета холандски, ружите защо махаш оставих най-едрите луковици, засадих ги на нови места, от хризантемите по един корен от трите цвята и всичко друго на боклука. Вече в главата ми се беше оформил плана на цветната леха.
Пролетта дойде и аз започнах, поръчвах и поръчвах, садих, после решавах друго и местих, половинката и дядото вдигнаха ръце от мен, аз бях почти всяка седмица с кашони те . Понаредих, пооправих ииии започнахме да правим навес. Мъжа ми се ядоса на съседа (когато бетонирахме основата не постъпи никак по съседски) и каза: не искам да я гледам и да я виждам въобще тази ограда, да я скриеш! С туи! Ми цветята, питам аз, няма място за туите. Ще махаш от цветята, аууу не позна мой човек! Пак преподредби, посбутах някои и насях още 6 туи и мястото свърши. И всичко е толкова малко и с тези пършиви цветя никак не мога да си представя туите като пораснат как ще изглежда всичко. Според мен ще е супер, още следващото лято ще има коренна разлика, двете туи от миналата година са тройни в сравнение с новите. Аз обичам да е сгъчкано, бе харесвам да се вижда гола пръст.
Ето как горе долу изглежда сега


Вече по стечение на обстоятелствата съм горд собственик и на градина на отсрещния тротоар, но за това следващия път.

[ljuboznatelna]

Добре дошла на новата поетича душа, заразена от цветарска болест!
Ще следя с интерес завоюването на всеки нов сантиметър
Там при вас май е по-къс летния сезон, и от това трепетите за всеки цвят със сигурност ще са по-големи. Затова пък прохладата и влагата си оказват благоприятното влияние.
Преди месец бяхме в Шипка, в църквата, и аз, да си призная, не знам дали защото я ремонтираха и беше поскрита, но обърнах много повече внимание на растенията, насадени около нея

[Lalel4e]

Aуу, тук вече сгази лука! Как ш фърляш луковици, бе??!
Някои хора тук са готови на пиратство, за да се докопат до бабешки лалета!! Виж ся - има си тема "подарявам" - слагаш луците в една кесийка (не найлонова!!) и пращаш. За друг път да знайш!

...
Вече по стечение на обстоятелствата съм горд собственик и на градина на отсрещния тротоар, но за това следващия път.

А тук ме разсмя искрено, ш извиняваш
С нетърпение чакам "следващия път"!

Трудничко е така като имаш отпор, ама пък постиженията още повече ще ти се усладят!