Дългочакана мечта

[Лавандулов залез]

Днес най-накрая сколасах да посадя гулиите, които Любознателна щедро ми изпрати
Вчера почти цял ден валя и беше кучи студ, днес една идея по-топло, кално но ги зарових на южния край на новото място. ММ естествено хич не беше очарован, пак съм бързала, не съм го питала, щяла съм догодина да си чукам главата като дойде време да обръщам и все в този ред. Работата отиде на кавга, но каза че щял да ме остави да се бъхтя и да правя каквото искам, той щял само да бере - ако имало какво
Аз му обяснявам че вече съм ги планирала кое до кое - мисля да пробвам съвместно отглеждане на зеленчуци, които си помагат един до друг и тук там някое цвете - за привличане на полезни буби или гонене на вредни, той намила че там цветя нямали място, това била зеленчукова градина, как съм щяла да поливам, да копая бла бла. Няма консенсус никакъв, оффф. Ма тъй де, писна му от мен и ме остави да си чукам главата както каза, пък той щял да ми гледа сеира и догодина чакал извинение, щото щял да бъде прав.
Аз му казвам - вместо да се радваш, че имам желание да се занимавам само ме завръщаш, радвал се но искал да ми обясни как се случвали нещата тук - на шипченска земя демек.
Та темата ще търпи развитие и ще видим - и на мен ми е любопитно как ще се получат нещата според моята концепция.
Той особено много се ядоса когато насадих божурите и покрай тях ириси тъкмо на брега на новото място - щото нали било за зарзават. Ми нямаше място другаде, затова там ги сложих, като алея само с божури стана. Казах ви че съм разхвърлян човек и той понякога като гледа как ги цвъкам (пък той праволинеен) - откача. Мен не ме бърка че са така.
Ето новото място


Тук най вдясно са божурите. Боднах тук там някой лук между ирисите. Мисля откъм тревата да сложа лалетата, защото няма къде другаде.


Тук преди две или три май станаха седмици посадих две лехи магданоз, вече е поникнал


Дойдоха ми луковиците от поръчка и още до никъде не съм стигнала с тях. Най-напред посадих минзухар шафран, че беше пуснал корени горкия и го изцвъках тук там по края на новата градина. Той пък вчера цъфна, ММ пак се намуси като го видя и почна с лекцията как ще обръщам пролетта






Та както казах останаха много - е 20 нови и още от моите си, една част лалета успяк да засея вече, но дано тези ги събера около божурите иначе съм намислила по ръба около пътеката и ММ ще хване къра напролет когато изникнат.
Мискантуса започна да се оцветява есенно, но още няма метлички, само стоят надути стъблата.

[Тутти]

Получава се много добре всичко в градината, Лавандулов залез. Сади си спокойно, абстрахирано от оценки, енергията ти да е високо. И мен се опитват да ме ръководят, но не им се получава.
Следя си твоите градински подвизи, да знаеш и всичко ми харесва. А градината е нещо живо, което може да се променя и да се опитва по интуиция всичко. Това е смисъла от градинарстването. И в крайна сметка като е дългочакана мечта, всяко поникнало стръкче носи радост.

[Lalel4e]

Като гледам и лего си пробвала да садиш
Начи лалетата тайничко ги бучкаш, м? Хаха, представям си реакцията на ТМ напролет като щтръкнат…
Аз вече казах, ама пак да си кажа - много ми харесва лехичката с тревичките, и даже не ми е достатъчно разхвърляна
А “по конец” хич не обичам… като машинна работа..

[ln_none]

Залез, остави му една леха на ТМ да ти покаже там как се прави правилно, пък ти си бучкай по останалите. Като се замотате двамата, всеки в своята леха, ще забравите за консенсусите

[ljuboznatelna]

Зеленчук има и на пазара, ама божури и лалета де ще видиш?
Но като дойде време да обръщаш, ще разказваш пак Само гледай да не прояви инициатива преди теб да обръща, че отиде...

[Лавандулов залез]

Ноне, страхотно предложение, но аз си падам малко скръндза и особено на двора искам всичко (или почти) за мен - още повече като знам че на ММ не му се занимава със садене и ровене. Той там да си коси тревата, без друго е много.
Тутти, не обръщам внимание на мърморковци и поучители. ММ е много разбран човек, не мога да го разбера защо толкова се опъва, може би се тревожи че няма да остане място за домати от моята лакомия. Аз взема ли решение за нещо го правя, който колкото иска да мрънка - не си го слагам хич. Аз и затова не съм удобна на свекървата, щото правя каквото си искам и както аз го искам.
Момичета, много ви благодаря за подкрепата! Всяка градина е отражение на вътрешния свят на този, който я е сътворил и нашето взаимодействие с тази частица природа може да се простира до пределите на въображението ни. Когато започнах с първите стъпки не съм си и представяла, че това живо същество може да бъде толкова отзивчиво, гъвкаво и многообразно, че ще се развива толкова бързо. Всичко е взаимно - даваш и получаваш (много повече отколкото си мечтал).
Лече, да, садя Лего, даже една топка пластелин намерих наскоро. Та в тази връзка, когато къртихме и изривахме сгурта под которите, какви заровени боклуци излязоха (само гърнето с жълтици не намерихме ) - парцали, свещи от старото балканче на дядото, част от старото бебешко корито на ММ - той си го позна, мушама, даже едно погребано отдавна коте. Пък за камъните хич няма да отварям дума - извират.
Да ви покажа сина ми какво похапване си неше направил един ден след училище - шеф Коки

[Лавандулов залез]

Зеленчук има и на пазара, ама божури и лалета де ще видиш?
Но като дойде време да обръщаш, ще разказваш пак Само гледай да не прояви инициатива преди теб да обръща, че отиде...

Аз сега обърнах след като пръснах боклука - и той се изгуби сякаш, а беше една каруца. ММ каза, че напролет било добре пак да се обърне - оо, ще видим. Чак толкова няма да се сбие, пък и аз започнах да заравям обелки. Проблема е, че до пролетта ще забравя къде какво съм наръгала - наскоро местих три луковици лилиум, които бяха зад розмарина но не вървяха, и ги преместих там, но вече забравих къде точно - беше по края ама къде Та затова боцкам покрай пътеката - ако обръщам все ще знам че някъде там има нещо и съвсем в края няма да сея. Аз мисля и да не копая, но както казах ще изпробвам технологията догодина.
Пролетта от Миша освен другите неща имах един кейл. И от немай къде го посях насред цветята. Още щом обърнах новото място го преместих, уж е добре засега, и ММ веднага нададе вой - какво било това - викам листно зеле. Да съм го махала иначе той ще го махне - е, от две седмици заплашва че ще го маха, а още си седи.

[ljuboznatelna]

Аууу, много е талантлив твоя син, браво!

[Лавандулов залез]

Зимата дойде с обичайния вятър и виелица в Шипка. Миналата събота пак с ужасен вятър само навява малко снежец, но вчера като го обърна, цяла нощ и до преди малко си валеше. Вятъра утихна, снега слабо се сипе. Осъмнахме и без ток. Вчера бях решила да готвя боб, бях си купила ново гърне от Троянския манастир (имам и друго, но е малко) и реших най-накрая да го пробвам. Та сутринта го заредих на печката още като я запалих, селска идилия не ме бърка че няма ток



ММ като се наспа излезе да рине - проведе спасителна операция. Снощи дойде обичайния му другар - пийват през уикенда на навеса и нашите естествено заспали там. ММ се измъкнал по някое време през нощта, но едва прескочил пряспата пред вратата. Сутринта става и гледа, че печката - коминчето - пуши, нашия се събудил и я запалил, но не може да излезе и на всичко отгоре дошъл по чехли
Та ММ така или иначе трябваше да рине за да стигне до дърварника

















Целия двор в преспи, но този път вятъра не е събрал снега от тревата в ъглите, а си има доста сняг навсякъде. Розмарина горкия целия се разперил от мокрия сняг. Котака и той не се е появявал от снощи.
Дойде ми последния божур от малка поръчка, лалетата и те чакат да даде време Май тази година ще ги садя през коледната ваканция
Поне успях миналата седмица да си прибера саксиите със сукуленти от двора, две сандъчета с дъвки, маслинката и две саксийки мушката и зокуми.

[ljuboznatelna]

Истинска зима!!! Колко хубаво, че си има дръвца! Да споделиш как е бобът в гърне