Сред пчели и ябълков цвят

[Пчелица]

Ето ме и мен, Пчелица. Дълго мислих дали изобщо да правя тема, пък къде да я правя, че то нашите градини не са цветни като вашите, а предимно овощни. Но реших, че може пък на някого да му е интересно, ако ли не, аз ще си се чета сама...
Имаме късмет селото ни да е на един хвърлей от града. Една гола поляна са купили преди 30-тина година родителите на мъжа ми, а днес вече живеят там, пък ние добавихме съседните парчета и нали той е агроном - ето ви овощни градини. Има и зеленчукова, разбира се, и цветни лехи, там, където не достигат косачките . Няколко са градините - смесена, сливова и ябълкови, като най-младите ябълкови дръвчета са тригодишни. С годините добавяме към тях по някой ред за сметка на зеленчуковата градина и се опитваме да подхванем нашето си - производство на пастьоризиран ябълков сок. Ще ни се това да ни е основното занимание, но на този етап не би . Та да се върна на цветята - обичам всякакви цветя. Цветле ли е, каже ли ми "цъф" - не придирям - жълтурче, незабравки, лалета, рози - не мога да устоя. Апартаментът е пълен със сортови пеларгонии и разни зелении, а тук, на село, каквото харесам, гледам да му намеря място. Резултатът не е като вашите прелестни градини, аранжирани, подредени, но пак си ги обичам цветенцата. А и доскоро те не бяха моя територия, та тепърва ще почвам да подреждам и обогатявам.
Пролетта е любимото ми време. Всичко цъфти, а аз снова от цвят на цвят, от белите къдели на черешите до розовия захарен памук на прасковите, от най-, най-нежния ябълков цвят до наперените червени тичинки на крушите. Нарциси, лалета, зюмбюли, рози, иглики, момини сълзи, ириси, кандилки, хости и хойхери, всичко , всичко тичам да видя, да погаля, да му се умихна и да му кажа, колко го обичам...налудничаво звучи, но знам, че ще ме разберете. Сред толкова цвят жужат нашите неуморни помощнички - пчелите. До миналата година не смеех да наближа кошерите, че съм леко алергична към ужилване, но пандемията, да е жива и здрава ми даде време и възможност да съм почти всеки ден там. Така лека полека се престраших, първо подавах това-онова на мъжа ми, после ми стана интересно, купих си облекло и някак страхът изчезна и днес вече спокойно ги подхранвам сама. Правят ме толкова щастлива със своя удивителен и подреден свят и възможността да надникна в него. От скоро и малкият ни син /имаме два броя , които много, ама много ни помагат. Е големият вече е студент и е малко далеч, но още разчитаме на него като е тук./ е с мен край кошерите а аз тайничко вдигам поглед към небето да видя гледа ли ни дядо, дето откак се помня беше пчелар и той ни даде първите кошери.
Много е работата в градините, но е сладка. Всичко, що си докоснал с ръце, ти връща в тях плод. И как е сладък този плод, повече от умората! Там, при земята ни тегли, и ни е добре.
Разприказвах се, а си бях обещала да съм кратка. Трудно ми се получава, дано не съм досадила. Малко снимки ще ви покажа от днес/ще опитам да са малко, че с камера в ръка съм като луд с картечница /

Най-красивият цвят:





Не, не е сняг, черешата е цъфнала:



Красавици са крушовите цветлета, сякаш са си начервили устните:



Сливите в бяла премяна:



Ябълките почват да цъфтят:



Знам, че е за косене, но сърце не ми дава - пълно е с пчели, целите посипани с жълтия прашец на жълтурчетата, с натежали крачета, в това студено време нека събират храна, после ще му мислим косенето:



Къщичките на помощничките:

[Пчелица]

И за къде без цветлета:

Този мъник е толкова ароматен, че едно стръкче само донесох, а ухае цялата къща!

[Пчелица]

Скалният кът още е в процес на изграждане:

















Магнолията не можа да покаже цялата си прелест и студа попари цветовете



Хостите пробиват



Тиарели и хойхери в битка за сърцето ми:

















Нежност



Казах ли ви аз, че нямам мяра...спирам . За извинение едни дългоушковци( щастливите кокошки и кучовците-пазачи няма да показвам ):

[Тутти]

Пчелице, щом ти видях името в една друга тема, ми стана мило. Много харесвам пчели, затова. Добре е, че си имаш тема, много ще те питам и ще чета с удоволствие. Възхищавам се на хората, които отглеждат пчели и овошки. С овошките аз тепърва прохождам, а пчели нямаме свои, затова пък целия двор жужи от гостенки, които тук събират прашец. Иска ми се два кошера да завъдим, но няма да е скоро, никак не разбирам от това.
Много хубаво разказваш, снимките също много хубави.
Добре си дошла.

[Shami]

Добре дошла Пчеличка и честита ти темичка !
Много увлекатело пишеш,приятно е при теб и се надявам да науча повече неща за дръвчетата.
И нямам нищо против да ни обстрелваш със снимки.
Ще ти гостувам често в темичката за да те чета и разглеждам.

[Пчелица]

Ехе, имам си вече гостенчета край нашите дръвчета ! Тутти, Шами, добре сте дошли ! Питайте, с радост помагаме на всеки и споделяме знания и опит.

[Shami]

Аз имам един въпрос.Трябва ли да се отрежат върховете на новозасадените фиданки?Наложително ли е или може и така да ги оставим.

[Пчелица]

Шами, какви са дръвчетата, имат ли формирани корони и колко са високи?

[Shami]

Пчеличка,съвсем млади дръвчета са.Купихме ги миналия месец ,в края на март от Бриголаж и Вилаз,големите вериги магазини.
Съвсем малки са,Нямат още никаква корона.
А като сортове са ябълка,круши,череши и сливи.

[Пчелица]

В такъв случай може да резнете малко върха, за да стимулирате пъпките под него да тръгнат в странични клонки и да формират корони. За тази година това ще им е резитбата. Живот и здраве догодина пак. Предполагам са започнали да се разлистват. Осигурявайте редовно поливки, особено лятото. За пръскане и торене като е време ще казвам. Ако сте добавили тор при засаждането засега няма нужда.