Форум HobbyKafe.com

ljuboznatelna написа: ↑Фев 12, '24, 00:25 Сега като писа борчета, се сетих, че имам една публикация в блога, и е много рейтингова, защото хората търсят борчета и елхички,и попадат там, пък аз така съм я кръстила в чест на моето предишно невежество.
Това до портата трябва да е пицея коника, бавно растящо бижу. А другото до габиона на лъжекипарис някакъв прилича, но е рано да се каже, може и туя да е

Люб, чела съм я тази твоя публикация за "борчетата" , тук по-скоро цитирах детето което смята всичко за еднакво. Коника в двора вече имам насадена, новата я сложих навън, но имам и още една, която обмислям да сложа в голяма саксия може би, или пък да обмисля внимателно къде да садя. Другото и на мен ми заприлича на някаква туя а хич не ги обичам, затова го сбутах по-надолу в кьошето,.макар че там има и роза. Като цяло в този малък двор трябва да внимавам много, но това го осъзнах откакто насадих бая храсти дето вече се бият едни а други. Например да ме пита човек това чудо защо съм го насадила и какво ще го правя сега:


Ама откъде да знам що е то лигуструм тогава...зелени храсти съм търсила и толкоз.

Каке, промените при теб са набрали сила и двора, навеса, плевнята са променени за добро.
Даже брънзалака покрай компостерите е фризиран и облагороден.
Шаренийката между камъните е топ!

Този лигуструм можеш да си го фризираш, както пожелаеш - на топка, на колона, пирамидка - избора е твой. Не го оставяй да се вихри толкова и такъв рошав

Много бързо расте и надебелява, направо да ти се отще да го оформяш Обаче пък ако го оставиш, как цъфти и ухаее...

Напредвате много. И сте немързеливи, както се казва. Двора има замисъл, става много интересен. Поздравления.

ligustrum japonicum




Лигуструмът е прекрасно растение, поне аз много го харесвам. И има една удивителна характеристика , която поне мен мноооого ме радва.
Преди 2 г изрязах на 15-20 см от земята жив плет от лигуструм - с известно притеснение как ще покара , при положение , че рязах стари растения , на по 10 г , с дебели клони отдолу. И после толкова много му се радвах - от тия 20 см дебел клон тръгнаха толкова много нови издънки ! Колко дървета го могат това ...Не коренови издънки , а на изрязаните клони над земята се появиха много пъпки, които се развиха в клонки.
Но трябва да се реже и да се поддържа. И не е чак толкова трудно - живия плет го режа 2 или 3 пъти годишно , но това са десетки храсти. Едно растение се поддържа много по-лесно .

Нема да бараш лигуструма, само го фризирай както ти се иска, Каке ! Толкова пък лесно се поддържа един корен, никаква грижа не е, а радва окото. Преди години с един комшия се пробвахме да отчуваме лигуструми от резници за жив плет, с променлив успех както се оказа. Хванаха се някои растения тук-там след пресаждането, но в най-видимата част оцеляха тринки. Ей ги, виж как ги шутя с ножицата за храсти - колкото повече режеш, толкова повече се сгъстява и зелено, зелено !





Буквално можеш да използваш един корен за солитер и да го кълцаш както ти хрумне, на топиар можеш да го правиш ако речеш !
А габионите са ми отдавнашен мерак, ще се съветвам с теб, като стигна до тях, че съм ги замислила на две места. Твойте камъни са чудни - оформени и готови за подреждане - сортираш и пееш. Впрочем колко ги вкопаваш в земята? И мрежата за габиона също ли се вкопава и колко (аз да се подкова теоретично).

Докладът ти е приет ,каки, и оценен с шестица- видяхме достатъчно и даже завидяхме за постигнатото.

Още едно предимство на лигуструма- за разлика от другие растения за жив плет, той не се напада от вредители, грижите са два пъти в годината да го режеш.

Ей затова ви обичам, знам, че винаги ще дадете свежи идеи и ще ме побутнете в някоя посока. Вече знам какво да искам от мъж ми за Свети Валентин - храсторез да си оформям храста както ми скимне. Ще съм като луд с картечница с такова нещо из двора
Гео, нашите габиони са с цел да да подпират горното ниво и да го отделят от долното, затова са един вид леко вкопани в пръста само отзад. Мъж ми си ги поръча по точен размер, дойдоха разглобени и той си ги сглобяваше на място, най-същественото е да напъхаш онази заоблена спираловидна тел, дето ги държи и да сложиш вътре достатъчно обтегачи, да не се разтваря. Ама като стигнеш до тях, ще ти разкажа повече.

Напредвате с бесни темпове. Ама така е, като е въвлечено цялото семейство, или поне двете “половинки”!
Аз се лашкам между отчаянието и дивия си ентусиазъм, който продължава да ме изненадва, дано не се откаже съвсем от мен!

И аз спасявам “борчета”, като за последното (което открих изнесено в (не)голямата си саксия, в градинката пред блока), трябваше да се оправдавам ред големия син, който беше убеден, че някой го е оставил там да си го сади!

Още е живо, за моя най-голяма изненада, ама забравих да го занеса вчера на вилата да си го засадя..

Чешмата е… за дива завист! Много яка! Как го направи това корито? Отвън предполагам с кофраж, а вътре с ръце ли го оформя, или използва нещо за калъп? Нямам търпение да я видя в съвсем завършения й вид!