Kakichkа

[Kakichka]

Здравейте любими мои градинарки. За мен е чест да се разпиша в най-ведрия, забавен и позитивен форум в бг пространството.
Казвам се Катя, но се подвизавам из интернет пространството като Kakichka, макар че отдавна вече съм леличка . Имам си няколко блога за картички и други подобни, вълнувам се от най-различни теми като деца (намират ми се два броя за анализ и изследване), образование (математика и финанси), живот в унисон с природата (ама да не ми изскачат жаби на пътеката и да не се налага да оцелявам зимно време в планината), пермакултура (теоретично), фотография (некадърно ако аз снимам, но не пречи да оценявам добрите кадри на другите) рециклиране (детето не смее да изхвърли кутията от шоколадови бонбони, че за нещо може да послужи), рисуване (2 група в детската градина), а напоследък и мазилки, строителство и покриви на стари плевни (по принуда). Винаги съм обичала земята (теле рогато съм, рия даже с копита и в момента, от притеснение) и цветята, растенията, мириса на зелено. Детските ми спомени ухаят на мушкато и индрише, имат вкус на зимни круши, зелени джанки и малки корнишончета, а затворя ли очи виждам 2000 без едно лилави лалета в градината на баба. Откакто срещнах мъжа си (известен като Весо Президента сред близките ми приятелки) преди 24 години все си представям как ставаме стари баба и дядо, тропаме пъргаво с галошите по плочките и отглеждаме разкошна градина с две липи отпред.
Е, тази най-свидна мечта най сетне има своята проекция в реалността поне в частта 1 липа пред порутена стара къща, с която се сдобихме миналата година. Ако на някой му е интересно цялото приключение ще дам линк към блога ми, където е описано надълго и нашироко как я открихме след много приключения и знаци от Съдбата. Къщурката се намира на 50 км от София, и има към 300 квадрата двор за градина (да си дойдем на думата). За човек, отраснал в Северна България и копал декари царевица, бостан и градини, много ми малее този двор, но като за планинско селце бил екстра, викат съседите. В края на май ще стане 1 година откакто се хванах за зеленото и не мисля скоро да се пускам. Ще имам нужда от вашата помощ по много точки, най-вече по вкарване в правия път, защото съм хаотична, разпиляна, и искам всичко да стане сега и веднага. Всеки път като погледна жално празната градина и се сещам за костенурчето Франклин, дето отиваше да си вземе фиданка, но преди да я види колко е мъничка, вече беше изкопал огромна яма, и планираше следобяд да закачи люлка на клоните на новата си фиданка. Та и аз така. Очите ми са само в градината. Още първата седмица инсталирах компостер, обявих, че ще си правя хугели, завлачих едни гигантски бали слама и започнах с експериментите за които съм чела тук и там. После дойдоха циганите, напълниха лехите ми с тухли и керемиди, разкопаха двора...но това е друга история. Сега, няколко месеца по-късно аз пак съм изпълнена с надежди и очаквания. Искам да е пролет, да имам много цветя, да е красиво, да е зелено, да ми растат домати в лехите и всичко да става както по филмите (или поне по тези, които се прожектират нощно време в главата ми). Искам и хиляди още неща, но за тях подробно по-нататък.
Благодаря, ако стигнахте дотук без да се загубите в хаотичните ми мисли. Надявам се да се намери местенце за цветната ми душа, макар и толкова боса, неопитна и плаха.
P.s.Прилагам снимка преди и сега, ще забележите разликите в двора, няма да ви казвам кое кое е.

[desunie]

О, Кате!
Добре дошла! Аз малко лично подходих, ама се познаваме от години, бяхме в един випуск
Ще следя развитието на градинката и ще помагам с каквото мога.
Нали видя творческите теми...

[Мария Николова]

Добре дошла при нас, Кате!
Аз съм каката на всички форумни баби. Само галоши нямам.
Макар и без галоши, много харесах представянето ти. Благодаря ти, че ни откри и вярвам, че ще останеш при нас.
Леле, колко акъл има да ръсим за твоите 500 квадрата, само гледай!
Ръсене на акъл № 1. Остави зарзавата на зарзаватчиите.
Ръсене на акъл № 2. Докато е празен двора, оправи водата за поливане. Ако трябва да се пробива сонда, да знаеш, че около нея ще е стане като валирано с валяк. Никой работник няма да гледа в краката си, че стъпил върху китка.
Пиши тук когато си готова с плана за цветната градина - ще те зацветим преди да се усетиш.
Например имам две клечки от една роза. 100% са вкоренени и резервната ми е излишна. Направо заплювам за теб едната още от сега.

[katina]

Още едно Кате Добре си дошла, адаш! Много хубаво дворче, равно почти. Ще го напълниш с цветни красоти, няма съмнение. Тепърва предстои най-хубавото. Успех и приятни пролетни занимания

[Kakichka]

Знаех си аз, че ще срещна топло посрещане, благодаря ви от сърце.
Давам конкретика за двора.
Има много камъни. Големи, малки,лилави, жълти, тежки, много са. Мускули направих докато ги местех от тази купчина на онази. Но пък така оградих още на първо време някои местенца, в които насадих временни китки. На първо време около липата бодях всичко, че там ми се струваше подходящо. Имах си мента, босилек, лавандула и две три рози за разкош.

Сега смятам пак така да подходя с билките, че е удобно да се пресегнеш и да набереш босилек за салатата. Розите дали са оцелели, е рано да се каже. Другите китки бяха едногодишни, от небрежно хвърлени семена, съмнявам се пак да изкарат тази година, ще мисля нещо за тоз ред камъни, но почвата там е доста глинеста.

Иначе двора е силно наклонен, както и къщата вътре. Цяло лято беше изкопан от едни псевдомайстори, с цел да се прави дренаж и изглеждаше като при опълченците на Шипка

Оцеля само една стара круша и едно ъгълче в долната част на двора, където разбира се наредих още камъни и гордо го нарекох алпинеум.

Така бяхме до септември. Аз копаех от гората разни дребни растенийца и пробвах да ги заселя в алпинеума. Междувременно наредих старите дървени греди в нещо като леха и ги засипах със слама и тор от плевните. От някъде се роди тиквичка, боднах и корен домати и напук те пък се хванаха.




Една тиквичка поникна и около липата, сама се засади. Голяма гордост, две бебета захранихме от нея.

А най-горди бяхме с крушата, щото там си беше чист бонус - от нищо - много неща.

[Lalel4e]

Ох, Какоооу! Ха добре си ни дошла!!!
Откога чакам още едно такова като тебе (и мене ) да са завърти наоколо! Сега бързо казвай в кой северняшки край си се вихрила по декарите царевица и как така кандиса само на 300 квадратчета двор
(Не мога да се сдържа да не вмъкна една смешка с мойте мъже (имам двама сина) по повод квадратите:
Един ден големия пита баща си колко е 500 квадрата (как да си го представя), при което таткото почва да обяснява колко е нашия апартамент и колко такива се събират на тази площ и така известно време, докато малкия, изгубен в техните представи за размери, не се стърпял и изръсил: "Е то зависи колко са ти големи квадратите!" )
Та... големината на квадратите е философско понятие, ама както на всички тук (пък и на теб) ни изглежда - май ще ти е тесничко
Направо почвай да се оглеждаш за още !
И така и така си тръгнала да се разказваш, пускай бързо линковете към блоговете и обаждай в кое кипро селце е това сладко имотче с такова сладко дворче и такива уникални дървени врати за завиждане!
Също така живо се интересувам от строителните дейности, че и мен ми предстои да изучавам изкуството на мазилките и зидарията - имам да доиззидвам стар комин и да подновявам порутени мазилки.
И само да не забягваш за дълго ! Хванала си се на хорото, ще тропаш тук и ще разказваш най-редовно без никакви отклонения! Сега да не стане така че да пуснеш фитила и след няколко месеца дим...

Хайде, чакаммм

_______________________________

[Мария Николова]

Ръсене на акъл №3.
Цък с левия клавиш на мишката върху снимката-кибритка и се отваря нов прозорец - 1 секунда.
Цък върху голямата снимка с десния клавиш на мишката и от падащото меню избираш Копиране адреса на изображението.1 секунда
Поставяш адреса, "преглед" и "Прати" нормално голяма снимка - 2 секунди. Всичко 4 секунди.

Алпинеум не съм правила. Правих само Хималаи, за да имитирам родно място на много капризен лилиум. Но се сетих, че не мога да осигуря същата влажност и температура на въздуха и развалих Хималаите. Лилиумът цъфтя едно лято и си отиде.
Искам място за китки, а не за камъни. Но си харесах един камък в градината на форумно другарче на 200-300 км. далеч от тук.
Прати ми го по друго форумно другарче, при това насаден с китка.
Единствен, неповторим и любим камък! Още днес ще го фотна.

[Гео, граф]

А добре си дошла, каке ! Макар че тъй кат те гледам, аз ще да съм ти кака, ма като си рекла, каке ше ти викам . Щом сте стари другарчета с Десунка, не може да не си наш човек

Хубаво си започнала подробничко така, радваш и с чувство за хумор, което аз собствено висооооко ценя в качеството си на самоназначен форумен клоун и видна кукундрила . После да питам - къщЕто на 50 км от София вила ли ще да е или ще живеете там? Щото ако живеете, Лечето добре ти е подсказала да се оглеждаш за съседните места. Няма да ти стигнат 300 квадрата (независимо колко са ти големи квадратите ). Мерка ти вика да оставиш зарзавата на зарзаватчиите, ама тя е гражданя, сал китки гледа, хем коя от коя по и най. Обаче друго си е да си откъснеш от доматито, дет расте в дворчето ти и да ръснеш връз него босилек от съседната леха, та затуй не я слушай Мерка, онова местенце между гредите звучи обещаващо.

Обаче мен ме закова ей таз врата от двете ти страни (здравей, Какееее !!!) и заглъхнах...


ПП. Щото нали със съвети да те поръсим, дръж два от мен:
1) Ако не щеш да ти скачат жЕби по пътеката, не си прави езерце, колкото и да се прехласваш пред лилии и кои
2) Ако се шашкаш как да оцеляваш зимъс в планината, хич не ходи по това време там. Лесно е ...

Та още веднъж добре дошла, настанявай се и да се започваме

[Kakichka]

Радвам се да видя любими кукундрели тук, а съвети приемам с охота, че съм загубила тренинг с форумите, последно в бг мама май съм се вихрила.
Desunie, лично викаш, а? Кате, Мария, Гео, Лелче благодаря за посрещането.
Започвам по ред с отговорите.
Блогове: kakichka.blogspot.com и https://www.kartishok.com/
Селото: Смолско, област Софийска, община Мирково. Имаме си страхотен язовир, павирани улички и красиви изгледи. До миналата година не бях го чувала. [img=https://i.postimg.cc/g22fMfS8/4.jpg[/img]

[Kakichka]

И аз и ММ сме от Плевен, Lalel4e , но живеем на квартира в София вече 24 години. Цялата рода си е там, и наминаваме честичко да ги видим. Жилище наше си нямаме, така че къщата е нещо много специално, лично и съкровено. Идеята е да се ползва за вила, а ако доживеем до дълбоки старини, да се приютим там някога, Geo. Когато купихме къщата, съседите ни съветваха да я бутаме, че не става за нищо, но аз се влюбих. Така безнадеждно се влюбих в камъните и дървото, че я чувам нощем как ме зове и хуквам натам при първа възможност. Любов за цял живот.Нямахме прозорци, но имахме гнезда на лястовици вътре. Чаках ги да отлетят преди да сложим дограма. Имахме голяма дупка на пода в коридора, но и запазено дървено дюшеме. Имахме и 4 входни врати, защото първия етаж някога са били две бакалии. Затова пък къщата е на кьоше, с клюкарско разположение. Поне 50 години никой не е живял вътре освен мишки и белки. Съседът си отглеждаше кравите в двора и най-вече в плевнята, която беше по-голяма и от къщата, безумно висока с двата си етажа, и силно наклонена, заради което се наложи да бутнем втория етаж, да не счупи нечия глава. А и нея харесвах, даже много.След като изгонихме пишман майсторите, запретнахме ръкави да разчистим след тях. Това ни отне мноого време. Отслабнах с 6 кг, уви наваксах част от тях обратно зимата. Като цяло всичко си правим вече сами. Синът ми (13 год) работи наравно с баща си. Затова казвам, че къщата ни е нещо като социален проект. Особено по време на пандемия. Учим децата си на труд, учим ги на въображение (може сега да им изглежда купчина боклуци, но пък трябва да виждат с третото око и да си представят бъдещия вид на нещата), учим ги на взаимопомощ (с два броя набори се сприятелихме, едната баба на 84 години ни е осиновила вече, прави страхотни чушки с кайма), учим ги да проявяват изобретателност, когато нещата стигат до задънена улица, да не са перфекционисти, а да виждат красота и в кривите греди. А вярвайте ми, с такава задача ако искаш всичко да ти е перфектно, ще си влязъл в лудницата отдавна. Друго си е да си като мен - над нещата. Аз и в картичките дето ги правя нямам ни една права линия, но му викам на това "запазена марка". При мен нещата са стихийни, във всяко едно направление. Дай ми тема и потъвам в нея. Засега мога да разкажа за покривите ( мога ама не искам, твърде болезнени спомени), за дървениии (уви, отказах се от красивата врата, макар че още си я пазя нейде из Плевнята), напоследък и за мазилките. Знам, че с много от вас ще се срещнем по интереси и извън градината (Рециклирани мебели са ми друга любима тема). Форумът ми е бил вдъхновение и място за почивка много пъти, сигурна съм, че ще бъде така и за в бъдеще.