Малко на Североизток, Родопи, дворци и южното море

[ljuboznatelna]

Преди да са ми избледнели съвсем впечатленията, ми се иска да ви разкажа за моите екскурзии това лято. От една страна - защото това заради определени причини не съм го правила от двадесет години. От друга - защото имаме прекрасна Родина, която трябва да се обходи.
Всичко започна от желанието на един приятел, работещ от години в чужбина, да види Трявна. А аз като чух, веднага попитах дали Балчик ни е на път

И така, с едно преспиване, трябваше да посетим много места. Първа спирка - Мадара. Всеки, който е правил снимки на впечатляващи с мащабите си и гледката обекти, е наясно, че това не може да се предаде, само трябва да се види.



Представях си го като да сляза от колата, и да мярна нейде конника, защото времето тече, а ни чакат още толкова неща. Не беше толкова лесно, след известно ходене и изкачване се озовахме пред пещера и скален параклис.



Ако някои снимки ви се видят по-добри от други, то е защото си имам семеен фотограф. Лошите са мои



А точно това дърво беше изключително интересно, и фотографът ми снима моя милост (и дървото)



Озовавайки се пред конника, останах леко разочарована, защото на снимки изглежда по-добре. Освен това имаше платформа, може би нещо се работеше по консервацията. Без нея със сигурност щеше да е далеч по-впечатляващ.



Целта беше Балчик, затова се насладихме засега отдалеч на Шуменското плато, но имаше една интересна отбивка - Побитите камъни. Тук вече загубих ума и дума. Представете си една пустиня с бял пясък, и сред нея причудливи огромни колони. Но това не е всичко. Въпреки сушата, там навсякъсе бе осеяно със сини фестуки, или колкото сини могат да са в тази суша. Седуми, сукуленти, треви, истинско богатство! Страхувах се да стъпа, и се любувах ту на едно, ту на друго. И това, докато хората бяха вдигнали глави нагоре, а аз обратно, полунаведена докосвах тази красота. Мястото е омагьосващо! Като в красива приказка, на която не знаеш нито началото, нито края. Площта е огромна, и стигнах някъде до средата, и то само с моя младеж, останалите не можеха, или не искаха. Знам, че съм в състояние да обикалям тук една седмица, колкото и скучно да изглежда на снимка . Нереално е!
Ако решите да се отбиете, знайте, че ще ходите като през плажа, затова - или с джапанки, или с високи спортни обувки
Абе...всякак става, без токчета.




На път за Балчик минахме край голф игрищата. Не зная по каква причина не бяха окосени, но изглеждаха доста запуснато. По-късно ще отбележа отново тази подробност.
В двореца в Балчик и ботаническата градина се плаща на две каси, защото ведомствата се карат кое ан кого е. Във всеки случай ботаническата градина, или поне това в горната част, изглежда по-зле и от обикновен парк. Досрамя ме да снимам, толкова беше зле. Едни сиви сипеи, и тук-там оцеляло някое храстче, ошмулено и полуизсъхнало, и под него табела - Спирея Ванхутей . Тъкмо вече се бях натъжила за безхаберието и подигравката с хората, и пред погледа ни се откри минарето и морето. Долу думата има Министерство на Културата, и нещата бяха различни. Е, с цветя не ме впечатлиха, но замисълът е фантастичен!



За краткия период, в който Балчик е бил румънски (горе-долу толкова, колкото и ние сме били на три морета), това е станало любимото място на кралица Мария, румънската кралица, внучка на английската кралица и на руския император. Както става в тези среди, тя е била омъжена за румънски княз, заради дипломатически причини, и независимо, че бракът е закрепен с пет деца, той е нещастен за нея. Самата Мария е била талантлива и мечтателна, а също и влюбчива. Носят се много легенди, особено около пребиваването ѝ в Балчик, и причините ад избере него за последен дом за сърцето ѝ (буквално), и винаги присъства някакъв мъж, преплетен в романтична история с живота на тази интересна личност.
Увлечението на Мария по бахайството - религиозно течение, обединяващо в себе си всички религии, е дало отражение и във вида на целия архитектурен комплекс. На мен обаче ми се струва, че тя вече е видяла твърде много, и като човек, който може да си позволи много неща, естествено, се е възползвала и е пожелала Всичко.
Имам особено отношение към минаретата, по чисто исторически причини, но кралицата е била лишена от тази предубеденост, и е дала воля на фантазията си. В основната сграда преобладават арабските мотиви.
Само че преди да стигнете до нея, се подгответе да слезете по няколко тесни и стръмни стълбища, минаващи като тунели между подпорните стени и терена, край висящи от камъните сантолини и сукуленти. Има страшно много за обхождане, и сандалите не бяха най-удобните обувки.

В Двореца има снимка на Кралицата точно на тази алея, в която цъфтят безброй бели лилиуми - любимите ѝ цветя. Погледът постоянно е привлечен от сенчести алеи, красиви перголи, огромни делви, поточета, огромен 25 метров водопад, тунели от чемшир, и още и още.... Съжалявам, че отидох без никаква подготовка, и се лутах като пате, без да знам какво гледам. Защото нищо не е същото, когато знаем причината да бъде създадено, и смисълът, който носи. Пропуснахме някои кътчета къде от невъзможност, къде защото не знаехме как да ги намерим. Например градината с кактуси. Но впечатлението, което остави в мен това място, ме държа с дни, и си тръгнахме от там по-богати.



Моето момче не знаеше какво да снима, а аз се интересувах от архитектурни детайли и антични мебели, в огромната градина предпочетох да гледам и попивам, затова и снимки повече няма да показвам.

Следващата цел - Шумен. ММ си беше наумил, че ще спи в определен хотел, който е на Шуменското плато и в гората, освен това е само една звезда, който аргумент предвид цената, беше непоклатим!
Само дето навигацията не знаеше къде е хотела, и ни откара точно в противоположния край на града. Успяхме да стигнем закъдето сме тръгнали, без да знаем, че алеята по която ще минем, е затворена за автомобили след 18:00ч. Това е парка, в който се разхождат шуменлии. За мен беше адски странно да гледам насред гората, на километри от цивилизацията, да се разхождат семейства с малки деца, както в Градската градина. Хотелът беше близо до другата ни цел - Паметник на Създателите ан българската държава. Признавам, че и аз го намирах прекален, съдейки по снимките. Голяма грешка. Това е феноменален монумент! И е на невероятно място! А декари поляна от двете страни на пътя, са окосени перфектно, за разлика от варненските голф игрища. Както и да го опиша,не може да се усети, това нещо трябва да се види!







А тези тримката ме гледаха много страшно!



Следва продължение.

[ljuboznatelna]

Колкото непретенциозна да съм, и снизходителна към едната звездичка на хотела, с толкова скърцащи легла не може човек да се наспи Но знае ли човек, може да е заради многото впечатления
Вече знаехме, че по това време алеята е само за пешеходци, и минахме вече виновно с колата. ММ отбеляза, че шуменлийки са елегантни жени, защото минават километри, за да се разходят Аз не пропуснах да отбележа, че се разхождат с мъжете си.
Поехме към Плиска, оставяйки Велики Преслав за някой друг път. Пропуснахме и Шуменската крепост, и още някои по-дребни обекти, но по тези места си трябват поне две нощувки, минимум.

Виждала съм на снимка много пъти останките от крепостта, но не предполагах, че каменните блокове са толкова огромни! За голямо съжаление с тях е изградена железопътната линия за Варна, иначе можеше да видим поне разпределението на двореца.



В музея младежът веднага се залепи за тъч екрана, и моментално се ориентира какво да прави. Събрахме публика от невежи като мен , които след като си тръгнахме, се упражниха.
През цялото време , а и досега, се питам защо точно там е избрано мястото за дворец. Крепостните стени са били оградени с ров, широк десет метра, и дълбок седем. Дали е текла вода там, и откъде, не ми е известно. Но река няма, нито останки от водоснабдяване.
На километър от там е базиликата, която през годините е била достроявана и разширявана. Там е и аязмото, където се е случило покръстването. Само Божидар Димитров го няма, и не дочака завършването на обекта. Сега най-вероятно няма и да го довършат. Независимо, че на снимка изглежда нагласено и напудрено, на живо е прекрасно! Мястото носи своята енергетика. Четох, че в края на базиликата е изграден манастир, уникален и за Европа. В него са се замонашвали само аристократи, съдейки по устройството на килиите и намерените инструменти за писане на книги.





Отбихме се и в Двора на Кирилицата. Не зная какво е накарало един арменец да почете нашата азбука, но мястото е интересно. В единия двор да буквите, където може да се щракнете до своята От там се влиза в двора с бюстовете на творци, използвали кирилицата. Многобройни бюстове! От различни скулптори са, има и свободни постаменти, които чакат своите герои.




В сградата са восъчните фигури на създателите на Азбуката , също и някои владетели. С времето сигурно ще бъдат допълвани. Още на входа ни предупредиха, че се охранява с камери, и е абсолютно забранено фигурите да се пипат. Камерите им са живи и са едни яки момчета, които ходят до теб и те следят зорко!



Трявна е пленителна със самобитната ис чаршия, зеления център, накацалите къщурки. Беше моята глътка въздух и преход към цивилизацията, в която се връщахме.Аз се впечатлих най-вече от музея, и то от архитектурата му. Открай време съм влюбена във вътрешните дворчета, в този имаше и чешма, с насадена в коритото ѝ папрат. Синът ми, уморен от маратона, беше най-очарован от това, че може да хапне дюнер, нещо което карантината му отне



Следва продължение.

[ljuboznatelna]

Да обикаляш България се оказа толкова приятно, образователно и зареждащо, че Опознай.бг стана любимия им сайт! Вече никъде не тръгвам, без да съм прочела поне основното за обектите, които ще посещавам, плюс коментарите, които са много полезни!
Следващата дестинация бяха Ягодинската пещера и Дяволското гърло. Нашия регион е все пак, решихме, че няма да е толкова изморително, и ще отнеме само ден.

След Кричим ни прегърна Родопа, и се чувствах все по-малка и незначима пред величието на природата.Пътят минава край десет километровия язовир Въча, бивш Антон Иванов. Не исках да мисля за политика тук, но не могат да ме подминат мисли като това кой и как го е построил, при това без ремонт на ремонта. А високоволтовите стълбове бяха накацали по невъзможни места.
Сигурно и други са обзети от същите мисли, защото из ФБ циркулира това :

Спойлер

Покажи

никол данева
23 януари ·
Невероятно, но факт: в края на 60-те на ХХ век България е на трето място в света след САЩ и Япония по броя на изградените язовирни стени. Всички изградени тогава язовирни стени функционират и до днес, въпреки нулевата поддръжка на същите.
България е единствената държава в света, която до 1980 г. сама си построява със собствени сили, средства, и по свои проекти със собствен работен състав, всичките си язовири и ВЕЦ-ове, като от всичките известни конструкции тогава в света на стени за язовири, сме построили 95 % от тях сами.
Оценката, че водата в България е малко, води до стратегическото решение в периода 1950 - 1985 година в страната да бъдат построени 216 големи и над 2000 малки язовира. Тяхната вода се ползва и до днес за поливане, водоснабдяване и производство на електроенергия.
За последните 30 години е построен един-единствен нов язовир ("Пловдивци" край Рудозем, 2018). От всичките 6844 язовира за ремонт са 858. Налице е дефицит от 2000 хидроинженери.
Някои факти:
На 4 язовира стената е висока над 100 м. Лидер по този показател е „Въча” (145 м.)
С най-голям обем е яз. „Искър” (673 млн. куб. м).
Язовир "Огоста" е вторият по обем язовир у нас (540 млн. куб. м.)
Язовир "Кърджали" е с уникална стена и трети по обем (500 млн. куб. метра.)
Язовир „Белмекен“ е най-големият язовир на Балканския полуостров с насипна стена и е част от уникалната каскада „Белмекен – Сестримо – Чаира“ с обем 140 млн.куб. м.
ПАВЕЦ "Чаира" и каскадата "Белмекен - Сестримо - Чаира", за които в последните дни се говори във връзка с решаването на водната криза в Перник, нямат аналог в цяла днешна Европа, и почти в целия свят!
Това съоръжение е несравнимо с днешната ни икономика и инженерно-строителен капацитет.
От централата през трикилометрова безнапорна деривация водата достига до дневния изравнител на ВЕЦ Момина клисура, и след централата, преминавайки по 70-километров тунел, достигат до язовир "Пясъчник", чрез които се подпомага напояването на горнотракийското поле.
70 километра тунел през планината, построен през 1974 година на надморска височина от 1900 метра - само от български проектанти, строители и инженери!
Само с български инженерен и строителен състав и сила в каскадата са построени 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, каптажи и канали. За едва 8 години време, при тогавашната техника и средства за строителство във високо-планински условия!
Няма такава държава в света и до днес с такова постижение.
Може само да се гордеем с нашите бащи и деди строители, и проектанти на язовири и каскади.
(със съкращения и някои допълнения от http://epicenter.bg/article/Vsichki-yaz ... V40pEE8mLA)
на снимките: язовирите Въча, Искър, Белмекен, Кърджали, Огоста, Ивайловград, Студен кладенец, Батак, Доспат, Тича, Жребчево
P.S.добавям: Калин (най-високо разположеният язовир в България и на Балканския полуостров – 2394 м н.в., строен 1943-46г.), Копринка, Камчия, Йовковци, Голям Беглик, Дяково, Лобош (Пчелина), Цонево. И накарая Цанков камък: Чашата на скъпоструващия язовир "Цанков камък", чийто строеж започва в средата на 80-те и приключва през 2010 при мандата на Тройната коалиция, през 2017 се е спукала. Водата в левия ръкав на язовира се излива в подземните недра през пукнатини в карстовите скали и излиза на няколко километра под с. Стоманово. Заради това се налага спешен ремонт.
(В коментар под всяка снимка е името на язовира.)
P.P.S. С право питате за още други язовири, защо няма снимки от тях. Да, има още много красоти. Не съм ги подценила, просто толкова свалих от мрежата засега.

Има няколко места, където човек може да спре и да се полюбува на гледката, ние го направихме само два пъти. Ако имах време, бих стояла там цял ден.



Тук се виждат долу и плаващите къщички



Нещо, което никога не бих се осмелила да направя е, да съм шофьор на пътя на Буйновското и Триградското ждрело. Това е път като за един автомобил, между две огромни скали, а долу тече река. Потокът хора беше много голям. И в двете пещери влязохме групи от по 60 човека, при условие, че там се влиза на всеки кръгъл час.



От входа за Ягодинската пещера лъхаше такъв хлад, че погледнах дори към якетата, които там се дават под наем. Там е единствената пещера, в която температурата целогодишно е еднаква и е 6 градуса. Не усетих нито за миг да ми е студено с памучния ми пуловер,за двата часа преход.
Моето момиче се държа геройски, може би защото нямаше къде да поседне, както в Балчик. На морето направо ми отказа да върви повече, и нашия приятел остана с нея, докато ние търчахме из покоите на кралицата Или пък въздухът в пещерата наистина е вълшебен, йонизиран, естествено дезинфекциран, и даващ сили
Снимките вътре са забранени, но щом има възможност да сключите брак вътре, значи не са забранени за всички.

След 7-те км през Буйновското ждрело, карахме само 3км през триградското , и се озовахме пред Дяволското гърло. Гледала съм филма, но честно казано приех историята там за художествена измислица.
Леля ми не сподели добри впечатления от там, както от Ягодинската, Лалелче пък предпочете да замълчи, ама това са лелински впечатления, да го знаете
Аз гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупкаше от вълнение
Сталактити и сталагмити няма, защото пещерата е млада, но обещахме да се върнем след 200 000 години, когато ще започнат да се образуват





Стълбите са над 300, което е колкото 20 етажна сграда, и отвеждат до същинския вход на пещерата, където реката влиза през отвора и се спуска с грохот от 42м в пещерата. От там са се спуснали през 60-те години и нейните откриватели. Загадъчното е, че при едно наводнение цялата камера се е запълнила с кал и довлечени много кубици трупи, и след като сифона го е погълнал напълно, нищо не е излязло от другата страна. Както се получава и с всичко, попаднало в реката там. Изчезва нейде в подземните лабиринти. Правени са опити с оцветена вода, която вместо за пет минути да излезе от изхода, излиза след много време. Изчисленията показват, че е възможно да има 40 км дължиная на тунерите, през които преминава.

Легендата гласи, че тук Орфей е слязал за своята Евредика, но когато се е изкачил до водопада, от грохота стъпките ѝ престанали да се чуват, той се обръща и я губи завинаги. От сълзите му бликва извор, който тече и сега.



Следва продължение.

[ljuboznatelna]

Обратнитя път беше през Широка Лъка. Зер, син имаме, да види къде е инкубатора за барбита Нямаше време за изследователска дейност, центърът е прекрасен, мушкатата по стълбищата и прозорците са свежи и нацъфтели както моите само през май.На калдаръма печаха чушки, и никой не надничаше любопитно към туристите.



Забележете "решетките" на прозореца!



А тук преди да има път, е имало врата , и два прозореца (може би)



Това беше на паркинга, и би трябвало да е паркинг за велосипеди, нали?









Взехме глътка въздух на Пампорово, и се върнахме да съберем сили за следващия ден - Двореца в Кричим.

[polyabs]

Люб чакам с нетърпение продължението на разказа, не съм ходила в двореца в Кричим
Много е красива България и аз обичам такива разходки и не пропускам поне 2 пъти в годината да посетим някое красиво кътче

[ljuboznatelna]

"Дворец" е твърде гръмко име за ловната хижа. Няма нищо общо с двореца Врана



Нито пък с Евксиноград



Мислех си, че ще е разтоварващ ден. Кричим е на 20км. В интернет не намерих почти нищо за Двореца, затова решихме, че на място ще разберем повече.
Първо, резиденцията не е в Кричим, а в Куртово Конаре. Няма никъде указателни табели, никакъв знак, че тук са стреляли по елени и пуйки световни величия от няколко епохи.
Второ, не можеш просто да отидеш и да я разгледаш. Вратите са залостени, охраната излиза и обяснява, че тук е със записване. Само че записването е на мейла на Държавно Ловно стопанство Кричим. Посещението е като се събере група. Ами ние пък се проявихме леко нахални, и питахме не може ли да минем с групата, която ще е на посещение след час. Обадихме се по телефона да се примолим, и успяхме.

За мен събитието беше двойно, защото (аз съм писала в една друга тема на една девойка от Куртово Конаре) за мен Куртово Конаре дълги години беше нарицателно за някакво много забито и смотано място. Сигурно бургазлии и понятие са нямали къде е Куртово Конаре, какво остава, че там е отсядал Царя И така, супер доволна седнах в ресторант Елит, който беше елитен колкото Куртово Конаре за бургазлии, поръчахме по едно кафе и зачакахмеее...

Покрай нас се уредиха още четирима младежи, които като нас пробно са пропътували до Двореца. Екскурзоводът никак не остана очарован, че заедно с един микробус жени от Търговище, наброихме 26 човека.

Резиденцията носи името Кричим, защото така се е казвала гарата в Стамболийски, на която е слизалл Царя, и са разтоварвали автомобила му. Куртово Конаре е възникнало по-късно, около Двореца.

Не зная защо Фердинанд е избрал точно това място, за да направи своето ловно стопанство. Летата около Пловдив са непоносими. Но пък тогава водите на река Въча не били отклонени за язовир, и мястото сигурно е било добре водоснабдено.

Първоначално той е отсядал в една вила като от приказките, проектирана от арх. Фингов , ако съм разбрала добре, съвместно работил с арх. Киро Маричков. Името не случайно ви е познато.
За голямо съжаление пари за ремонт на вилата още не са отпуснати, а тя е в наистина окаоян вид, и покривът е започнал да пада.







До вилата, още на входа, е сградата с гаражите, където са живеели шофьорите. В момента администрация. За стопанството ес грижат 4-5 човека, и това наистина е геройство, защото ловната хижа е голяма, а паркът е хиляди декари.

Сградата с гаражите:



Фурната, която в последствие е пекла хляб и за Куртово Конаре



Нали този път отидох малко подготвена, най-пикантната клюка беше, че докато Симеон Дянков е бил министър на финанссите, ие използвал ловната хижа като своя вила. Затова е издействал и 300 000лв за ремонт. Някои от ремонтите му трябва да бъдат заличени, защото нямат общо с автентичния вид на хижата, но въпреки всичко делото му може да бъде считано за добро, и персонала му прощава

Сега сигурно трябва да се появи поредния наглец, който да реши да възстанови вилата на Фердинанд. Не зная и по какъв начин са издействани пари за оранжерията, както ни обясниха - последна дума на техниката. Което трябва да ми каже, че е много скъпа. В същото време оградата, която отделя парка от стопанството с елените, някъде е паднала, и елените се разхождат из парка. На пръв поглед изглежда романтично, само че освен барабонките навсякъде, растенията са опасани , обелени и изгризани.



Да се върна на оранжерията. Стайни растения с добри размери. Отвън жените се прехласнаха по един мехурник - кардиоспермум. Вътре се хвърлиха да купуват разсади мушката
Харесах си това дърво



Растенията в парка за времето си наистина са били редки. Други пък са били подарени или засадени от известни личности. Ето например бор и кедър, насадени от Юрий Гагарин:



Запомних само сакурата на Тодор Живков, но не е време за снимане

Има множество вековни дъбове, някои от които са загинали. Още в началото ни посрещна един в прегръдката на бръшляна.



Чудех се защо навсякъде основното декоративно тревисто растение е датурата, като ни разказаха за елените, разбрах. Цветя няма.
Групата беше голяма, затова по-любопитните ни поведоха първи към ловната хижа. Тези два еднакви входа са имали различно предназначение - единия е за Царя, другия - за слугите. Царица Йоана също е имала някакви страхове да не се сблъска с гостите на другия вход, и е искала самостоятелен, но пропуснах да чуя как са разрешили този голям проблем.




Стаите бяха много, и съвсем не бяха мой тип, колкото и да харесвам сецесиона. Но пък към всяка имаше разкошна баня.



Вилата е била надстроена, и по думите на екскурзовода, е спазен стила. По моя пръв поглед обаче работата е свършена на две-на три (така ли се пише?) и двете части не се връзват. Нас ни пуснаха само на първия етаж, нахлузили калцуни.
Пускам нкаква стара снимка от нета да покажа. Тази купа сено е дафинов лист, предпазен от студовете.



Разходката беше дълга около два часа и половина, и е изключително интересна за хора цветари Аз ен бих могла да събера цялата информация в няколко реда. Последно - снимка от голямото езеро.

[ljuboznatelna]

Вчера си взех довиждане с лятото. С онова лято, ухаещо на море, безгрижно, безметежно, мечтателно. Там, на морето, в Черноморец.
Като един виден интроверт (ама не от съвсем крайните) , обичам пустите брегове. Нямам нищо против там, в далечината, разни хора да се опитват да вдигнат хвърчилата, да скачат над вълните, да опъват платното на сърфа.Но да са далеч.
Имам си и такова любимо място, ето го.


Зад него е борова гора, и пейзаж разчупен от каравани и кемпери. Тази година бяха тройно повече. Но ис стоят под боровете. Не разбирам, кога се къпят в морето? А на дюните е естественото местообитание на прекрасния син елимус. Е, тук е и до голяма степен бежов, но не зная как изглежда пролетта, когато е влажно.



Години наред се будех с гледка към морето, и изгревите приемах за даденост. Сигурно затова се радвам повече на залезите. Там, от другата страна на носа, слънцето ще се гмурне до Моя бряг.



А онази вечер можех на Отманли да гледам не само залеза, а и светлините на града, докато вълните се пличкат тихо в краката ни, а гладни просяци гларуси чакат да им хвърля рибешка глава.



Един подрастващ постоянно писукаше, чак не можех да повярвам колко ми харесва това! Веднага правя аналогия с моите жаби, които хвърлят в умиление някои хора. А мен вбесяват

[Lalel4e]

Ехх, нахойсала си са!
Много хубаво ни разходи и нас, пилето е голям сладур
Няма да си изброявам личните впечатления от всичко, че може да изпиша повече от тебе
Много ме е яд за Куртово че е толкова сложно посещението, иначе хижичката е много кипра и с радост бих скокнала до там.

[ljuboznatelna]

Много ме е яд за Куртово че е толкова сложно посещението, иначе хижичката е много кипра и с радост бих скокнала до там.

А, защо да те е яд, то вие семейството сте си половин група Все ще ви комбинират с някой. На ден минават по три групи, така ги сметнах. Мисля, че в понеделник им беше почивния ден. Завърти един телефон някоя свободна сутрин. Ей къде е, на две крачки двореца

[Гео, граф]

Такааа. Изчетох голямата разходка, Люб, само дето не всички снимки са видими, но затова пък разказа компенсира липсата им. Северна България познавам сравнително слабо, основно съм ръшкала из южна, но Побитите камъни ме потресоха както и теб, още повече че ходих там на практика с преподаватели... и нищо не помня от обясненията им ... Въртят ми се едни варовикови конкреции и един мегалитен пустинно-келтски пейзаж, странно напомнящ разхвърляни друидски менхири. Аз също се разочаровах от Мадарския конник, не знам какво съм очаквала, но скелето си го имаше и тогава - преди поне 15-17 години. В балчишкия Дворец не ни допуснаха, защото течеше ремонт, но помня, че градината ме очарова, макар тогава да нямах никакво отношение към растенията (дори изпита по биогеография си го взех с мъка ). В Кричим не съм била, но имам хубав спомен от Фердинандовата ловна хижа Саръгьол в Рила - стилна смесица от стара българска и алпийска архитектура и обзавеждане, много скромна впрочем, за да се нарича дворец. Родопите е излишно да коментирам, сърцето ми е там някъде . И Въча, и Широка лъка, и Ягодина, само Дяволското гърло не ми въздейства, защото си е една карстова дупка, за разлика от Ухловица - също малка, но доста по-впечатляваща пещера.