Re: Наши творби.
Публикувано на: Авг 15, '15, 16:51
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ЗАПАЗИМ ДОСТОЙНСТВО
Прегръщам самотата си всеки божи ден, милвам изранената си душа и....продължавам напред! Къде напред - още не знам, важното е да не спирам. Да не спирам, значи да продължавам да се боря. Стимулът за борба е там, някъде далеч в прекрасната и изтерзана Страна на розите – един съпруг, който вярва в мен, две деца, които посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да проявяват поне мъничко слабост. Стимулът е извор на силата, която изправя наведената ми глава, помага ми да вървя срещу течението в задъханите ми делници, да се усмихвам приветливо, когато всъщност ми иде да крещя, да не вдишвам отровния дъх на носталгията...И тогава си спомням коя съм и от къде идвам. Гордата щерка от Пирина се събужда в мен ... стъпвам по улиците на Вечния град уверено, променям целия си мироглед... Вглеждам се в уморените и примирени очи на моите сънароднички, продали като мен труда си по-скъпо, чийто живец са само неделите и телефонният звън.....Мога да ги разпозная от километри – снажната иначе осанка на типичната българка, в чужбина се модифицира в прекършено и обрулено от ежедневните предизвикателства цвете. Цвете, чийто аромат не може да вдахне любимият мъж, но който продължава да вярва...цвете, чиито деца посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да показват слабост, но подготвени за живота и научили урока за саможертвата...
И всяка българска роза, макар и в самота може да се разлисти отново, ако черпи вода от чудотворния извор – детските очи и усмивка и нечия не случайна вяра; ако светлина й бъде макар и крехката надежда за бъдещо по-добро заслужено съществуване ; ако почвата на самосъжалението и примирението бъде подменена с друга, по-хранителна – гордостта и достойнството!
С новия си мироглед продължавам напред! Къде напред – вече знам и няма да спра! Имам водата, светлината и нова, по-хранителна почва! Имам толкова много!
Рим, 2010 г., побликувано в местния български вестник и обект на много коментари
Прегръщам самотата си всеки божи ден, милвам изранената си душа и....продължавам напред! Къде напред - още не знам, важното е да не спирам. Да не спирам, значи да продължавам да се боря. Стимулът за борба е там, някъде далеч в прекрасната и изтерзана Страна на розите – един съпруг, който вярва в мен, две деца, които посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да проявяват поне мъничко слабост. Стимулът е извор на силата, която изправя наведената ми глава, помага ми да вървя срещу течението в задъханите ми делници, да се усмихвам приветливо, когато всъщност ми иде да крещя, да не вдишвам отровния дъх на носталгията...И тогава си спомням коя съм и от къде идвам. Гордата щерка от Пирина се събужда в мен ... стъпвам по улиците на Вечния град уверено, променям целия си мироглед... Вглеждам се в уморените и примирени очи на моите сънароднички, продали като мен труда си по-скъпо, чийто живец са само неделите и телефонният звън.....Мога да ги разпозная от километри – снажната иначе осанка на типичната българка, в чужбина се модифицира в прекършено и обрулено от ежедневните предизвикателства цвете. Цвете, чийто аромат не може да вдахне любимият мъж, но който продължава да вярва...цвете, чиито деца посрещат рожденните си дни без майка, порастнали преждевременно, без право да показват слабост, но подготвени за живота и научили урока за саможертвата...
И всяка българска роза, макар и в самота може да се разлисти отново, ако черпи вода от чудотворния извор – детските очи и усмивка и нечия не случайна вяра; ако светлина й бъде макар и крехката надежда за бъдещо по-добро заслужено съществуване ; ако почвата на самосъжалението и примирението бъде подменена с друга, по-хранителна – гордостта и достойнството!
С новия си мироглед продължавам напред! Къде напред – вече знам и няма да спра! Имам водата, светлината и нова, по-хранителна почва! Имам толкова много!
Рим, 2010 г., побликувано в местния български вестник и обект на много коментари