Антуриум (Anthurium)

[дарето74]

Имам 3 Антуриума. Този на снимката не спира да цъфти, но другите ми бяха цъфнали като ги купих. Оттогава не са ме зарадвали с цвят. На какво може да се дължи това? Малко тор може да им се отрази добре.

Вие торите ли през зимата?

[toni]

Аз почти не торя, но като забравя и да ги полея започват веднага а ме подсещат с някой цветец- поне водица да им сипя

[verji]

ИМАХ един премръзнал антуриум ,които ми направи малка издънка преди да се отнесе в цветния рай. Сега си гледам бебето,но нещо ме тормози още си е малко- не пораства.. Имате ли опит ,моля споделете.Дори ще ми е от полза ако сте отделяли малки расения ,как са се развивали...

[dal]

да , беше му трудно в градината от началото...

[verji]

Малиииии Дал ! Та то е прелестно...

[lila]

Семейство: Змиярникови (Araceae). Името Антуриум идва от гръцкото „anthos“ -цвят и „oura“ – опашка.
Разпространение: Тропическите и субтропични части на Америка и островите от Карибския архипелаг.
Описание: В рода Антуриум (Anthurium Schott.) влизат около 800 вида растения от семейство Змиярникови. По-голямата част са епифити и полуепифити, с по-къси стебла и въздушни корени, но в семейството има и дългостеблени лиани както и тревисти растения. Листата са плътни, с разнообразни форми и размери – цели, нарязани, с дължина от няколко сантиметра до 1 м., често красиво оцветени с преливащи оттенъци и сребристи прожилки. Цветовете на антуриума имат спати със сърцевидна форма, атрактивно оцветена в различните оттенъци на розово, червено до тъмно виолетово, при някои видове бели или зелени. Антуриума също е наричан цвете-фламинго. Може да цъфти през цялото лято, при подходящи условия. Хибридите на антуриум „Андре” могат да цъфтят и целогодишно. Прецъфтелите съцветия е по-добре да се отрежат, за да не отслабва растението. След като прецъфти, оплодените цветове образуват сочни ягодоподобни плодове, ярко оцветени при някои видове.
Грижи за растението: Тъй като повечето видове от рода Антуриум са епифити, изискванията за отглеждането им са по-особени. Много от тях виреят чудесно в топли и влажни оранжерийни условия. Антуриумите предпочитат силно филтрираната светлина, като е задължително да се предпазват от преките слънчеви лъчи. Те обичат обилното поливане, повърхностния слой трябва да засъхва между две поливания, но в дълбочина субстрата не трябва да пресъхва. За да имаме обилен цъфтеж през зимния период, през септември намаляваме поливането, влажността се поддържа в рамките на 80-85 %, а температурите се понижават до до16-18°C. През януари плавно се повишават до 20-25°C. През летния период оптималните температури са около 20-28°C и не по-ниски от 18°C.
Влажност на въздуха: Висока (80-95 %). За осигуряване на подходящ микроклимат, саксията може да се държи в кашпа със влажен сфагнум мъх. Препоръчва се опръскване на листата с хладка, мека вода. Цветовете трябва да се предпазват от водните капки, тъй като развиват ботритис (сиво гниене).
Период на покой: От септември до февруари, препоръчва се поддържане на висока влажност и температури от 15-16°C, поливането се намалява.
Торене: Антуриумите се подхранват през пролетно-летния период, веднъж на 2-3 седмици. Тъй като антуриумите са чувствителни към преторяване и натрупване на минерални соли, добре е да се използват по-ниски концентрации – половин доза от препоръчаната на етикета от производителя.
Пресаждане: От февруари до август, когато се наблюдава нов прираст. При пресаждането трябва да се внимава с листата и корените, тъй като са много крехки. Засаждат се малко по-дълбоко, за да се вкоренят по-лесно. Субстрата съвсем леко се уплътнява, за да има достъп на въздуха до корените. За да няма температурна разлика между субстрат и въздуха в помещението, антуриума е добре да се отглежда в пластмасови саксии вместо в керамични. Необходим е добър дренаж, тъй като растението не понася преполиване. В естествена среда образува много въздушни корени. Част от тях достигат до субстрата и се вкореняват. Най-често се отглеждат в ниски съдове, с диаметър 24-32 см.
Субстрат: При отглеждане на растението в саксия се използва много рохкав субстрат, подходящ за епифити, с едри частици, въздухопропусклив, слабо кисел, с рН — 5,0-6,0. Не трябва да се разлага бързо предвид обилното поливане и да е силно отцедлив. Използва се смес от торф, нарязан мъх и листовка в съотношение 2:2:1. Може също да се използва субстрат за орхидеи с добавен нарязан мъх и кокосови влакна. За младите растения се използва по-дребна фракция. Антуриума се развива добре и като хидропонна култура.
Размножаване:
Чрез семена: Цветовете на антуриума са двуполови – имат тичинки и плодник. Те не съзряват едновременно. Първоначално се развиват женските плодници, които секретират течност. След три четири седмици се появяват и узряват тичинките. Изкуственото оплождане е добре да се направи в сух слънчев ден с мека четчица. Тичинковия прашец внимателно се пренася от единия цвят на другия. За успешно опрашване, цветовете трябва да са с различна степен на зрялост. Опрашването се прави неколкократно за един и същи цвят. Плодовете на антуриума имат ягодовидна форма. Семената узряват след осем до десет месеца след опрашването. Те бързо губят кълняемост и затова трябва да сеят веднага, препоръчително е в перлит. Покълват след 10-14 дни при температури 20-24°C. Кълновете се развиват бавно. Пикират се след появяване на първите листа в лек и рохкав субстрат. Поддържа се постоянна влажност и температура. При размножаване от семена сортовите антуриуми могат да загубят част от характеристиките си.
Вегетативно: Антуриума успешно се размножава от издънки и връхни резници. Стеблените издънки с добре оформени корени могат лесно да се отделят и засадят. Ако няма корени или са слабо развити може да се вкоренят в перлит. При вкореняването е необходимо да се поддържа висока влажност – покриват се с прозрачен съд. Така се вкореняват и връхните резници.
Проблеми при отглеждане: При закупуване на антуриум е препоръчително да се пресади. Оранжерийния субстрат, в който се продават растенията обикновено е с особен режим на поливане и може да предизвика проблеми при отглеждането в домашни условия. Изсъхването и почерняването на крайчета на листата се дължи на излишък на калциеви соли в субстрата. Листата се нагърчват от сухия въздух, но също така и при недостатъчно осветление или преки слънчеви лъчи.
Вредители: Акари, листни въшки, щитовидна въшка. Като цяло, антуриумите не са много нападани от вредители, но при отглеждане в оранжерийни условия щитоносната въшка се размножава бързо и нанеся сериозни поражения.
Болести: Антракноза и гниене. Особено опасни са загниванията на корените и стеблата. Наблюдават се при преполиване и ниски темпратури. При антракнозата листата започват да изсъхват по краищата, в последствие заболяването обхваща цялата площ на листото, растението се изтощава и загива. Препоръчителна е редовната профилактика със системни фунгициди.
Внимание: Антуриума, както и всички змиярникови са отровни, особено младите листа. Могат да предизвикат повръщане, стомашно-чревни разстройства и кожни обриви. Особено внимавайте, ако имате малки деца, да не изядат част от растението.

[ida_ili64]

Човекът,който спаси от бавна ,но сигурна смърт сегашните ми два антуриума,бе Сънчо .До тогава се опитвах да спазвам точно такъв тип правила,като горепосочените,влажност на горния слой на пръстта,опръскване на листата,не директна слънчева светлина...И двата ми тогавашни антуриума се споминаха...Но си спомням,че в един разговор Валя ми каза,да ги оставям да изсъхват и когато забележа,че листата почват да клюмват,тогава да ги поливам пак.И второто,да ги изместя на светлина.Така и направих.От две години са ми живи и двата антуриума,като единия видимо и порасна,цъфтейки нон-стоп с по няколко цвята.Стои на южен прозорец директно на перваза,но балкона ми е дълбок над 2 метра,така,че слънчевите лъчи стигащи до него не са целодневно и са слаби.Зеления,който си купих с едни специални за мен средства,като спомен,право много листа,но тая година не ми е цъфтял,трябва да го огледам специално,защото нараства на ширина,но не на височина.Обаче живее и се чувства добре.Дори и без цвят е невероятно красив!Намира се до орхидеите на източния прозорец.Умувам дали и него да не го сложа на южен .Но миналото лято го бях изнесла директно на източния балкон,определено директното слънце не му понесе и изгори голяма част от листата,които се наложи да отрежа.От тогава не ги вадя лятото навън.
Научих се да ги поливам заедно с орхидеите,накрая потопявам във водата на орхидеите с добавка на няколко капки лимонов сок(ако ли не-оцет)саксията и я вадя веднага.Оставям 2-3 часа да се отцеди водата и я връщам на мястото.Не съм ги присаждала и честно-страхувам се да го направя...Но ако се наложи,ще гледам да им направя някаква смеска от много ситни борови кори,торф,мъх,кокос,перлит и малко рохкава пръст,за да се доближи до тази,която е сега в саксията.

Дал,ако си присаждала твоя,моля за съвет!

[Moria]

Дал,ако си присаждала твоя,моля за съвет!

Иде, внимателно с правописа.
Моя съм го прЕсаждала 2 пъти, ама не цъфти. Искаш ли съвет?

[ida_ili64]

Дал,ако си присаждала твоя,моля за съвет!

Иде, внимателно с правописа.
Моя съм го прЕсаждала 2 пъти, ама не цъфти. Искаш ли съвет?

Ама ако ще си оглеждаме зъбките дали са здрави,чистички и белички всеки път,аз ще си ...А и не кандидатствах право навремето,поради 2 причини-едната бе правописа ми...Айде в правописа се местя...
А съвет за прЕсаждане приемам,а също и за прИсаждане,че можем да го докараме и до някой розово -зелено-шоколадов екземпляр -мечта:ieeemyzh: !

[Moria]

Не точно съвет, а кураж ти давам. Антуриумите понасят леко пресаждането. Още повече, че правилно си се насочила към смеската- аз забърквам кори, дървени въглища, сфагнум, перлит с торопочвена смеска, каквато имам в момента. важно е да е пропусклива. Ако има някой и друг загнил корен, режеш смело.