COVID 19 -Психотерапия и взаимопомощ

[libra]

Хм ,интересна информация ,благодаря !
Вуйчо ми беше пчелар , но никога не е говорил за перга , нито съм виждала на продават пчеларите .Това е нещо ново .
Да се включат пчеларите от форума ,моля !

[tsvetina]

Отиде си един изключителен лекар, белодробен специалист от Русе - доктор Колев. Изключителен не само като лекар, но и като човек!

[Breda]

Слагам тук този зов за помощ,приятелка се обади и ме помоли да постна и тук

https://petel.bg/Zov-za-pomoshh-vav-Var ... si__389618

[Alien]

[milena02]

Хора, и аз изкуках! Имам психически проблеми от социалната изолация, честен кръст! Първо - не мога да спя нощем, а само през деня. Второ, излизането навън до магазина ми е нещо като извънземен подвиг. Трето, приятелите ми също напълно се побъркаха, а и няма къде да се видим. Четвърто, повечето ми професионални ангажименти са в режим стенд бай. Пето, взех да отслабвам, защото не се сещам за храна понякога по три дена.
Взела съм следните мерки, но не съм сигурна, че са достатъчни. Дъним у нас фрешове на корем: сутрин, вечер, пием ги вместо вода. Салати с пресни зеленчуци задължително. Лимони с мед и джинджифил. Здрави сме, слава Богу! Но започвам да давам заето по линия на психическата стабилност. Аз няма КЪДЕ да си видя приятелите. С една моя приятелка се видяхме, за да си поговорим, в една книжарница. Да седнеш на пейка в парка - студано е.
И обобщавам какво ми се случва, за да каже някой, който го е преодолял, как се е справил. Страхова невроза - на първо място. Несигурност. Зависимост от технологиите, защото те са връзката ти със света. Зависимост от близките хора: търча по стълбите, когато мъжът ми се прибира, защото това е единственият човек, с когото имам някакъв контакт. Промяна на понятието "външен вид". Научих се и у дома да съм добре облечена и с прическа, понеже с курсистите си се свързваме през компютъра и те ме гледат. А доскоро висях по пижама и халат пред монитора. И най-ужасното нещо: никаква визия за бъдещето. Ето това последното ме убива!

[milena02]

Но, приятели, има и хубави неща покрай тази пандемия. Може в момента да не ги виждате, но със сигурност ще се срещнете с тях. Срещу нашия блок има едно малко магазинче за плодове и зеленчуци, държи го една мила жена. Цените са височки, но пък кой има време да ходи до пазара, щеш-не щеш от там купуваш. Онзии ден буквално на 50 метра от въпросния плод и зеленчук откриха огромен "Т-маркет". С Лалето ходиихме да го разгледаме. Отличнно зареден, прясно месо, богата топла витрина, ниски цени, напълнихме една количка с продукти за седмицата и тръгнахме към сектора за плодове и зеленчуци. Евтиния - 90 стотинки кило портокали за фреш, 29 стотинки картофи... Но изведнъж се спогледахме. Никой нищо не каза, просто платихме покупките дотук на касата и отидохме в малкото магазинче да вземем от там три пъти по-скъпите портокали и картофи. Направихме го абсолютно импулсивно, сякаш това е най-разумното нещо и чак после се замислихме защо. Ами за да успее жената да запази хляба на семейството си. И твърдо решихме, че което може, ще го вземаме от кварталните магазинчета, на които сме клиенти от много години, а от голямата верига - само това, което там го няма. Едно момче от Павликени напълно безвъзмездно ми инстарила нужни ми за работата програми на лаптопа, защото разбра колко притеснена съм, че не успявам да се справя с неща, от които зависи работата ми. Вчера приех ученичка про боно и ще вложа всичко от себе си в нейното обучение. Въпреки че майката предложи заплащане, отказах в момента, в който разбрах, че бащата на детето е в болница с коронавирус. Просто несъзнателно се поведох по логиката, че аз съм здрава и нямам кой знае какви дефицити, докато този човек ще има нужда от лекарства и здравословна храна, за да се възстонови.
Аз мисля, че общото нещастие ще ни научи да сме по-солидарни едни към други, защото сме част от един голям организъм, който трябва да опазим здрав. Виждам и как изведнъж лъсна стойността на образованието. Вече никой не се впечатлява от това колко ти е къса полата, преди да те вземе на работа, не му пука и чия братовчедка си, гледа ти дипломите, опита и квалификацията, защото са му важни качествата, а не визията, никой не ти гледа физиономията, гледа ума ти и иска резултати. Някак внезапно младите хора се светнаха, че с празна тиква няма какво да предложат на трудовия пазар, който вече не е същия. Какво днес можеш да работиш със средно образовение, без занаят и само с малкия български език? Нищо! Като човек, който има поглед към тази сфера, ви казвам, че в момента младите хора буквално са се нахвърлили към изучаването на чужди езици и мотивацията им не е "да се махна от тая тъпа държава", защото в която и държава да идат, ситуацията е същата. Мотивацията им е "да науча повече, да бъда по-полезен на себе си и на другите".
Изписах цял ферман, но го направих, за да си дадем един на друг кураж, че от всяка критична ситуация може да излезем по-добри и по-мъдри.

[milena02]

Днес било Игнажден! Докато пишех горния текст, не си давах сметка, че с него влизам като първия гост в тази тема.

[Тутти]

milena02, много добра полазница си. Това, което си написала, изцяло го споделям, но не само защото и аз съм Водолей, а защото по същия начин мисля. Благодаря ти.

[Emilly1212]

Миленка, утре е Игнажден - на 20.12, но ти си добра полазница всеки ден! Харесвам те много, споделям напълно мнението ти, и винаги те чета с огромно удоволствие!

[milena02]

Не, Еми. Когато 20 число се пада в неделя, празникът се изтегля с един ден напред и се отбелязва на 19 декември. Съвсем навреме си полазих.