Природа без нас.

[мечтица]

Инцидентът в Чернобил от 1986 г. до ден-днешен остава най-голямата ядрена авария в историята ни. Повредата в атомната електроцентрала е произвела 400 пъти повече радиация от бомбардировката на Хирошима, но 33 години по-късно учените откриват изненадващи детайли за живота в изоставения украински град.
През март тази година 30 европейски учени показаха резултати от изследвания, проведени на територията на Чернобил за период от няколко години. Те разкриват, че зоната с ограничен достъп се радва на изключително богат и разнообразен природен живот.
Учените са поставили камери със сензори за движение, които са успели да заснемат кафяви мечки, бизони, вълци, диви коне, рисове и над 200 вида птици - всички от които изглеждат в добро здраве.
Почти всеки един дял от флората и фауната процъфтява на територията на Чернобил, а представителите на различните видове са без деформации, пише Popular Science.
Срещат се някои видове жаби, които са малко по-тъмни от роднините си в други части на света, но това се счита като естествена адаптация срещу радиацията.
Нещо повече - всички изследвани видове се радват на стабилно растяща популация, а почвите на територията на Чернобил са богати и заредени с биомаса.
Всички тези приятни новини служат като индикация за това, че липсата на хора и индустриални проекти дават подчертано отражение върху качеството на околната среда и запазването на естествената природа, въпреки наличието на радиоактивни частици.
Филма е на руски,позволих си да го кача тук,мисля че повечето от вас ще го разберат.
Аз бих го нарекла - ТАМ ГДЕ НЕТ ЧЕЛОВЕКА..
Много тъжно, има над какво да се замисли.

[clock]

Човека е агресор. Още повече с изключителното си консуматорско мислене. Природата няма нужда от нас и ситуацията в Чернобил го доказва. Без човешка намеса всички - и животни и растения, живеят абсолютно безопасно. И, може би, с тези темпове на унищожаване на природата по цялото земно кълбо, зоната около Чернобил ще остане единственото оцеляло кътче истинска природа. Защото там няма човеци.
Отделно, че ние, хората, сме и най - неприспособимите екземпляри.

Оленка, чудна тема! Обичам подобна тематика.

[мечтица]

Да,Клокче за съжаление трябваше да се случи тази катастрофа и да ни покаже че,
всъщност природата и животни се справят съвсем добре и без нас, хората.
А ние без нея за никъде,боли ме като гледам как покрай селото минават тирове с изсечени дървета,
накичени от вятъра храсти с найлонови торбички покрай пътища,има ли смисъл да изброявам нашите безобразия спрямо природата.
Всичко това виждаме всеки ден и мълчаливо подминаваме.
Ние сериозно променями климата на земята,а е време да се спре и да се замисли.

[kim]

И аз съм гледала подобни клипчета Оля. На човек му е нужно това "оправдание" като Чернобил, за всичките неща, които причинява на природата, защото така му по-лесно да си измие ръцете и да обвини нещо друго за катастрофалните последици.
Замърсените реки, морета, океани, гори, въздух...Изпепеляващите пожари, затрили милиони животни, видове и екосистеми.
Изкуствените храни и подобия, с които се храним и хранят храната ни...
За всичко са виновни Чернобил и Фукушима. Ние сме невинни...! Човечеството е невинно с всичките неща, които причинява с консуматорството си за още и още и още..

[Гео, граф]

... Отделно, че ние, хората, сме и най - неприспособимите екземпляри...

... и изключително много държим цялата останала част от Земята да се приспособява към нас, бих добавила към коментара ти, Клоки. Няма друго толкова егоистично същество на планетата подобно на човека. ''Венеца на творението'' - как ли пък не

Оленка, темата ти ме подсети за един човек от Чад мисля, който години наред сади растения в пустинята близо до езерото (колкото е останало от него) и земята се възстановява (е, с променлив успех). Чела съм го много отдавна и не помня къде да търся материала. Но това е невероятно дребен факт на фона на поголовното опустиняване на части от континентите

[Миша]

Гео, подсказка

Човекът, който спря пустинята



И аз понякога се питам кой е цивилизованият човек, индианците, които живеят в хармония с природата , или белият човек, с консуматорските си идеали .

Много можем да говорим на тази тема, обаче искам да питам

И какво като говорим?

Изписани са тонове хартия за стратегии и все по-хищнически се държим със Земята, без да ни интересува дори собственото ни здраве, пресен пример- България е засипана с боклуци , знайно и незнайно откъде, дишаме всичко това, отравяме си почвата, водите, бъдещето, и реакция няма. И хиляди страници да изпишем пак ще попитам

И КАКВО ОТ ТОВА, че пишем или говорим ?

Когато имам проблем съм свикнала да търся решение, елементарно, нали, така според мен се оправят нещата, в този случай да виждате някой да търси решение? Дори в личен план мнозина гледат дворчето да е чисто, а боклука- в дерето, едно време поправяхме и преправяхме почти всичко, сега взимаме евтино и некачествено , изкара що изкара и айде отново на боклука

Ето , опитваме се в доматената тема да говорим за връщането на плодородието на почвата, и пак прелитат искри , и пак- хранила е и сега храни, ще ни изхрани и нас без да се напъваме много много ...

Излизам и нямам време , иначе ми е много болна тема това....

[clock]

Мише, точно там е грешката. Че се говори и се пише много малко. Сутрин, обед и вечер трябва да се говори за това. (Но просто системата не го желае.) С раждането си детето трябва да знае, че природата е тази, която му дарява въздухът, който диша, водата, която пие, храната, която го храни и слънцето, което го топли. ДАРЯВА ,не продава. Хората са забравили това. И не искат, не желаят да си го припомнят. Защо?! Ами защото природата е обща, на всички. Кой милее за общото?! Ето самото мислене ни е изкривено. От мънички така ни учат. Къде у дома, къде в училище, къде в обществото. Дори и в приказките за бебешоци вълкът е лошият, злият. Да сте чували за приказка с добър вълк? Та от пеленаче ни се втълпява, че той е звяр. И ние така си караме, с тази нагласа, до старост. И разказваме на внуците приказки за страшният вълк. А вълкът е семейно животно. Живее в семейства, глутници, заедно са, задружни са, верни са. Има старшинство, патриархат и всички спазват правилата на семейството. Вълчицата има един постоянен партньор и заедно отглеждат поколението си. Много близко, много познато до нас. Ноооо, вълкът е в графата - звяр. И точка. Така е и с всичко останало. С цялата природа и отношението ни към нея. Ако сутрин, обед и вечер се говореше за природата, поне толкова колкото се говори за Бог, хората щяха да имат друго отношение към нея.
Трябва да се говори, наложително е.

Гео "Венецът на творението" на генното инженерство