МИРЪКЪЛ ГАРДЕН - една приказка нарисувана с цветя.

[scleri]

Кой не знае град Дубай, кой не е чувал за него.
Да ме прощава Ботев че перефразирам неговите думи за Чавдар войвода, но ако някоя социологическа агенция вземе че си направи труда да проведе малко проучване ще се окаже че повече българи са ходили в Дубай отколкото в Малко Търново например. От доста време съпругата ми ме натискаше и ние да се влезем в това число, и на края / както се казва на английски / кандисах.
Няма да ви разказвам за града, за небостъргачите и булевардите със седем платна във всяка посока. Сигурен съм че сте виждали много снимки от това място, а може би и сте ходили лично. Реших да ви покажа няколко снимки от едно райско кътче сгушено в единия край на Дубай - приказният парк "Миръкъл гарден".
Предлагам ви една фоторазходка без думи. Както сами ще видите те са излишни.

/ Кликвайте върху снимките. Ще станат по-големи/

[Гео, граф]

Ъмм... те тука вече е загубена мярката. Повече ми е. От всичко по много и то подредено, сресано, та чак зализано. Вакханалията от фигури ми бърка в мозъка и ми пренарежда чакрите... Тц, не е мойто

Докато Бялата джамия е !

[ljuboznatelna]

Арабска пищност и разточителство. Бих го разглеждала само с познавателна цел, в смисъл "Как се прави". Архитектурата ме впечатлява много повече, но не съм сигурна, че бих отишла там, за да видя само частичка от нея и да се върна с изкривен врат от зяпане нагоре В нета има много повече.
Склери, все пак ти благодаря за репортажа, много хубави снимки. Човек трябва да знае и защо не иска да ходи някъде

[Миша]

Аз пък искам да отида заради аромата на петунии , кича си е кич, ама петуниите ги докарват !
Като знам колко работа се изисква, за да се поддържа една такава кошница в перфектен вид , евала!

[johnstalker]

Един кактус не видях.. нямаха ли?

[ljuboznatelna]

То е като ние да си отглеждаме декоративен троскот.

[scleri]

Думичката " Парк " не е много подходяща за това сравнително ново дубайско чудо. Нито предразполага към отмора и релакс като всеки уважаващ себе си парк, нито ще ви ошашави с разнообразието от видове цветя, храсти, и дървета като един парк тип ботаническа градина.
Това човешко творение е създадено с една единствена цел - Да носи пари. Както деветдесет и девет процента от всичко дубайско муждувпрочем. Явно по този край хората знаят как се прави това защото огромният паркинг пред входа на тази градина е пълен, а пред касите трябва да почакате поне десетина минути за билет. Интересното е че тази градина грабва вниманието ви още в първата секунда в която я видите, а след това като се замислиш с изненада установяваш че не можеш да кажеш какво точно те е впечатлило.
Все пак трябва да отдадем нужното уважение на хората които я създават и поддържат. Казвам създават, а не създали, защото переодично цялата градина се преаранжира изцяло. А за поддръжката какво да ви кажа. В градината има засадени приблизително 45 милиона отделни стръка цветя, но ако ти се прииска да намериш дори едно изсъхнало листенце ще ти се наложи доста да се постараеш.

Кактуси няма Джони. Дори един, ей така за разнообразие. То като се вгледаш ще установиш и че освен петунии почти нищо друго няма. Има малко декоративни слънчогледи с които са очертани някои от алеите, и тук там по някоя туфа декоративна пампаска трева.

[Мария Николова]

Един кактус не видях.. нямаха ли?

И гюл нямат, Джони.

scleri, отново перфектни снимки!

[scleri]

Арабска пищност и разточителство. Бих го разглеждала само с познавателна цел, в смисъл "Как се прави". Архитектурата ме впечатлява много повече, но не съм сигурна, че бих отишла там, за да видя само частичка от нея и да се върна с изкривен врат от зяпане нагоре В нета има много повече.
Склери, все пак ти благодаря за репортажа, много хубави снимки. Човек трябва да знае и защо не иска да ходи някъде

Знаеш ли, и аз бях против пътуването до Дубай. Отидох само щото съм женен от трийсет години и съм научен да слушам. В нета има безброй снимки от това място, и бях сигурен че няма да видя, или да науча нищо ново. Реалността се оказа малко по-различна. Небостъргачите, и перфектните булеварди не ме изненадаха. Все едно че всеки ден съм минавал по, и покрай тях. Но в Дубай освен сгради и улици има и хора. Много хора, които се оказаха ... И аз не знам какво точно определение да използвам. С една дума успяха да ме изненадат приятно. Става дума не за местните, представители на които срещахме много рядко, а за гастърбайтърите благодарение на които Дубай е това което е. Живота там тече на други скорости, и по различни от нашите земи правила. Сега като се замисля се оказва че не съжалявам за десетте часа прекарани в самолета / отиване и връщане / Струваше си човек да види с очите си един различен от нашия начин на живот.
Може би като мине още малко време, и мислите и чувствата ми се избистрят все пак ще ви разкажа с няколко думи и за самия Дубай, и най-вече за хората които го правят такъв какъвто е.

[Мария Николова]

Някой е спечелил конкурса и неговия проект е бил изпълнен, защото е показал как от нищо (2-3 вида цветя) може да се направи нещо, каквото никъде го няма. Направено е великолепно и от там нататък герои са хората, които поливат и поддържат "конете", "дърветата", "замъците", "самолета"...