На този ден.
Модератор: scleri
-
Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31689
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1030 пъти
- Получил благодарност: 2427 пъти
Re: На този ден.
В много съветски фирми от 50-те и 60-те години, посветени на ІІ световна война, са използване записи (по онова време грамофонни) на тези уникални радиосъобщения, направени от Левитан за началото на войната, както и за края й.
Нямаше как да не запомня името и гласа му, който не може да се обърка с ничий друг глас.
И наистина нито веднъж не е бил показван самият Левитан.
Нямаше как да не запомня името и гласа му, който не може да се обърка с ничий друг глас.
И наистина нито веднъж не е бил показван самият Левитан.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: На този ден.
На този ден през 1977г. в затвора в Пазарджик е бит и удушен садистично с маркучи по поръчка на уродливите комунисти - Георги Атанасов Заркин. Български политически затворник, журналист и поет. Второ поколение антикомунист след идването на комунистическата власт (9 септември 1944г.) баща му Атанас Лазаров Заркин както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местност Черната скала над Боровец. Георги Заркин също е убит без съд и присъда по време на престъпния комунистически режим в България. Благодарение на велики българи като Заркини и хилядите загинали български борци за свободата на България от гнусно съветско робство, то днес може гордо да казваме, че българският народ не е бил безропотна, робска маса и се е борил срещу поробителите си от Москва.
"Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."
Георги Заркин пише в протеста си до началникът на Старозагорския затвор на 2 ноември 1968г., скоро след смазването на Пражката пролет.
На този ден се навършват 42г. от убийството на българския политически затворник, журналист и поет. Второ поколение антикомунист след идването на комунистическата власт (9 септември 1944г.) баща му Атанас Лазаров Заркин както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местност Черната скала над Боровец. Георги Заркин също е убит без съд и присъда по време на престъпния комунистически режим в България. От 1975г. е в Пазарджишкия затвор, където 2г. по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа". „Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури”.
Благодарение на велики българи като Заркини и хилядите загинали български борци за свободата на България от гнусно, съветско робство, то днес може гордо да казваме, че българският народ не е били безропотна, робска маса и се е борил срещу поробителите си от Москва.
"Това се казва яка сплав
от кръв и плът в метал споен,
това се казва българин корав
във мъки и тегло роден."
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.
Георги Заркин, "Присъда",
1968г., Старозагорския затвор
"Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."
Георги Заркин пише в протеста си до началникът на Старозагорския затвор на 2 ноември 1968г., скоро след смазването на Пражката пролет.
На този ден се навършват 42г. от убийството на българския политически затворник, журналист и поет. Второ поколение антикомунист след идването на комунистическата власт (9 септември 1944г.) баща му Атанас Лазаров Заркин както и други съселяни и граждани от Самоков са убити без съд и присъда в местност Черната скала над Боровец. Георги Заркин също е убит без съд и присъда по време на престъпния комунистически режим в България. От 1975г. е в Пазарджишкия затвор, където 2г. по-късно, на 7 август е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат със Заркин, за когото са чували, поради това че негови стихове са четени по Радио „Свободна Европа". „Вътре влизат двама криминални затворници, които извършват физическото убийство чрез задушаване с притискане на възглавница към лицето и биене с маркучи, за да няма фрактури”.
Благодарение на велики българи като Заркини и хилядите загинали български борци за свободата на България от гнусно, съветско робство, то днес може гордо да казваме, че българският народ не е били безропотна, робска маса и се е борил срещу поробителите си от Москва.
"Това се казва яка сплав
от кръв и плът в метал споен,
това се казва българин корав
във мъки и тегло роден."
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.
Георги Заркин, "Присъда",
1968г., Старозагорския затвор
Re: На този ден.
ето го и него
По-късно е въдворен в затвора в Пазарджик, където в килията на писателя влизат двама надзиратели от затвора и двама затворници. Те го пребили с дебели маркучи и го задушили. След това откарват тялото при патоанатом, който издава фалшив смъртен акт. Медикът, обаче, запазва проби от тялото на жертвата, с помощта на които 15 години по-късно синът му доказва, че той е бил убит. Целият акт по ликвидацията е поверен на 5-ти отдел на 6-то управление на ДС.
Бог да го прости и светла да е паметта му!
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: На този ден.
Битка при Дойран (1916)
Първата от трите героически битки в тази величествена за славата на българското оръжие епопея.
В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия под командването на полковник Чаръкчиев.
Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пехотен пловдивски полк.
Последвалите четири атаки — на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия.
Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3200 души загуби, като чепинци губят 1106, а пловдивчани 250 души.
Дълбок поклон пред светлата им памет, и пред силата на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.
Първата от трите героически битки в тази величествена за славата на българското оръжие епопея.
В началото на август 1916 година три френски колониални дивизии и една английска с 45 000 души личен състав и 400 оръдия предприемат настъпление срещу Дойранската позиция, отбранявана от частите на българската Втора пехотна тракийска дивизия под командването на полковник Чаръкчиев.
Настъплението започва на 9 август с ураганен артилерийски огън срещу позициите на Двадесет и седми чепински и Девети пехотен пловдивски полк.
Последвалите четири атаки — на 10, 15, 16 и 18 август - са отблъснати от Втора дивизия, подкрепена от части на Девета пехотна плевенска дивизия.
Съглашенските войски са принудени да отстъпят на изходните си позиции с над 3200 души загуби, като чепинци губят 1106, а пловдивчани 250 души.
Дълбок поклон пред светлата им памет, и пред силата на БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.
-
Миша
- Наркоман
- Мнения: 17035
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: На този ден.
През 1936 г. Българската войска получава едно от най-голямото признания в цялата си история. Владимир Вазов е поканен да участва в Лондон на конгрес на Британския легион във връзка с честванията за победата на британската армия в Първата световна война, посрещнат е с почести лично от кмета на имперската столица, в Лондон по този повод е устроен грандиозен парад. Когато свитата на българския генерал минава пред подредените за парада знамена командващият фелдмаршал лорд Милн, пряк противник на Вазов , заповядва на 3000 офицери от кралската армия, ВВС и флота, ветерани от световните войни и участници в задграничните военни кампании на короната, които носят 200 бойни флагове:
„Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!”
Година по-късно Владимир Вазов пише своите спомени, наречени „Животописни бележки”. С изключителна скромност той описва това свое пребиваване в Лондон: „И при много други случаи аз бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните даваха заслужена почит към Девета пехотна плевенска дивизия.”
Поклон!
„Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!”
Година по-късно Владимир Вазов пише своите спомени, наречени „Животописни бележки”. С изключителна скромност той описва това свое пребиваване в Лондон: „И при много други случаи аз бях предмет на голямо внимание и почит. Защо? За моята скромна личност ли? Не! В мое лице англичаните даваха заслужена почит към Девета пехотна плевенска дивизия.”
Поклон!
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: На този ден.
На 28. август се навършват 76 години от смъртта на цар Борис III
Смъртта на цар Борис III е изненада за българите, защото в разгара на Втората световна война ние сме разчитали на държавния глава, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална катастрофа. Като имаме предвид, че той умира на 49 години и преди това е бил в добро здравословно състояние, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата световна война, това е една драма за нас българите, за нашата национална съдба.
Цар Борис III умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни останки е цели 5 дни в храма "Свети Александър Невски". За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма "Свети Александър Невски", минавала покрай Академията на науките, после – по бул. "Цар Освободител", по улица "Раковски" и стигала чак до площад "Славейков". Няма такова грандиозно поклонение не само в българската, но и в балканската история. Това са били хора, дошли не само от София, но и от цялата страна. Българите са наричали своя цар "Г-на с меката шапка", защото често са го виждали по различни краища на България да ходи така облечен. След поклонението на 5 септември 1943 г. се е състояло и траурното шествие. То започнало от храма "Свети Александър Невски" и минавало по "Цар Освободител". След това то продължавало до вече несъществуващата улица "Търговска", "Княгиня Мария-Луиза" и чак до Централна гара. От там с влак тленните останки на монарха са транспортирани до Кочериново и до любимия му Рилски манастир, където Борис III е погребан по негово желание, без да е оставил писмено завещание.
Трагедията на цар Борис III е била в това, че той не е вярвал в победата на германското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата световна война и казвал: да, германците са най-добрата армия, организирана и обучена, но Германия няма ресурс да води война срещу останалия свят. Българският монарх не е вярвал в победата на Германия, особено след като Хитлер напада Съветския съюз. Борис III е държал да бъде Цар Обединител, както го нарича народът, след като в периода 1940-1941 г. си връщаме не само Южна Добруджа, но и Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим малкото, отколкото както баща ми се хвърляше наведнъж да осъществи националния идеал за обединение. Цар Борис III е много различен от своя баща – бил е разумен. Още през 1943 г. той вече разбира, че България попада в съветска зона. Малко по-рано, през май 1942 г. народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен договор в Лондон, в който се дава правото на санитарен кордон на Сталин спрямо Германия. Този санитарен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, защото на последната Чърчил много държи заради морските комуникации на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в съветската зона, това е бил неговият кошмар.
Когато Борис III се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 г., при кацането на самолета на летище „Враждебна“ казва на брат си Кирил: "Моето представление свърши. Някога ние спасихме царството, но този път няма да го спасим". Дори със сърдечна криза цар Борис III изкачва връх Мусала. Но вече усеща своята обреченост. Монархът вижда края на България, не само на династията, но и на царството. Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България. Той чувства България като свое отечество и е виждал, че тя ще попадне в съветската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 г.
Интересна подробност не точно по темата, но все пак свързана с нея.
След дебаркирането на съюзниците в Нормандия , и откриването на втория фронт става ясно че Германия губи войната. За да избегне съветската окупация правителството на Багрянов взема решение да потърси контакт, и възможно примирие със съюзниците. За среща с официални представители на САЩ и Англия в Кайро е изпратен бившият председател на Народното събрание - англофилът Стойчо Мушанов. Разговорите обаче не вървят в желана от България посока. Мушанов знаейки че дипломатическите канали се подслушват, и следят изпраща едно съобщение пълно с общи приказки, а самият той тайно се качва на влака и се връща в София. Докладва на министър председателя Иван Багрянов че англичаните са склонни да приемат капитулацията на България но имат сериозни териториални претенции. На практика англичаните са поискали границата с Гърция да минава северно от линията Ивайловград - Смолян - Благоевград. Почти целите Родопи е трябвало да станат гръцки. Багрянов твърдо заявява че не може да приеме това условие, и че при това положение попадането на България в съветската зона на влияние е неизбежно. Интересното в случая е предсказанието което той прави. Багрянов заявява / цитирам по смисъл / - " По добре да изтърпим четирсет, петдесет години болшевизъм отколкото да загубим и педя българска земя. " Предсказанието му се сбъдва с удивителна точност. Както всички знаете България е под съветско влияние четирсет и пет години.
Смъртта на цар Борис III е изненада за българите, защото в разгара на Втората световна война ние сме разчитали на държавния глава, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална катастрофа. Като имаме предвид, че той умира на 49 години и преди това е бил в добро здравословно състояние, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата световна война, това е една драма за нас българите, за нашата национална съдба.
Цар Борис III умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни останки е цели 5 дни в храма "Свети Александър Невски". За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма "Свети Александър Невски", минавала покрай Академията на науките, после – по бул. "Цар Освободител", по улица "Раковски" и стигала чак до площад "Славейков". Няма такова грандиозно поклонение не само в българската, но и в балканската история. Това са били хора, дошли не само от София, но и от цялата страна. Българите са наричали своя цар "Г-на с меката шапка", защото често са го виждали по различни краища на България да ходи така облечен. След поклонението на 5 септември 1943 г. се е състояло и траурното шествие. То започнало от храма "Свети Александър Невски" и минавало по "Цар Освободител". След това то продължавало до вече несъществуващата улица "Търговска", "Княгиня Мария-Луиза" и чак до Централна гара. От там с влак тленните останки на монарха са транспортирани до Кочериново и до любимия му Рилски манастир, където Борис III е погребан по негово желание, без да е оставил писмено завещание.
Трагедията на цар Борис III е била в това, че той не е вярвал в победата на германското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата световна война и казвал: да, германците са най-добрата армия, организирана и обучена, но Германия няма ресурс да води война срещу останалия свят. Българският монарх не е вярвал в победата на Германия, особено след като Хитлер напада Съветския съюз. Борис III е държал да бъде Цар Обединител, както го нарича народът, след като в периода 1940-1941 г. си връщаме не само Южна Добруджа, но и Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим малкото, отколкото както баща ми се хвърляше наведнъж да осъществи националния идеал за обединение. Цар Борис III е много различен от своя баща – бил е разумен. Още през 1943 г. той вече разбира, че България попада в съветска зона. Малко по-рано, през май 1942 г. народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен договор в Лондон, в който се дава правото на санитарен кордон на Сталин спрямо Германия. Този санитарен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, защото на последната Чърчил много държи заради морските комуникации на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в съветската зона, това е бил неговият кошмар.
Когато Борис III се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 г., при кацането на самолета на летище „Враждебна“ казва на брат си Кирил: "Моето представление свърши. Някога ние спасихме царството, но този път няма да го спасим". Дори със сърдечна криза цар Борис III изкачва връх Мусала. Но вече усеща своята обреченост. Монархът вижда края на България, не само на династията, но и на царството. Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България. Той чувства България като свое отечество и е виждал, че тя ще попадне в съветската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 г.
Интересна подробност не точно по темата, но все пак свързана с нея.
След дебаркирането на съюзниците в Нормандия , и откриването на втория фронт става ясно че Германия губи войната. За да избегне съветската окупация правителството на Багрянов взема решение да потърси контакт, и възможно примирие със съюзниците. За среща с официални представители на САЩ и Англия в Кайро е изпратен бившият председател на Народното събрание - англофилът Стойчо Мушанов. Разговорите обаче не вървят в желана от България посока. Мушанов знаейки че дипломатическите канали се подслушват, и следят изпраща едно съобщение пълно с общи приказки, а самият той тайно се качва на влака и се връща в София. Докладва на министър председателя Иван Багрянов че англичаните са склонни да приемат капитулацията на България но имат сериозни териториални претенции. На практика англичаните са поискали границата с Гърция да минава северно от линията Ивайловград - Смолян - Благоевград. Почти целите Родопи е трябвало да станат гръцки. Багрянов твърдо заявява че не може да приеме това условие, и че при това положение попадането на България в съветската зона на влияние е неизбежно. Интересното в случая е предсказанието което той прави. Багрянов заявява / цитирам по смисъл / - " По добре да изтърпим четирсет, петдесет години болшевизъм отколкото да загубим и педя българска земя. " Предсказанието му се сбъдва с удивителна точност. Както всички знаете България е под съветско влияние четирсет и пет години.
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: На този ден.
Знаете ли колко много събития са се случили точно на днешния ден.
Попитайте Гугъл, и ще ахнете. Аз избрах за вас само най- важните. / По моя субективна оценка разбира се /
1040 г. — България под Византийско робство: Избухва въстанието на Петър Делян.
1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия. Става дума за първата Българска армия след петстотин години османско " присъствие ".
1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1924 г. — В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
От по-новата ни история :
- 1984 г. — При бомбен атентат на жп гарата в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени. Този факт го напомням за да опонирам на ония които сега оправдават тероризма наричайки го отговор на Възродителния процес. На тях искам да напомня че Възродителния процес започва чак в края на декември 1984 год. като отговор на надигащия се турски национализъм. Закъснял, и безсмислен отговор според мен, но кой съм аз че да казвам кое има смисъл, и кое не.
1987г. - Един по- приятен спомен. На днешната дата преди трийсет и две години на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см. Рекорд който остава неподобрен и до днес.
1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров.
Попитайте Гугъл, и ще ахнете. Аз избрах за вас само най- важните. / По моя субективна оценка разбира се /
1040 г. — България под Византийско робство: Избухва въстанието на Петър Делян.
1881 г. — В София са раздадени първите бойни знамена на части на Българската армия. Става дума за първата Българска армия след петстотин години османско " присъствие ".
1907 г. — В София е открит Паметникът на Цар Освободител.
1924 г. — В София е осветен православния Храм-паметник Свети Александър Невски.
От по-новата ни история :
- 1984 г. — При бомбен атентат на жп гарата в Пловдив загива една жена, а 42-ма души са ранени. Този факт го напомням за да опонирам на ония които сега оправдават тероризма наричайки го отговор на Възродителния процес. На тях искам да напомня че Възродителния процес започва чак в края на декември 1984 год. като отговор на надигащия се турски национализъм. Закъснял, и безсмислен отговор според мен, но кой съм аз че да казвам кое има смисъл, и кое не.
1987г. - Един по- приятен спомен. На днешната дата преди трийсет и две години на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия Стефка Костадинова поставя световен рекорд в скока на височина — 209 см. Рекорд който остава неподобрен и до днес.
1992 г. — Състои се историческата пресконференция на президента Жельо Желев, известна като Боянски ливади, на която той критикува правителството на България с министър-председател Филип Димитров.
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: На този ден.
5 септември 1972 г. - Окървавената Олимпиада
Тече единайстият ден от олимпиадата. Нищо не предвещава трагедията която е надвиснала над олимпийското село.
В 4.10 ч. осем членове на "Черният септември" - радикалната фракция към "Организацията за освобождение на Палестина", въоръжени с автомати АК-47, срещат до оградата на олимпийското село група спортисти, които се връщат от купон. Атлетите и терористите взаимно си помагат да прескочат оградата (спортистите вземат терористите за колеги от източни страни). Целта на палестинците е сградата с петте апартамента, в които са настанени израелските спортисти.
Терористите убиват двама, и вземат за заложници девет от израелските спортисти и треньори. Заявяват че ако израелското правителство не освободи от затвора близо двеста и петдесет техни съмишленици те ще убиват по един заложник на всеки час. Голда Меир, която по това време е министър председател, отказва да изпълни това искане. Антитерористичната акция на немската полиция е пълен провал. Убити са всички заложници. По време на акцията са убити и петима от терористите, а тримата оцелели са арестувани.
В отговор на това престъпление Израел организира, и провежда операцията наречена " Божи гняв ". Създаден е "Кидон" - специален отряд на който е възложено да приложи старозаветния закон - " Око за око, зъб за зъб". Целта e да бъдат открити , и ликвидирани всички които са имали някакво отношение към проведения терористичен акт. Като се започне от оцелелите преки изпълнители, и се стигне до организаторите, и хората осигурили логистичната подкрепа. Списъкът на обектите включва седемнайсет човека.
" Изпращай момчетата " - така звучи първата в историята на Израел заповед за ликвидиране на терористи. В продължение на деветнайсет години шестнайсет от тях са открити и ликвидирани. Пред момчетата и момичетата от "Кидон" е поставено условието по време на техните акции да няма пострадали невинни хора. Независимо дали става дума за случайни минувачи, или близки на терористите. Също така трябва ясно да личи че терориста не си е отишъл от случаен инцидент, а че е бил умишлено ликвидиран. Оцелява само един, който успява да умре от естествена смърт преди да го открият израелските командоси. Честно казано не знам кое е по-добре. Да те открият и убият веднага, или в продължение на много години да живееш в постоянен страх, да се оглеждаш и да бягаш непрекъснато. Това е и една от основните цели на операцията. Да се покаже на всички които се занимават с терористична дейност че възмездието е неизбежно така както е неизбежен и изгрева на слънцето. Световната общественост осъжда подобен подход, но живота показва че е достатъчно ефективен.
Тече единайстият ден от олимпиадата. Нищо не предвещава трагедията която е надвиснала над олимпийското село.
В 4.10 ч. осем членове на "Черният септември" - радикалната фракция към "Организацията за освобождение на Палестина", въоръжени с автомати АК-47, срещат до оградата на олимпийското село група спортисти, които се връщат от купон. Атлетите и терористите взаимно си помагат да прескочат оградата (спортистите вземат терористите за колеги от източни страни). Целта на палестинците е сградата с петте апартамента, в които са настанени израелските спортисти.
Терористите убиват двама, и вземат за заложници девет от израелските спортисти и треньори. Заявяват че ако израелското правителство не освободи от затвора близо двеста и петдесет техни съмишленици те ще убиват по един заложник на всеки час. Голда Меир, която по това време е министър председател, отказва да изпълни това искане. Антитерористичната акция на немската полиция е пълен провал. Убити са всички заложници. По време на акцията са убити и петима от терористите, а тримата оцелели са арестувани.
В отговор на това престъпление Израел организира, и провежда операцията наречена " Божи гняв ". Създаден е "Кидон" - специален отряд на който е възложено да приложи старозаветния закон - " Око за око, зъб за зъб". Целта e да бъдат открити , и ликвидирани всички които са имали някакво отношение към проведения терористичен акт. Като се започне от оцелелите преки изпълнители, и се стигне до организаторите, и хората осигурили логистичната подкрепа. Списъкът на обектите включва седемнайсет човека.
" Изпращай момчетата " - така звучи първата в историята на Израел заповед за ликвидиране на терористи. В продължение на деветнайсет години шестнайсет от тях са открити и ликвидирани. Пред момчетата и момичетата от "Кидон" е поставено условието по време на техните акции да няма пострадали невинни хора. Независимо дали става дума за случайни минувачи, или близки на терористите. Също така трябва ясно да личи че терориста не си е отишъл от случаен инцидент, а че е бил умишлено ликвидиран. Оцелява само един, който успява да умре от естествена смърт преди да го открият израелските командоси. Честно казано не знам кое е по-добре. Да те открият и убият веднага, или в продължение на много години да живееш в постоянен страх, да се оглеждаш и да бягаш непрекъснато. Това е и една от основните цели на операцията. Да се покаже на всички които се занимават с терористична дейност че възмездието е неизбежно така както е неизбежен и изгрева на слънцето. Световната общественост осъжда подобен подход, но живота показва че е достатъчно ефективен.
-
scleri
- Кафе машина
- Мнения: 3886
- Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
- Дал благодарност: 53 пъти
- Получил благодарност: 284 пъти
Re: На този ден.
Родна стряха
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
........
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
..........
Зимен сън
Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце, под земята,
спи и слушай как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали!
Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,
не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!
Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка -
и ще видиш как ще пръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди.
И ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.
.............
Облаче ле, бяло
Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори.
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило.“
Ти кажи и, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
И носи и от мене много здраве,
много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Познати и обичани до болка стихове.
Днес се навършват 133 год. от рождението на автора им Генчо Негенцов познат на всички нас като Ран Босилек.
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
........
Родна реч
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
..........
Зимен сън
Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце, под земята,
спи и слушай как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали!
Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,
не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!
Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка -
и ще видиш как ще пръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди.
И ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.
.............
Облаче ле, бяло
Я кажи ми облаче ле бяло
от где идеш, где си ми летяло.
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори.
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило.“
Ти кажи и, облаче ле бяло,
жив и здрав, че тук си ме видяло.
И носи и от мене много здраве,
много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна, майка да прегърна.
Познати и обичани до болка стихове.
Днес се навършват 133 год. от рождението на автора им Генчо Негенцов познат на всички нас като Ран Босилек.
-
greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10040
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 628 пъти
- Получил благодарност: 1123 пъти
Re: На този ден.
Днес Стара Загора има празник - датата е свързана с княз Александър Богориди, който на 5 октомври 1879 г. полага основния камък за възстановяването на Стара Загора след опустошенията на града в Руско-турската освободителна война .Край Стара Загора се водят едни от най-ожесточените сражения. Част от населението се изтегля с армията. В града влизат три османски табура и извършват масово клане на не изтеглилото се българско население. На следващия ден Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население. Така тази дата остава в историята на Стара Загора и започва да се чества като официален празник.
