На този ден.

[scleri]

"Не се страхувай да загубиш – ако човекът не е на твоята вибрация, той така или иначе ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и да изпуснеш възможност да бъдеш щастлив. Бъди себе си и бъди честен – търси яснота и тогава всичко ще дойде на своето място! Вселената винаги се грижи за теб! Винаги! Бъди честен – с това не се печелят много приятели, но тези, които се спечелят са безценни."

Джон Ленън


Джон Ленън е музикант, текстописец, общественик, художник, актьор и писател, роден на днешния ден преди седемдесет и девет години в Ливърпул, Англия и починал 8 декември 1980 г., в Ню Йорк, САЩ.

Ленън е една от най-влиятелните и популярни личности в поп културата на XX век. Придобива световна известност като член и водеща фигура в рок формацията Бийтълс, получила международна слава през 60-те години.

През 1960 г. Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Стюърт Сътклиф сформират група на име The Silver Beatles (Сребърните Бийтълс). Впоследствие към групата се присъединява и барабанистът Пийт Бест, с когото изнасят концерти в Хамбург, Германия. След турнето басистът Сътклиф напуска групата и Маккартни поема бас-китарата.

През 1961 г. групата дебютира с името Бийтълс (The Beatles) в ливърпулския клуб „Кавърн“. Свирят там над 300 пъти до 1963 г.

През 1962 г. Бийтълс сключват договор с Parlophone. До 1970 г. издават 12 студийни албума във Великобритания и един в САЩ. През 1965 г. Бийтълс става първата група, изнесла концерт на стадион, пред 55 600 души в Ню Йорк. След 1966 г. групата не изнася повече концерти и се отдава на творческа дейност, като вече се е превърнала в световна величина.

През 1966 г. Ленън се среща с авангардната американска художничка от азиатски произход Йоко Оно, която оказва силно влияние върху по-нататъшното му творческо развитие. Сътрудничеството между двамата започва през 1968 г., когато е издаден техният първи албум. Ленън и Оно сключват брак в следващата година, а 1970 г. Бийтълс се разпадат, заради творчески различия. В периода след състава бившият бийтълс се утвърждава като солов изпълнител, с по-активно отношение към социалните проблеми, борбата за мир и възражение към всякакви прояви на насилие.

На 8 декември 1980 година / на моя пръв студентски празник / Марк Дейвид Чапман стреля от упор, и прекъсва жизнения път на Ленън. Трагичната му гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят. Звездата на Бийтълс хвърля в скръб цяло поколение последователи, чиято цел е мирът на планетата. Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и със световната кауза за мир.

[Миша]

На днешния ден преди цели 19 години си отиде Георги Минчев . Поклон, Бате Гошо, липсваш ни




"Цели тридесет години с тази музика живея.

И от тридесет години не преставам да я пея.

Имах готини моменти, имах кофти изненади.

Имах куп аплодисменти, неполучени награди.

Имах много жени, но бях с тъмни коси и ги возех на такси.

В тези тридесет години съм видял добро и лошо,

Но за приятелите стари си останах просто Гошо…

Бях до болка унижаван, бях оплюван, бях забравен

Бях безумно обожаван, бях осъждан, оправдаван

И отхвърлян, и сам, и беден,

но никога не и наведен."

Дано там, където си, да продължаваш да се усмихваш и да пееш.

[scleri]

Днес се навършват 35 години от терористичния акт на гара Буново. Да чухте някъде някой от управляващите да спомена дума за това?

[scleri]

На този ден през 1980 год. завинаги ни напусна Григор Вачков.



Роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица. Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, а после – ВИТИЗ. Веднага след дипломирането си започва работа в Сатиричния театър, още от самото основаване на театъра.
Дебютът му в киното е през 1960 г. като Митко, бомбата, в телевизиония сериал "На всеки километър ". Следват няколко запомнящи се роли като Иван Ефрейторов във филма „Последно лято“ /1974 г./. Роля, която му донася и международно признание на фестивала в Сан Ремо, Италия, и най-вече като Банко във филма „Мъжки времена“ /1977 г./. За тази роля той печели наградата на кино фестивала във Варна.
Последната му роля – във филма „Мера според мера“ /1981 г./ остава недовършена – поваля го мозъчен удар.
Григор Вачков почина след прекаран инсулт и 6-дневна битка за живот в Правителствена болница. Актьорът издъхва без да дойде в съзнание. Тогава той е само на 47 .
Той си остана Гришата и Митко Бомбата – добряк с чувство за хумор и истинска – дълбока и неподправена сърдечност.

Уникалното му присъствие в 44 български игрални филма и в запазените на запис театрални постановки, продължава носталгично да стопля сърцата на няколко поколения българи.

[scleri]

04.04.204 год. - Един тъжен за България ден.
В Памет на децата загинали в река Лим, 4 април 2004 година!

Това по-долу не съм го писал аз. Не бих могъл да го направя по-добре, за това просто копирах разказа на един приятел.
Тъжен разказ за едно тъжно пътуване.

СБОГОМ АНГЕЛЧЕТА !
Беше празник, Небето се отвори, може би за Вас мили деца.
Много ми е трудно да напиша и пусна тези редове, но ще го направя в памет на тези невинни дечица. А още по-трудно ми беше да направя тези снимки със сълзи на очите. Най-трудните снимки в живота ми!

В моя профил искам да се забавляваме, да пътуваме реално и виртуално, да научаваме нови и нови неща, но за съжаление има и такива места които трябва да посещаваме с много мъка. И такива новини, като последните от вчера, които ни карат да настръхваме.

След като стигнете до реката за съжаление ще видите, че тя си тече спокойно, както написах в предишния пост. И нищо не напомня в този момент за онази черна нощ на 4 април 2004 година.
След като за първи път видите реката до мястото на трагедията ще трябва да изминете около 50 километра все по нея. Хубав и красив път създаден благодарение на тази река в течение на много години. В по-голямата си част тя си тече нормално, на места е като езеро имаш чувството, че не мърда, а другаде е буйна и пълноводна.
Спряхме на две места, за да се огледаме дали е опасна тази река и да се подготвим за това което ни чакаше.

Този път изминахме доста бързо и като видяхме табелата за село Гостун помислихме, че сме подминали мястото заради което бяхме тръгнали по този път. Хората от това село са помогнали за спасяването на част от децата в онази нощ.

Изведнъж се сетих, че Гостун е име на български хан, владетел от 7 век, с оскъдни данни за неговото кратко царуване преди Кубрат в далечното ни минало и ми стана още по тежко.

След табелата веднага следва границата на Сърбия с Черна гора, ами сега нали мястото е в Сърбия, трябва да се върнем да го потърсим, виждам на пътя малко магазинче и веднага спирам. Приятен сърбин любезно ми казва, че мястото е на 100 метра след граничния пукт и ми показва в далечината паметника, който вече се вижда бегло между дърветата, побиват ме тръпки. След пункта, но не в Черна гора, а преди нея.

Спираме на границата, изчакваме десетина коли и вече сме в неприятни тръпки.
Времето сякаш беше спряло, чакахме десетина минути, но ми се видя цяла вечност от напрежение.
Това е само сръбската граница, а тази на Черна гора е след няколко километра, тоест мястото е в буферната зона може би заради невъзможността на пътя да се построят и двете граници.

Пристигаме, намираме място точно срещу паметника и спираме, пред нас в немска кола се качват мъж и жена, поглеждат ни тъжно след като са видели български номер и бавно потеглят.

Не смеем да погледнем към мястото, очите ни се пълнят със сълзи. Направо си плачем!
Трябва да слезем, но това се оказва доста трудно, трябва да намерим сили.

Тук не е особено трудно за преминаване, завоя е доста широк, как ли е станало, знае само Господ?

Слизаме, пресичаме пътя и пред нас на стената на паметника грейват като ангели 12 невинни снимки на личицата на дечицата.
Съжалявам, тук ще спра, защото на клавиатурата на лаптопа капят сълзи.

Намирам сили да продължа след определено време, изваждаме 12 те свещички, които носим от България и ги запалваме на огромен камък пред паметника. Целият камък е във восък от стотици свещи палени от преминаващи хора и близки.
Преминаваме пред всички снимки на децата, толкова невинни и жадни за живот, че сърцето ще ти се пръсне. На някои са поставили медалите спечелени в детството, на други куклите. Изкуствени цветя красят паметника, на толкова километри от родината кой да поддържа естествени.

Разглеждаме наоколо, реката си тече мирно и тихо и нищо не напомня за онази нещастна нощ. Двама рибари с лодка си ловят риба точно на лобното място и си говорят весело. Боже-Боже. На една от снимката ще видите рибарите, това е точното място на трагедията. Сякаш видях потъващия автобус!

Точно тук реката е много спокойна, но е образувала нещо като вир може би доста дълбок, а и в онази нощ реката е била пълноводна от придошлите води на дъждовете.
И в нощта е валяло, сякаш небето плаче за това което е последвало.

Дотук идвайки от България пътя е много лек и приятен, но те са идвали от обратната страна, тоест откъм Черна гора. Уверявайки се по-късно по пътя, шосето е невероятно трудно, преминава през каньони и реки, тунели, нагоре-надолу, красиво, но изключително тежко за пътуване. Но те този път вече са го минали и когато стигат лесното, съдбата ги покосява. Защо Господи ?

Не съм съдник на никого и не е това въпроса, автобуса е пътувал преди това само 150 километра с двама шофьори, но защо през нощта мили хора, защо?

Съветвам всички не минавайте по този път през нощта, хем няма да видите нищо, а и рискувате много. Още един съвет, изберете за този път ако е възможно неделята, тогава пътуват по-малко тежки камиони и е по-безопасно.

Трудно намираме сили да спрем сълзите и да продължим, но ни чакат стотици километри до следващото спиране.

СБОГОМ АНГЕЛЧЕТА ! Почивайте в мир! Съболезнования за близките!


Снимки от самото място не мога да кача. Ако искате да ги видите отделете две минути на оригиналния материал. - https://www.facebook.com/media/set/?set ... 961&type=3

[Гео, граф]

Честит празник на книгата и авторското право!

През 1995 г. ЮНЕСКО обявява 23 април за Международен ден на книгата и авторското право. Датата е избрана не случайно. На 23 април са се родили и/или починали големи писатели като Уилиям Шекспир, Мигел де Сервантес и Владимир Набоков. Целта е да се насърчи четенето и книгоиздаването.

Бъдете здрави всички!

[scleri]

Днес е пети май. Черна дата в историята на България. Деня на баташкото клане. Вярно че сега на мода е Ковид 19, но нима може днешната карантина да се сравни със случилото се в Батак? До този момент / 14.20ч. / по темата нито дума по нито една от националните ни медии. После се сърдим на децата си че не познават историята ни.




От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Иван Вазов
Пловдив, 1881

[Миша]

"— Къде са хората? …
— Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много."

Антоан дьо Сент-Екзюпери чрез Малкия принц


120 години от рождението на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Молитва

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

[scleri]

Вечерта на 23 юли 1942 г . на Гарнизонното стрелбище в София е разстрелян великия поет Никола Вапцаров. След като присъдата е прочетена , Вапцаров има съвсем малко време...пише на жена си...но не писмо, а стих, който става един от най-красивите и нежни стихове в българската литература.

Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ

[penkeler]

43 години от смъртта на Елвис. На 16 август 1977 г. света се раздели с легендарния крал на рокендрола Елвис Пресли.
https://lh3.googleusercontent.com/G9wt3 ... -h400-e365