На този ден.

[scleri]

14.07.1877 г. – В църквата „Св.В.М.Георги“, село Любенова Махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история – 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самата църква.







14.07.1877 г. – В църквата „Св.В.М.Георги“, село Любенова Махала е извършено едно от най-големите кланета в българската история – 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самата църква.
По приблизителни оценки общият брой на убитите хора от селото и околността е над 2000 българи, като по жестокост и брой на жертвите се сравнява с „Баташкото клане“ и наричано накратко – „Втори Батак“.
Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора получава сведения от турски шпионин, че в село Гюнели махала има комити, които се готвят за бунт. Това не отговаря на действителността, тъй като създаденият лично от Левски комитет в селото е разпуснат още през 1872 г. след ареста на местния председател поп Еню Попдимитров. Слухът е разпространен от турчин, който след като не му е даден откуп, за това да пази селото, се заканва да отмъсти на жителите му. Въпросният турчин, който според една от версиите е арнаутин /албанец/, отива лично при Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора, и му съобщава, че в Гюнели махле има комити, които се готвят на бунт. Пашата праща свои хора да проверят истинността на този слух, които влизат в конфликт с местен жител, който стреля по тях. Разгневен от това Реуф паша организира отряд от редовната си войска и свиква башибозук. Башибозука е съставен от местни турци, които са малко на брой и значителен брой черкези, прочути с жестокостта си. Общият брой на турската редовна войска, заедно с башибозука е бил около 2000 души.
На 14.07.1877 г. селото е обкръжено и атакувано. Изплашените хора се затварят в местната църква.
В късния следобяд турците, използващи артилерия вече овладяват селото. След няколко щурма черкезите влизат в двора на църквата и подлагат всичко на сеч и разграбване. Успоредно с това турците смазват останалата съпротива на селяните, прикрити на различни места из селото. Комисията, изпратена от Цариград да установи последствията, констатира, че само в двора на църквата и в самия храм са избити 1013 души. Никъде не се споменава сред тях да е имало комити.


Източник - Фйсбук, Пламен Пасков

[Миша]

Поклон пред паметта на жертвите
Да почиват в мир ...

И никога да не се повтарят подобни зверства!

Но трябва да ги знаем и помним!
Дължим им го ....


Не знаех...

[libra]

И аз не знаех,а не са малко жертвите,особено че става въпрос за едно село,а не за територия от половин България.Срамота е за паметта на тези българи.Лека им памет ! Нашата памет е важна .Нашата памет,това сме ние.

[clock]

Нека се знае. Нека се помни.
Поклон пред паметта на тези хора!

[calico]

аз съм израснала до това село, хората тук знаят. Просто никой не е писал епопея за тях, и затова не е всеизвестно.

[Kaira]

Почивайте в мир...

[scleri]

77 години от разстрела на Никола Вапцаров.

[Гео, граф]

Той живее ''в заколдованном диком лесу откуда уйти невозможно''

[scleri]

03.08.1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание:










В град Крушево, Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дниq от 3 до 13 август 1903 г. Тя е най-големият успех на въстанието.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава „Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република“. Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координарано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други.
В окончателния вариант ръководител на щаба е Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички 750 въстаници в 8 отряда.
На 12 август 1903 г. редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми.

[scleri]

На 4 август 1983 г. в Бесоновка, област Белгород, Русия, по време на среща с ветерани от Курската битка умира Юрий Левитан, човекът който Хитлер мразил повече от Сталин.






Юрий Левитан е радиоводещият, който обявява началото на Втората световна война за руския народ с думите, от които човек настръхва още при произнасянето на "Говорит Москва!" Той е и човекът, който обявява Победата над хитлерова Германия - събитие, значимо за целия цивилизован свят. Гласът на Левитан остава в историята на цялото човечество като Гласа на епохата.

Юри пристига в Москва в началото на 30-те. 17-годишен се явява пред комисия за постъпване във ВГИК - Държавният кинотехникум на СССР. Мечтае да стане актьор, но външността му не се възприема като привлекателна, а в говора си младежът има провинциален диалект. Не го приемат. Левитан, обаче, не се отчайва. Случайно, или не, научава, че се провежда конкурс за радиоводещи. Одобрен е за стажант към Радиокомитета. Сам преценил, че трябва непрестанно да усъвършенства гласа и дикцията си, за да успее. Упражнявал се и бил безпощаден към себе си в тази битка за самоусъвършенстване.
Скоро му позволили да чете кратки новини в ефира, а през 1934 г. и да води нощното предаване "Правды".
Една нощ го чул самият Сталин и веднага се поинтересувал кой е този радиоводещ. Пожелал този млад човек да прочете речта му пред XVII партиен конгрес. Всички били много изненадани, но именно така започва славният път на Левитан. Левитан чел доклада на Сталин в продължение на 5 часа, без да допусне нито една грешка. След това истинско геройство, става официалният говорител на Съветския Кремъл. Тогава е едва на 19.
Още щом чуели гласа му от радиоприемника: "Внимание! Говори Москва!", в онези дни хората затаявали дъх и в напрежение очаквали да чуят какво ще им съобщи Левитан. Уникалният му тембър бил разпознаваем от всички. Малцина, обаче, били виждали лицето му. Само близките му знаели как изглежда човекът зад гласа от радиоапарата.
Тревожното съобщение за нападението на Германия, Юрий Левитан прочита 9 пъти. Така, не по своя воля, той се превръща в Гласът на войната. Същевременно попада в "черния списък" на Хитлер. Има свидетелства, че Фюрерът издал заповед за убийството на съветския радиоводещ с парична награда. Според някои източници - 100 000 марки, според други - 250 000.
Все едно колко e давал за главата му това наложило да се вземат мерки. На Левитан е назначена охрана и радиопредавателят постоянно бил местен, за пълна секретност на местонахождението му.

За четирите военни години този човек прочел над 120 спешни съобщения и хиляди новини от фронта, но Денят на Победата е най-вълнуващият в кариерата му на радиоводещ и човек.