" Дивият ", многолик Самотраки. Светилището на Великите богове.

[scleri]

Гърция е богата на острови.Казват че са над хиляда и двеста. Макар че само десетина процента от тях са обитаеми едва ли има много хора които са ги обиколили всичките. То не е и нужно, но има една група от десетина, или малко повече, острова които си заслужават човек да им отдели по няколко дена от времето отредено му да пребивава на този свят. За изненада на мнозина наред със Санторини, Закинтос, Миконос, Крит и т.н. в тази група аз твърдо бих сложил и Самотраки. Знам. Звучи малко парадоксално да сложиш в една група Санторини, през който годишно минават над два милиона туристи, и Самотраки който е един от най-слабо посещаваните, ако ли не и най-слабо посещавания остров. Трудно е за обяснение. Всеки който е ходил, или ще има щастието да отиде на този остров ще ме разбере. Ще се опитам да ви помогна да видите острова през моите очи, и сигурен съм, тогава няма да има нужда да ви обяснявам защо този остров си заслужава да му отделите няколко дена.
Самотраки е остров в североизточния край на Егейско море, на двайсет и четири морски мили от град Александропулис / малко под петдесет километра /. Любопитна подробност - той всъщност се явява последния, и най- югоизточен връх на Рило родопския масив. Югоизточно от острова минава тектоничен разлом след който започва Анадолското плато част от което е турския остров Гьокчеада който се вижда недалеко от Самотраки. Там някъде над този разлом минава и Гръцко – турската граница.
Самотраки е неголям остров. Максималната му дължина е 17 километра. Крайбрежието малко под 60 километра като 35 от тях са плажове. За съжаление повечето са каменисти. Пясъчни са само популярния Пахия амос, и още две малки плажчета достъп до които има само по море. Самотраки е най-високия от Егейските острови / като изключим големия Крит / . На острова се намира планината Саос, като нейния първенец връх Фенгари се извисява малко над хиляда и шестстотин метра над морското равнище. Някои може да се засмеят снисходително на тези хиляда и шестстотин метра. Изкачването му все пак е сериозно начинание. Аз нямах това удоволствие, но хората с които говорих твърдят че горе на върха обстановката е близка до нашето пиринско „ конче“, а и денивелацията от 1600 метра си е сериозна. Това е равносилно да изкачите Мусала като започнете изкачването не от горната станция на кабинковия лифт, а от Боровец.
Острова е слабо населен. Неговите жители са между две хиляди и петстотин и три хиляди. Освен тях на острова живеят още между шейсет и осемдесет хиляди кози. Това с козите е малко луда работа. Всички материали които прочетох преди пътуването наблягаха на голямата козя популация, и аз очаквах едва ли не на всяка крачка да се спъвам в тях. Реалността се оказа малко по-друга. Вярно. Има много кози, но хората си ги отглеждат в кошари, и ги водят на оградени пасища. Освен тях на острова има и определено количество свободно разхождащи се представителки на рогато, брадатия вид. Те са в полудиво състояние и не позволяват хора да ги приближават на повече от двайсетина метра. На практика вместо досадно ежедневие срещата с някоя козичка се оказа интересно събитие.
Освен връх Фенгари острова има още две големи забележителности. Едната е споменатия вече от мен плаж Пахия амос, а другата голямото тракийско светилище на Великите богове. То е едно от трите най-големи, и важни тракийски светилища заедно с това край Ефес, и нашият Перперикон. Повече за това светилище ще ви разкажа когато му дойде времето, а сега да започваме пътуването.

И така. В осем и половина сутринта ние сме на борда на малкото фериботче което ще ни откара до желания остров. Пред нас е известният фар на град Александропулис.
/ Кликвайте върху снимките. Ще станат по-големи /



А там на хоризонта е целта на нашето пътуване.



И понеже обичам да давам съвети. Ако решите да използвате услугите на фериботна компания Саос / да името и е същото като това на самотракската планина / . Не разчитайте на разписанието в интернет, и проверявайте. Проверявате редовно. Дори в деня преди заминаването ви. Когато ние правихме резервацията, и си купувахме билети за ферибота ни казаха че той ще тръгне в десет часа. Две седмици преди пътуването решихме случайно пак да проверим, и се оказа че ферибота ще пътува, но ще тръгне не в десет, а в единайсет часа. Ден преди самото пътуване по телевизията съобщиха за предстояща стачка на моряците, и пристанищните работници. Обадихме се да проверим дали и моряците от „Саос“ ще стачкуват. Оказа се че ферибота ще пътува но тръгването е в ... девет часа. Аке не беше стачката щяхме да сме на пристанището в десет, и щяхме да видим ферибота като точица на хоризонта. Така че ако ще пътувате не разчитайте на разписанието, а проверявайте. Проверявайте когато се сетите, и най-вече ден преди самото пътуване.
Точно в девет с рев на сирената, и сред кълба дим и морска пяна ферибота поема на път.



Приближаваме целта на нашето пътуване.



През целия път ферибота е придружаван от ято чайки и гларуси. Те ловят зашеметената от витлата на ферибота риба, но не отказват и някоя бисквитка или солета подадена им от пътниците на борда.



Пътуването до острова е малко над два часа. Заедно с петнайсетте минути които му трябваха на капитана за да паркира ферибота пътуването се закръгли на два часа и половина. До Санторини пътувахме с пет пъти по-голям ферибот, и капитана го залепи към пристана буквално в движение за по-малко от пет минути. Явно е въпрос на майсторлък.

След краткото пътуване пред нас е острова, и неговия пристанищен град – Камариотица.



На пристанището сме.




Град Камариотица на фона на планината Саос.



На крайбрежната алея на Камариотица, до самото пристанище стилизирана реплика на прочутата статуя на богинята на победата Нике, открита при археологични разкопки на Самотраки.




Разтоварваме се учудващо бързо и само след петнайсетина минути вече пътуваме към Терма, малко курортно селце на петнайсетина километра от Камариотица в което ще е нашият базов лагер. Селцето, всъщнос съвкупност от няколко хотелчета, таверни и кафенета, е разположено на няколкостотин метра от брега на морето, близо до минерален извор / от където идва името Терма / , и най-важното в една разкошна вековна гора. Растителността на острова е богата и разнообразна. Както ще видите на снимките по-нататък на острова има типичната за региона субтропична средиземноморска растителност, но освен това има и гори в които преобладават дъбът, кестена, средиземноморската зеленика, и царят на тези гори – чинарите. Навсякъде в североизточната част на острова можете да видите вековни дървета с диаметър на стъблата от метър, метър и половина, че и повече.

В Терма сме. Тази полянка пред вас е "централния площад на " курорта .




Настаняваме се в малко хотелче / прилича по-скоро на бунгало, но всяка стая си има баня и тоалетна, климатик, телевизор, малък кът за готвене с хладилник отделна мивка и котлонче. /. Разположено е на приятно затревена тераска стотина метра над курорта. Това ни дава чудесна гледка към морето, и гората. Курортчето скрито сред дърветата не се вижда.





Това е панорамата която се разкрива пред погледа ни.



А така изглежда изгрева на това вълшебно място.



Представете си. Шест без нещо е. Тишината е като в концертна зала секунда след края на изпълнението, и преди да започнат аплаузите. От близкото дърво се чува песента на някаква птичка. Наблизо минава невидимо стадо на път към пасището високо в гората. Чуват се само звънците на животните. В далечината пролайва куче. Обажда се и петел. На масичката пред мен дими чаша ароматно кафе. Какво повече му трябва на човек. Десетина, петнайсет минути пълен релакс свалят години напрежение от гърба ми. Но аз малко избързах.
За сега само оставяме багажа и тръгваме на разузнаване, а и да намерим някъде нещо за хапване защото става обяд.

Паркинга в центъра на Терма. Обърнете внимание на дръвцето под което са паркирани колите. Ето с такива великански чинари е пълна гората около Терма.



Централното кафене на курорта. Вечер тук стават луди купони.






Макар и малко селце Терма си има и църква.




Още малко от Терма.









Тази таверна с името Парадисо, или нещо подобно, става центъра на нашия базов лагер. Много вкусна храна, любезен персонал, и приемливи цени. Ако случайността ви отведе на това място влизайте без колебание. Няма да съжалявате. Непременно опитайте ярешкото печено в пергаментова хартия, пържените тиквички, и пълнените патладжани. Обърнете внимание на дръвцето в сянката на което е разположено това местенце.




Хапнали, и отпочинали малко / като че ли много сме се уморили / за да уплътним деня, и като загрявка за следващия ден, предприемаме кратка разходка до едно малко водопадче на река Гриа ватра която минава близо до Терма. В долната част на течението си реката е почти пресъхнала. Това малко ни притеснява що за водопад ще видим, но не се отказваме. Оказва се че реката няма вода защото на няколко места тя е отклонена за нуждите на местните фермери. За наша радост тези водохващания са след водопада, а не преди него.





Потапям крака във вирчето под водопада. Водата е приятно хладна. Над това водопадче има още едно вирче. Два пъти по-голямо, и огряно от слънцето. Много приятно и красиво място, но не мога да ви го покажа защото когато издрапах двайсетината метра стръмна пътека се оказа че в горното вирче се къпят четири, пет горски нимфи. Използвайки уединеността на мястото те се къпеха така както майка ги е родила./ за да не ме обвинят в лоши работи ще кажа че те видимо, макар и скоро, бяха навършили пълнолетие / Моята поява не ги смути никак. Бях посрещнат с усмивка и поздрави. Е и аз проявих разбиране, и не вдигнах фотоапарата, макар че това едва ли щеше да ги смути. Поне така си мисля.

А това е гората около Терма.










Пет звезден хотел за влюбени двойки.




На следващия ден сме планирали посещение на най-прочутия самотракски плаж – пясъчния Пахия амос. Пътьом ще се отбием да разгледаме и основния град на острова. Както е традиция за всички гръцки острови основния град носи името на острова, тоест казва се Самотраки, но също така както е традиция на всички гръцки острови основния град се нарича и Хора.
В началото градчето се е намирало на брега на морето. Край него е имало малка крепост от която сега е останала само една кула.







Малката крепост обаче се оказала лесно преодолимо препятствие за всякакви пирати и разбойници които се отбивали на острова. За това хората потърсили по-защитено място навътре в планината. По време на генуезкото управление била построена и солидна крепост която е доста запазена и в наши дни.

Приближаваме Хора, главния град на острова



Спираме на малък паркинг / по-сколо чакълирана поляна / в началото на града. Пред нас е паметник изобразяващ статуята на богянята на победата Нике. Друга забележителност на острова открадната от французите в края на деветнайсти век, и намираща се в момента в Лувъра.



Тръгваме по тесните улички на градчето като леко се изкачваме към крепостта.



Кафенетата са пълни, но с местни хора които с любопитство ни наблюдават.




В ляво от нас се открива гледка към крепостта, и към част от градчето.



Продължаваме нагоре.















Стигаме до крепостта, или по-скоро до това което е останало от нея.











Това пред вас е цялата столица на острова - град Самотраки / наричан още и Хора / . Поглед от крепостта.




Тук пием по един студен портокалов сок, и поемаме надолу.



Надолу също е толкова красиво колкото и нагоре.







Опс. Това не е къща. Това е един от жителите на градчето.



Продължаваме по пътя си.






Най-накрая поемаме към Пахия амос. Пътят до там не е много. От Камариотица, край която минаваме, до плажа са петнайсетина километра. Пътуваме обаче почти четирсет минути. В началото пътя минава през най-равнинната западна част на острова, но последната една трета от пътя, някъде след Дафнес до плажа според мен трябва да бъдат обявени като четвъртата голяма забележителност на острова. Тези пет, шест километра представляват една непрекъсната поредица от стръмни, понякога наистина много стръмни, къси / буквално по сто и и петдесет, двеста метра / изкачвания и спускания които за разнообразие са разделени от остри, тесни завои често на над сто и двайсет градуса. Особеното на тези завои е че са в най-ниската, или най-високата, точка като няма и метър равно място. На практика през цялото време пътуваме на втора скорост с не повече от петнайсет километра в час. Е, успяваме все пак два, три пъти да включим на трета и да достигнем до „ космическите „ трийсет километра в час. Пътя освен стръмен, и криволичещ е и тесен. Резминаванено с насрещно идваща кола става на практика в почти спряло състояние като и двете коли леко излизат в страни от пътя. Иначе асфалта е в много добро / по нашите стандарти / състояние. Това подобие на път е толкова екстремно че вместо недоволство събужда у нас непонятно чувство на удоволствие. Най – накрая стигаме до плажа. Спираме на полянка на която има още няколко коли, и два, три микробуса и ето, пред нас е той. Плажа с голямо „ П „. Трябва да ви кажа че всичко което бях чувал, и чел за това място се оказа вярно. Ето уверете се и вие.





Поглед към плажа от високо.





Културната част от плажа. Както на повечето гръцки плажове чадърите и шезлонгите са безплатни. Трябва само да си поръчате нещо в барчето чиято собственост са те. Тук се сблъскваме с интересна подробност. За да не се колебаете какво да си поръчате - това което ви се пие, или това което е най- евтино собственика на заведението е намерил интересно решение. Всичко е по пет евро. Еспресо, фрапе, портокалов сок, студен чай, кутийка бира. Няма значение.Всичко е по пет евро. Е ако си поръчате кафе, или фрапе, ще ви го сервират с бутилка вода така че сте пак на малка далавера.



Това е истинската, дивата, част от плажа.





Ето така почиват истинските приключенци.



и малко по- разглезените.



Ето ги и част от приключенците.



Още снимки от плажа.



А това е създала природата по околните хълмове. При това без да е учила парково изкуство, или ландшафен дизайн.











Най после козичка.





Третия ден от нашето пътуване е отделен на река Фонияс, и нейните прочути водопади. Началото на реката е някъде под връх Фенгари. По пътя си към морето тя образува поредица от шест водопада. В най-долната си част реката тече през вековна гора, сред огромни чинарови дървета, и гъста папрат. Пътеката водеща до първия от водопадите е лека, и приятна за ходене. Според физическата подготовка която имате ще я изминете за трийсет, четирсет минути. През цялото време пътеката криволичи покрай брега на реката под сянката на вековни дървета така че слънцето няма да ви създава проблеми. След първия водопад пътеката рязко сменя характера си. Става си една хубава планинска пътека която след третия водопад вече изисква сериозна планинарска подготовка. Достигането на най-високо разположения, шести водопад, е по възможностите само на хора имащи известни алпинистки познания. Това го пише във всеки справочник, и пътеводител на острова. Написаното обаче вместо да действа възпиращо, стимулира някои хора да проверят възможностите си. В резултат много често в горната част на пътеката се случват инциденти, някои от които тежки, и дори с фатален край. Това е дало и името на реката – Фонияс, което в превод означава Убиец. Ние нямаме намерение да се правим на герои, и решаваме че ще се разходим до първия водопад, но след това ще се хвалим пред познатите си че сме се качили до третия. Е, сърце не ми дава да ви излъжа за това честно си признавам. Стигнахме до първия. Видяхме го, снимахме го. Изкъпахме се във вира под него, и се прибрахме в Терма където цял следобед се излежавахме на плажа. Ето ви сега няколко снимки от пътеката, и водопада който дори в началото на юли си е със сериозен дебит. Мога само да си представя каква гледка е в началото на май когато реката е в пъти по-пълноводна. Колко пълноводна и мощна можете да си представите като видите огромните камъни които тя е търкаляла надолу към морето.
Време е за снимки.

Река Фонияс малко преди устието. Вече се е укротила, и тече бавно и спокойно.



Поемаме по пътеката.



И още.




Гората около нас.







И още от реката.



Тълпата пред нас показва че наближаваме водопада.




Не гледайте дамата която се плацика във вирчето защото я е страх да влезе в дълбокото. Вижте пътеката отсреща. От първия водопад нагоре тя вече изглежда така.



За да видим все пак водопада се изкачваме двайсетина метра нагоре по тази пътека. И ето го.



Поемаме обратно.







Целия следобед както вече ви казах изкарахме в мързелив релакс на плажа на Терма. Красиво местенце, и както виждате не особено пренаселено. Напомням че снимките са правени в началото на юли когато плажовете на Халкидики са претъпкани с хора.











Последния ден от нашето пребиваване на Самотраки е запазен за тракийското светилище на великите богове.

Гърците много хитро, някак по гръцки, са успели да убедят света че съвременната цивилизация започва от древна Елада. Вярно е че тя е родината на демокрацията, но много преди това на много места по света са съществували развити цивилизации, някои дори по-развити от гръцката. Така е и на остров Самотраки. На него елините идват някъде през седми век преди новата ера. Много векове преди това обаче острова е населен от траките. Те са дали и името на острова. Дори морето около острова се е наричало Тракийско. Стратегическото местоположение на острова, на кръстопътя между изтока и запада, го направило важен търговски и духовен център за хората. Разкопките показват че на това място е имало храм още в десети век преди христа. По-късно елините с охота приемат тракийските божества, и ги включват в пантеона на своите богове. Светилището просъществува цели четиринайсет века и е разрушено през четвърти век от християните. След като християнството става официална религия за Византийската империя те идват, и буквално разрушават всичко до основи.
Както вече казах на острова се е намирало едно от трите най-големи тракийски светилища. То е включвало два основни храма, помещения за хранене и нощувка, театър, сцена на която са се изпълнявали ритуални танци. Римският император Птолемей втори дори построил за себе си специален павилион точно над сцената за танците.
Светилището е посещавано от много хора, но право да участват в мистериите провеждани в чест на боговете са имали малцина избрани и просветени. Тъй като тези местерии са били тайни няма останали много писмени документи за това какво всъщност са представлявали. От рисунки по ритуални съдове археолозите съдят че в началото избраните да бъдат посветени в тайнството на мистериите, наричани „мисти“ , име което идва от глагол за затваряне на очите, били отвеждани със завързани очи в първия храм който представлявал кръгло помещение полу вкопано в земята. След като преминат през определени ритуали те вече се наричали епопати, име производно от глагола наблюдава, гледа. Те имали право да се вкючат в молитвите към боговете които се провеждали във втория храм.
Както вече споменах светилището е било посветено на тракийски богове от пред елинистичната епоха. Главният бог е бил богинята майка – богинята Аксерос. По-късно тя се асоциира с гръцката богиня Деметра или Сибила. Освен богинята майка тракийският култ е включвал още двама богове – Кабири, и едно малко демонче.
Всяка година през лятото в светилището са се провеждали процесии в които участвали избрани девойки. Една от тези процесии била предвождана от епирска принцеса на име Миртила. Всички сте чували за нея обаче с другото и име. След като победила на поредната олимпиата баща и , епирския цар, наредил да се прекръсти, и от тогава вече се наричала Олимпия. На мистериите в които тя участвала присъствал и македонският цар Филип втори. Той бил доста по-възрастен от нея , и освен това вече имал три жени, но се влюбил в младата принцеса. Изглежда и тя не останала безразлична защото двамата се оженили. Техният син Александър Македонски станал най-великият пълководец за всички времена.
Разрушено през четвърти век мястото било почти забравено от харата. През 1863 година с разрешение на султана / по това време Самотраки все още е в чертите на Османската империя / австрийска археологична експедиция започва мащабни разкопки. При тези разкопки те откриват основите на двата храма. Откриват и части от статуята на богинята на победата Нике. С помощта на френския консул в Пловдив – Шарл Шампоазо статуята тайно е изнесена от острова, и в момента се намира в Лувъра. Гърците са правили многократни опити да си я върнат но честно казано шансовете им са нищожни. В момента в археологичния музей построен близо до тракийското светилище има копие на статуята в пълен размер. Ние не можахме да го видим защото музеят беше затворен. Касиерът, екскурзовод, на светилището / който се оказа че е завършил висшето си образование в България и говореше български / ни успокои че музеят е затворен от доста време заради ремонт. С една дума не само ние сме прекараните.
Но да се върнем на Нике защото тя заслужава малко повече внимание. Тя е една от трите най- известни статуи в света заедно със статуята на Венера милоска, и микеланджеловския Давид. Един от малкото оцелели шедьоври от елинистичния период статуята, изработена от бял пароски мрамор, представлява женска фигура с крила поставена на постамент с формата на корабен нос. Подарена е на светилището някъде през трети, втори век преди новата ера след като голяма морска битка налага окончателно гръцката хегемония в Средиземно море. Автора е неизвестен. Ранните християни добре са си свършили работата. Статуята била натрошена на парчета. За съжаление все още не са открити всички от тях. След реставрационни работи тя добива вида който има в момента. При разкопките е намерено само лявото крило. Французите правят огледална отливка и така се появява дясното, Главата и ръцете на статуята липсват. През 1950 год. е намерена лявата ръка, но по решение на археолозите тя не е поставена на статуята, и в момента е изложена в стъклена кутия близо до статуята. Интересна, любопитна подробност е това че статуята не е изработена съвършена изцяло. Според археолозите тя е била изработена така че да се гледа основно от лявата си страна. Дясната не е така съвършена. Още една любопитна подробност. Първият административен директор на „ Ролс - Ройс „ – Клод Джонсън бил грабнат от статуята до толкова че стилизирана тя се появява на предния капак на неговите автомобили. Така се ражда известната емблема на „Ролс - Ройс „ – „ Духът на екстаза “.
Моя снимка на статуята по разбираеми причини нямам. Ако все още не сте я виждали можете да помолите Гугъл да ви я покаже.
След толкова много думи вижте и с очите си това което е останало от Светилището на Великите богове.

Входа на археологичния парк.



Входната алея.



Навлизаме сред разкопките.



Археолозите все още работят на терен.



Първия храм в който са въвеждани избраните на които им предстои посвещение.



Пред нас е главната атракция на мястото. Вторият, главният храм. Колоните които виждате са били на входа на храма.






Така се ражда изкуството. Бедно момиче нямащо пари за фотоапарат седи и рисува храма.



А това е сцената на която са изпълнявани ритуалните танци. Според специалистите тези танци са слагали края на мистериите. Танцьорите са били мъже. По трибуните около сцената са седяли жените участнички в церемониите. Всяка от тях си е избирала един от танцьорите и празниците са завършвали с ритуална оргия. Нейната цел е била да се измоли от боговете годината да е плодородна, мирна, и спокойна.





А това са останките от павилиона на римският император Птолемей втори.



Още акценти от парка.





Най- после козички макар и зад оградата.



Археологичния музей вратите на които останаха затворени пред нас.



Тръгваме си. Хълма надолу е покрит с интересна растителност. Ето защо тези храсти оцеляват сред стадата гладни кози. листата им всъщност са остри бодли.





Тръгваме си. До ферибота остават броени минути.
Отново сме на пристанището.



Качваме се на ферибота. Последен поглед към Камариотица.



и пристанището.



Казваме довиждане и на планината Саос.



И отново сред кълба от дим и морска пяна ферибота поема на път.





Казваме довиждане на Самотраки с надеждата някой ден да се върнем отново.






Спомен от Самотраки.



Свечерява се. Изпращаме залеза от борда на ферибота.



Отново сме в Александропулис. Слагаме кай на едно интересно, островно приключение.




Размисли и съвети./ Това е тази част която не е задължителна за четене /.

За острова и неговите хора.
Самотраки е малък остров забутан в горното североизточно ъгълче на Егейско море, далеч от големите туристически центрове, и основния туристически поток. Това му е дало възможност да се съхрани такъв какъвто го е създала природата. Сравнително малък / с площ от малко под 180 кв. километра / острова предлага на своите гости максимално разнообразие от природни дадености. Разкошни плажове с кристално чиста вода./ Е, от към пясък природата е била малко скъперник. / Висока планина, обрасла с гъсти гори богати на вековни дървета. Името на най-високия връх на планината – Фенгари означава Луна. Той е толкова висок че закрива луната. Така хората тълкуват името му. Според гръцката митология на този най-висок в региона връх е седял бог Посейдон, и е наблюдавал Троянската война. Южната част на острова е по-скалиста покрита с характерната за региона субтропична средиземноморска растителност. Там се намира и най- хубавия плаж на острова. Благодарение на гъстите гори покриващи склоновете на планина Саос Самотраки е богат на вода. На острова има дванайсет основни потока които се вливат в морето. Няколко от тях правят това с ефектни водопади най-високият от които е цели трийсет и пет метра. За съжаление тези водопади са достъпни, и видими само откъм морето, и за да ги видите трябва да си наемете лодка. За сравнение мога да ви кажа че остров Малта, който е четири пъти по-голям от Самотраки, няма нито една течаща река. На Самотраки има и един минерален извор. Неговите лековити свойства са били познати още в древността. Сега около него има изградена минерална баня, а има и няколко малки басейнчета / по-скоро вани / които са на открито, и в тях човек може да се потопи в минералната вода докато се любува на морето под него.
На Самотраки живеят малко над две хиляди и петстотин човека. На острова има десетина населени места като половината самотракци / тая думичка я измислих аз / живеят в двете основни градчета – столицата Самотраки, и пристанищния град Камариотица. Като казвам градчета имайте предвид че те са по-малки от едно нормално български село. Много малка част от жителите на острова разчитат на туризма за препитанието си. Повечето се занимават с животновъдство. В западната , равнинна част на острова има и някакви признаци на земеделие. Там видяхме двайсетина нивички с обща площ по-малка от една нормална добружанска нива. Южните склонове на планината обаче, в по-ниските си части, са плътно покрити с маслинови гори. Въпреки че морето около острова е необичайно богато на риба риболова не е кой знае колко развит.

Храна. Това е едно от основните предимства на Самотраки. Храната е типично средиземноморска. Продуктите произведени на острова са натурални, екологично чисти, сто процента „ био „ както е модерно да се казва сега. Разнообазието от ястия със зеленчуци е огромно. Острова е рай за вегетерианците, но и месоядците няма да останат гладни.
В таверните можете да опитате някои от специалитетите характерни за острова като печено ярешко, или папуцаки – пълнен патладжан. Патладжана може да е пълнен с кайма, или със зеленчуци / нещо като познатата у нас имамбаялдъ / . Ще попитате как са цените. Както и друг път съм споменавал общественото хранене в Гърция е една голяма Тера инкогнита за мен. Паница постен зелен фасул / Фасул плакия както е познат у нас / струва шест евро. Порция печено на жар ярешко месо с гарнитура от пържени картофки струва осем евро и половина. При това порцията е такава че да задоволи двама не много гладни клиенти / нашите жени си деляха една порция и оставаха доволни / За хората които не обичат ярешко или агнешко месо се предлагат ястия със свинско. Цените също се въртят около осем евро. Любителите на рибата, и морските дарове, като мен, ще останат леко разочаровани. Както вече ви казах района около острова е богат на риба, но риболова не е развит, и предлагането на риба не е голямо. В Тера например бяхме посъветвани да не си поръчваме риба. За да хапнем риба трябваше да слезем до една таверна на пристанището на Тера, на почти километър от курорта. Разбира се можете да хапнете набързо, и доста по евтинко без да влизате в някоя от многобройните таверни. На всеки ъгъл има малки заведения за бързо хранене предлагащи гироси / дюнери / , сувлаки / шешчета на жар / , гръцки сандвичи, пици, омлети, и каквото друго се сетите. Цените на тези деликатеси се въртят около две – четири евро. Сутрин можете да закусите в някоя от пекарните. Асортимента им обаче е по-беден от този с който сме свикнали у нас. Два, три вида банички / тиропита както ги наричат гърците / , и един, два вида хляб.
На острова не видяхме обособено търговско място / като нашите пазари за земеделски производители /. Това разбира се не означава че няма. Просто ние не видяхме такива. Там където се събират повече туристи, като началото на пътеката към водопадите на река Фония например, понякога отделни търговци разполагат своите сергии. От тях можете да си купите домашно произведено козе сирене. / Ние на няколко пъти си купувахме такова сирене нарязано на хапки и мариновано в домашно произведен зехтин овкусен с ароматни билки от планината. Галяма вкусотия е да знаете/ Освен козе сирене можете да си купите домашно произведен зехтин, домашно сладко от портокалови или мандаринени корички. Сладко от зелени лимони. Имаше и сладко от маслини. Опитах го, не ми хареса, и не си купихме. Козе сирене, и козе мляко можете да си купите и от хранителните магазини, но то както се сещате не са домашно производство. Като споменах магазини. Както можете да очаквате цените в тях са по-високи от тези на континента. Понякога двойно по-високи. Особено на малотрайните продукти които трябва да се зареждат на малки количества и по-често.
Самотраки е обект на младежки туризъм. На ферибота бяхме грубо около сто, сто и петдесет човека деветдесет процента от които бяха под трийсет години. С големи раници, спални чували, палатки, китари. Върнаха ме в младежките ми години когато ние също така обикаляхме с палатки само че нашето си Черно море. Една от жените в нашата компания, върла пушачка, изкара почти цялото пътуване на горната, открита, палуба на ферибота. Там където пътуваха и младежките компании. Не знам дали от чистия морски въздух, или от пушека на това което са пушили младежите около нея, но на пристанището тя слезе с такава усмивка, и такъв блясък в очите че всички силно и завидяхме.
И на края. Струва ли си да си губите времето на този див остров. Да. Ако сте приключенци по дух. Острова не става за семейна почивка. За децата няма почти никакви занимания, и ще ви се качат на главата от скука. Острова не е подходящ и за хора обичащи да почиват в лукса на пет звездните хотели. Ако обаче сте човек подложен на ежедневен стрес и нервите ви са опънати като струна Самотраки е идеалното лекарство за вас. Четири, пет дена. Не повече. Пълен релакс сред тишината и спокойствието на острова където ще чувате само ромоленето на потоците, и пеенето на птичките. Плажове на които освен вас ще има най-много още десетина, петнайсет човека, а е възможно и да няма никой. Вкусната, и относително евтина храна, чистият въздух ще си кажат своето, и ще се върнете поне с няколко години по-млади, и по-здрави. Голям плюс на острова е и неговата сравнителна близост до България. Тръгнахме от Хасково в пет и половина / като бяхме предвидили едни трийсет, четирсет минути аванс за евентуални инфекции на границата / , и в единайсет часа вече бяхме на самотракска земя. Цялото пътуване ни отне горе, долу пет часа, а до Санторини само на ферибота изкарахме осем. Да не говорим за ония кошмарни тринайсет часа прекарани в автобуса до Атина.
Дали отново ще се върнем на Самотраки. Ако е писано задължително. Щото нали знаете. Казано е – „ Ако искаш да разсмееш Господ прави си планове за бъдещето“. Дали вие да отидете? Оставям на вас да решите. Постарах се поне мъничко да ви запозная с това какво предлага този райски остров на своите малобройни / все още / гости.

[Миша]

Склери, благодаря ти за разходката, това е моето място, спокойно, диво, древни храмове , вълшебни дървета .... така ми се прииска да се разходя по онази горска пътека, да докосна уморените камъни , да чуя какво ми нашепват боговете ....Благодаря!!!

ПП .Не съм съгласна, че това не е място за деца, моите все по такива места съм ги водила и винаги им е било интересно, бяха "нещотърсачи", и измисляхме безумни истории, които ни "разказват" древните камъни и още неприбрали се вече питаха кога ще ходим пак

[сюзан]

Склери, ти си невероятен разказвач! Благодаря ти за чудесната разходка. Сигурно няма да ми се отдаде възможността да попадна на това прекрасно място, но докато четях и гледах снимките, все едно бях там, дори почуствах вятъра...

[desi_slava]

Склери, както винаги потънах в разказа ти !
Разказваш толкова увлекателно- благодаря за това пътешествие!

[Миша]

За първи път в едно такова кратко пътуване направих над осемстотин снимки. Като махнах тези които се дублират / знаете че човек понякога прави няколко кадъра от различен ъгъл на едно и също място / останаха малко над петстотин. ......

Очаквам продължението .....

[scleri]

За първи път в едно такова кратко пътуване направих над осемстотин снимки. Като махнах тези които се дублират / знаете че човек понякога прави няколко кадъра от различен ъгъл на едно и също място / останаха малко над петстотин. ......

Очаквам продължението .....

Мише, нищо ново, и по-различно не мога да ви покажа. Мога да кача само още някоя и друга допълнителна снимка от местата които вече ви показах. Ако бях отишъл на Самотраки преди двайсетина години сигурно щях да ви покажа и снимки от връх Фенгари, но изкачването му вече не ми е по възможностите. Е, ако бяхме организирали един двудневен преход, с нощувка на палатка на границата на горската растителност. Изкачване на върха на следващия ден с последващо спускане. Двудневен преход за нещо което младежите изкачват за четири, пет часа. Не, не става. Просто сме закъснели. Успокоява ме само мисълта че когато бях млад съм изкачил достатъчно върхове, и сега понякога пак ги изкачвам като се разровя из старите снимки и диапозитиви.

И понеже пак съм тук, и понеже горите на Самотраки бяха нещото което най ми грабна сърцето ще ви кача още десетина снимки от пътеката към водопадите на река Фонияс.
/ клик върху снимката ще я направи по-голяма /

[shoshy]

Scleri, благодаря че сподели с нас това пътуване!
Гората наистина е завладяваща .

[Миша]

Склери, няма нужда да разказваш, макар че много обичам да препрочитам твоите разкази , просто качи още някоя снимка, влюбих се в тая гора, в тия бели къщи със сини прозорчета и кованите орнаменти , търсих и още снимки от светилището, много малко информация има в нета

[greeneyed]

Великолепен пътепис, както винаги подкрепен с живописни описания, фантастични снимки, коментар и съвети!

[scleri]

Догодина, ако е живот и здраве, пак ще се ходи на Самотраки. Твърдо.
Днес се видях с бивш колега. Стана дума кой къде е почивал това лято, и аз му споменах за Самотраки. Оказа се че той няколко пъти е ходил там, и веднага ме попита дали сме видели най-високия водопад в Гърция. Не знаех / оказа се че дори аз не знам всичко / че на Самотраки се намира водопада Κρεμαστό Νερό / Кремасто Неро / ударението на последите гласни и на двете думи / Със своята височина от сто и осемдесет метра той е най-високият в Гърция, четвърти в Европа, и единайсти в света. Той е и най-високият водопад в света който пада директно в морето. Името му в превод означава висяща вода. Наречен е така защото при високите зимни води дебита му е толкова голям че водата се изстрелва напред и пада в морето без да докосва скалите.
Вижте една снимка от нета. Представям си каква е гледката на живо. Ако ви е станало интересно можете да потърсите повече инфо и снимки в нета, макар че аз лично не успях да намеря кой знае какво. Явно ще трябва да се ходи на място.