Форум HobbyKafe.com

Ей ме, нук съм народе, в къщи при вас съм!
Прибрах се, тъй като никой не щя да ме открадне.
И най-важното всички снимки вече са в компа вкарани. Вчера след обед в един момент на дисплея ми излезе надпис на руски занят и изпаднах н тех ужас - фотото отказва да приеме повече снимки, защото не обичам да изтривам снимки, които вече са в компютъра. Реших да прегледам на дисплея няколко снимки назад и... в един момент ви изписа, че няма повече снимки, или "албом"-и. После продължих да правя снимки. Но до преди минути тръпнах, че Канонът е решил да изтрие някаква снимки, щом пак приема нови снимки.
Всичко вече е в компа 287 снимки! От първата - до последната се отдъхнах.
Сега следва малко работа, докато ги разпределя в албуми и от Гугъл снимки ще правя подборки за фоторепортажИТЕ, защото няма да изприкажа всичко с една фотосесия, каквато съм си споделителна. (Евфемизъм на "бъбрива". )

И понеже Тина и Мауро може да надникнат тук, бързам още веднъж да им благодаря от душа и сърце за прекрасния прием, чудесната атмосфера, посрещане, разходки и изпращане! Обичам ви тримата, скъпи мои приятели!
Нали съм гърмян заек, първо си копирах текста!
Излезе ми онова унищожителче на текстове, но съм готова за изненадата.

Продължението тук :
viewtopic.php?f=49&t=1888&start=1095 )

Търсих за едно мило форумно другарче този албум от първото ми ходене в Лисоне и, макар без Ла Скала, цял ден разходки из Милано.
Оказа се заровн в 2011 г. в "Новия терен". Ето Една новозагорка в Италия на вашето внимание.
https://get.google.com/albumarchive/104 ... qnZoKDVxwE

Ако си спомняте подготовката за пътуването, взех едни нови, много хубави сандали № 38.
Но след 2 часа разхождане из къщи и на терасата, се уверих, че на отеклите ми широки крака им е тясно в тях, ръбовете ми убиваха на отеклите кокалчета. Опитвах да подлагам картончета, стелки - без промяна. И се отказах от тях. Тръгнах с удобните ми боти.
Хубавите нови сандали си търсят чифт крака № 38.
Като ги намерят на ЛС, сандалите ще отговорят пак на ЛС, че безвъзмездно ще разхождат краката, защото им е омръзнало да бъдат подминавани, лишени от всякакво внимание. И особено от разходки!
Вече нетърпеливо потропват на място.

Мария Николова написа: ↑Мар 31, '19, 19:55 Хубавите нови сандали си търсят чифт крака № 38.

Сигурно са удобни, предвидени за пътуването ти.
Жалко, че ще са ми големички...

Мери, няколко пъти се разхождах с теб из Милано и Монца. Отдава не ми се е приисквало така да отида някъде. Чрез теб усетих магията на този град и се заричам да отида в най-скоро време! (година - две)

СФирни, Азаринче, ако съм жива. Може да ти стана чичероне.

Мария Николова написа: ↑Мар 31, '19, 22:41 СФирни, Азаринче, ако съм жива. Може да ти стана чичероне.

Мария, сега като пътуваше за Милано, спомни ли си поне за миг онова три пъти завъртане на пета, за да се върнеш отново в този град? Сигурно поверието е вярно и ефекта от завъртането е сигурен
Страхотни преживявания си имала! И през първото и през второто ти гостуване на Тина

Не, честно не се сетих.
За изминалите 8 години нещата и при Тина, и при мен са коренно различни. С очаквани и неочаквани доминанти.
Тогава Тина разполагаше с цялото си време, сега Лео й оставя малко време.
Тогава само паднала пред мен скала можеше да ме спре. Сега на 500 м. нърсих къде мога да спра и да седна.
Тогава не беше проблем Мауро да ни заведе по обед в Милано , на 60 км. и да ни вземе надвечер. Сега трябваше да си прецени колко часа кога ще си ги отработи.
Тогава отидох за едни ириси и хемета.
Сега - за великото оперно приключение.