ИскАх да го махна, но нямах желание

[Гео, граф]

Добре де, ще се оплача аз. Не искам да се махат, но те нямат желание да стоят при мен - такава е моята трагедия . Калико ме пита за неунищожимото солидаго. Ха! Неунищожимо, ама другаде! Имам няколко хилави стръка, дето излизат всяка година от жив инат и никога не цъфтят, да не говорим въобще за размножаване. Имах и аюга пак от нея. На мъничкото слънчево местенце, дето сложих само 5-6 стръка, се развилняха до степен да ги ограничавам, щото там има хиляда други неща. Ама на сянката под ореха стоят единични спаружляци и не мязат на китки, а на нещо сдъвкано и изплюто. Иса преди години ми дава няколко пъти наръчи с оскубаните от нейната градина гигантски клеродендрони (Clerodendrum bungei) и хутинии, дето стават при нея по два метра първите и цели поляни вторите. Познай ! Имам на две места по десетина хутинии, треперя им като на болни дечица, нося им водичка персонално в жегите, те едва си крепят душите между зъбите, а от клерчо само една клечка около 12см. Лютамила ми донесе два чувала стари бабешки хости, от ония със сочно зелените листа, дето цъфтят с бели уханни цветове. Миналото лято четири от тях изобщо не си показаха носовете от земята, живи ли са, не са ли - не смея да копна там, че има нарциси...

Да ти разказвам ли още, Люб ? Всеки си реве по това, което си няма ...

[ljuboznatelna]

За хутиниите и хостите мога да предположа защо ги няма, сухо е при теб. Хутинията е блатно растение даже. При мен тръгна да прави поляна на едно сенчесто място, но се превърна в зелена, и я оскубах там. Преместих две пъстри коренчета до преливника на езерото, на слънце, от време на време я залива вода за известно време, но не е тръгнала чак толкова да се разпростира.
И аз не мога да отгледам разни растения, не им харесва нещо и това е.
Искам да отгледам розмарин. Е къде ли не бодах, не ще и не ще. И делфиниумите не искат. И рудбекиите.
Но темата е за друго Направи една за китките, които не ни обичат. Да си се оплакваме там Пък може да открием тайната на любовта

[calico]

Люб, много хубаво си фризирала туята. Даже май може да махнеш и най-горната топка.
Аз имах така на топка на около 1,5 м от земята аризонски кипарис, стоя си така 3-4 години и безславно си умря, явно не му стигаше зелената маса за да живее.
аз се оплаквам от една черница, ама няма кой да ми я отреже, вече е над 10 метра на височина и е зор за рязане.
а така й се радвах - бяла, сочна, сладка, бяха 3-4 пръчки преди 20 години, ся са 3-4 дървета вплели клони едно в друго и всичките заедно в ореха там. Черна сянка прави на едни около 20 кв. м и не знам как ще се решава този въпрос.

[ljuboznatelna]

Сечеш и оставяш една И ако много пречи, и нея. И си вземи една плачеща, тя ражда колкото да си опиташ, без да ти цапа чак толкова

[greeneyed]

Гео, така няма да стане- харесала си нещо при Иса и хоп- при теб в София. Тц , огледай се наоколо из градинките кое се е разпищолило и него търси да коланиш . А бе, хич не са малко сухоустойчивите растения, ще ги намерим специално за теб!

Люб, розмаринът като средиземноморско растение мислех, че при мен няма да го бъде. Две растения вкорених, едното се гътна в онази много студена и дълга зима, обаче другото е направило дебел ствол и хич не му пука вече от зимата. Така, че ако успееш да го издондуркаш някъде на завет , докато заякне, после е лесно. Като дойдат за първи път познати из градината, казват че има аромат- ходят дУшат и определят розмарина и лавандулата, независимо, че е прецъфтяла, като източници на аромата.

calico, и аз искам да се махне една стара череша, с дребни и невкусни плодове, огромна е , такава сянка прави, сума листа и кокички падат в тревата. Т.к. все не и идва реда, аз си режа от клоните , където ми видят очите/ което ми пречи де/ , да видим ние кой кого!

[Тутти]

Писах, писах, и като исках да прегледам отговора, ме изхвърлиха и се озовах пред празно поле.
Сега накратко: За да махна нещо, ми се налага да измислям алиби пред ММ. Той не дава нищо да се маха, а ако се налага, трябва да се възстанови. Алибито е, че растението е болно от нещо, Пу-пу...
Или снега го е затиснал и съборил, или нещо друго. Но първо действам, тогава ако изобщо попита, обяснявам. Той с години може да не забележи, няма навик да се разхожда в градината, гледа я само от терасата. Така една каталпа, която скри изцяло изледа на планината, я махнах тихичко. След две!!! години в един слънчев ден забеляза, че я няма. А!!! ... Казах, че е била болна от нещо, но не помня от какво, много време е минало. А той уверено заяви, че веднага трябва да си насадим същата каталпа на същото място, много я бил харесвал. Голям смях. Това така и не се е случило.
В интерес на истината съм махала само въпросната каталпа, японска дюля, форзиция и един аризонски кипарис. Избягвам и да местя, само в краен случай. И винаги в името на хармонията и пейзажа. Така се оправдавам пред себе си.
Аз съм прекалила с броя на розите, сега подарявам на приятелки. Така знам, че ще се грижат добре за тях, и аз малко да разтоваря. Но дърветата не са рози, не може да ги давам на някого, и не са виновни за моята несъобразителност.
И все пак ако се получава по-добре след махането на нещо, което все ни дразни, си е струвало. Градината трябва да се развива и да има въздух.

[ljuboznatelna]

Тути, много ме разсмя. Две години, казваш!

[Тутти]

Аха, две години. Но най-много се изненадах, когато му показах снимки какви ириси съм поръчала при Мечтица, нали това са му любимите цветя. Той попрехвърлил още две снимки, които са вече от градината и ме пита къде е това, много било хубаво. Помислих, че се шегува, но той наистина не позна, при това основната пътека, показвала съм ви я до втръсване.
ММ с мерак участваше в създаването на градината, беше се ентусиазирал, мислех си , че така ще продължи, но после само наблюдава от масата на терасата, затова е така. Важното е да му харесва.

[gevkati]

Сечеш и оставяш една И ако много пречи, и нея. И си вземи една плачеща, тя ражда колкото да си опиташ, без да ти цапа чак толкова

Много ми харесват плачещите черници, но след горчив опит с една “сочна и бяла” като на calico, дето падаше по терасата , привличаше рояци мухи и миришеше на джибри, пък листата и все грозни и маносани.....стоически се увещавам, че не мога да си го причиня!
Сега , ljuboznatelna, да знаеш, отпуснах спирачката и май ще се ‘прежаля’. Благодаря за споделения опит!

[elmaz]

В моето детство, на село, на улицата имаше черници, ама само черници.
Дядо ми всяка пролет режеше клоните до дъно, оставаше само дънера. Тръгваха
нови клони, даваха плод и пролетта отново се режеха. Така не се позволяваше на дървото
да се разпростира много.Чета, че ако се остави, става огромно дърво и е с огромни корени.

Люб, точно твоята джунгла е причина да вляза в тоя форум.Толкова много ми харесва.
Но щом и ТМ е толкова активен, не знам как ще се справиш.