Прибрах се вече,много се изморих ,а и се притесних за баща ми,видях една линейка пред нас,или по точно тях,нали бащиният дом все го смятаме за наш си,първо докато вървях по улицата си помислих дали не е за съседите,че и там са трима болни,но като приближих и видях,че портата ни се отваря излизат две докторки и племенницата ми ги изпраща и бърше сълзи,направо щях да получа ифаркт там на вратата.
Така се уплаших,ръцете ми,краката ми се разтрепераха,чиниите дето носех с храна се разтракаха,докторките се опулиха,а аз само успях да попитам,за баща ми ли са дошли и какво е станало.Оказа се,че не за него,а на племенницата ми и е прилошало,скарала се с приятеля и и така.
Е успокоих момичето,успокоих баща ми,развеселих ги доколкото е възможно,гледам да лъха от мене добро,ведро настроение и да говорим за весели позитивни неща.Баща ми го усеща и все ме кара да стоя повече време при него,а днес пък съвсем не искаше да си тръгвам.
Ето прибрах си се вкъщи,но някак още ми трепери отвътре.Даже не ми се вечеря.Прекалено приемам нещата вътрешно ,а външно се сдържам,не изпускам парата.
Но да говорим за хубави неща.Гледам тук колко много сте писали и се радвам.Радвам се когато така хубаво си общуваме във форума,
разказваме си разни неща,даваме си съвети,кураж.
Тути,как издържаш на толкова дни глад
идея си нямам
Но е много поучително това което казваш,че при спазването на една диета,човек трябва да изглежда добре,да е жизнен,а не да изглежда като болен.Не се бях замислила за това.За Лидия Ковачева съм чувала,ще погледна и останалите диети,благодаря ти за съветите
Мерко,ти много добре си караш на сладолед,сега се замислих,че една хубава мелбичка, така добре, би ми дошла нощес
Либрето ми чете щуротиите сигурно и се чуди какви ги върша изобщо.
Бреда пък много хубаво заразпитва за подробности Господинов и на мен ми беше интересно повече да разбера