Да поприказваме за доматите - 2018

[Миша]

Какво може да се засади заедно с домати на открито?
И така, какво да засадим до доматите на една леха? Например, бобови растения (грах, боб или зелен боб), които ще обогатят почвата и ще подобрят нейната структура. По принцип това се отнася и за сидератни съседи на доматите, като бял синап (помага и срещу фитофтора и брашнеста мана), фацелия, зърнени.При лехите с домати и зеле може да засадите също лук и чесън, които не само ще се чувстват перфектно сс тях, но ще отделят фитонциди, като по този начин ще защитават всички съседи от Phytophthora (мана).

Това последното не върши работа. Пробвано-

Използването на сидерати и растения, които си са добри съседи , не е панацея, просто помага,особено ако имаме и "добри" бактерии, които да изяждат "лошите ", в почвата около нас има базкрайно много патогени, които обикновено се разнасят чрез водните капки, така че само с обеззаразяване на почвата няма как да стане, трябва комплекс от мерки, за да направим растението здраво и силно, изнежените растения боледуват по-често, на теория звучи добре , на практика .... тази година още не се е налагало да пръскам с химия, но ако щете вярвайте, сутрин ставам и обхождам цялото поле с домати, защото около мен всичко скубе и не съм сигурна доколко моите герои ще издържат, за сега успяват

[помидорче]

Мише, как да внесем в почвата добри бактерии и как да ги запазим и размножим в последствие?

[Миша]

Мише, как да внесем в почвата добри бактерии и как да ги запазим и размножим в последствие?

Нямам никакво време сега, снова на няколко стана , зимата можем да разискваме на воля, за сега може да прочетеш за бактериалните торове

[МГХ]

И аз отивам да чета за :

2.1.3. Бактериалните торове съдържат микроорганизми, които спомагат: свързването на въздушния азот или превръщат недостъпните хранителни вещества в достъпни за растенията.

Интересно е .

БАКТЕРИАЛНИ ТОРОВЕ - Голямо значение в обогатяването на прикоренния слой на почвата с полезни микроорганизми и подобряване условията на коренното хранене е довело до приложение на т.нар. бактериални торове. Това са видове бактерии, снабдяващи почвата преди изкуствените синтетични торове, а именно синтезират физиологично актовни в-ва( витамини, ауксини и др.) и снабдява с тях растението; повишават продуктивността на фотосинтезата; усилва ферментационните процеси в растенията и подобрява водния режим; активизират дейността на другите микроорганизми в почвата; действа като антагонисти на други фитопатогенни микроби и повшава защитните функции; обогатява почвената микрофлора с ценни микроорганизми. В крайна сметка всичко това увеличава значително добивите в селското стопанство и повишава близо два пъти икономическата ефективност в сравнение с контролните култури. Нито един друг селскостопански пре­парат не може да се сравнява с тяхната ефективност. Най-напред такива препарати са употребени в Германия в края на миналия век. По-късно тоя метод е бил приложен много широко в САЩ и понастоящем бактериалните торове там се из­ползуват в големи машаби. В СССР производството нм е било ор--ганизирано в 1929 г. н днес се употребяват в най-големи количе­ства. У нас производството им бе организирано след 1930 г. от акад. Вл. Марков (препарата „Радикссоя" и др.).

В промишлени мащаби се произвеждат 5 вида бактериални торове.


1)Нитрагин — бактериален тор за бобови култури, съдържащ клубенкови бактерии. Обезпечава потребностите от азот на бобовите растения.

2) Азотобактерин — подобрява азотното хранене на зърне­ните, техническите, овощните култури, картофите и др. В осно­вата на тоя бактериален тор е азотобактер.

3) Фосфоробактерин — съдържа спорови бактерии, притежа­ващи способността Да разлагат органичните съединения на фос­фора и да го привеждат в усвояема за растенията форма.

.4) АМБ — съдържа комплекс от микроорганизми (аеробни и знаеробни), т. нар. автохтонна микрофлора, която подобрява храненето, но за сметка на минерализациите на хумусните ве­щества на почвата.

5) Силикатобактерин — извличат калий от силикатите, усво­яват азота от въздуха и превеждат фосфора на фосфоритите н апа-титнте в усвоима за растенията форма.

Производството на тия препарати се извършва по съвременнитехнологии и най вече до дъбочинния метод ан ферментация. Върху подходящи хранителни среди суответните изходни култури се развиват при оптимална температура и рН за около 48 часа, при което се натрупва грамадно количество клетки, което при обикновенни условия в природата не е възможно. За тая цел е необходимо да се осъществява много добра аерация.

Байкал ЕМ1

[MitkoGeorgiev]

това е обикновена картофена мана, не е напреднала много, може да се овладее, едно пръскане с проксанил , после с лието може да овладеят инфекцията, там, където има петно по стъблото облей

Мерси Мише, и на мен ми приличаше на картофена ма ме подлъга това, че почна отгоре, малко под върха, и надолу листата си стоят зелени. А и както писах не съм виждал жилкова, освен на картинка Ще действам

[MitkoGeorgiev]

Прекъсвай върха, не от дъно......в сухо и топло време, по обяд

Чак сега разбрах какво легенче се образува....Мите,ма ти колтука го чистиш до доле ли..? Не спазваш ли правилото да оставаш около десетина милиметра от стъблото на колтучето....?

Благодаря ви! Знам го това, но къде го тая година това сухо и топло време. Дебнехме се по цяла седмица да мога да околтуча и гледах да са покрити с фунгицид в този момент. Затова махах всички колтуци. Големите ги прекъсвах, а много малките махах цели. Явно ме е изненадал дъжд преди да се затворят раните. Тука както е слънчево отнякуде се чува тътен, появава се облаче откъм върха на планината и след десет минути небето се изсипва. Планина, какво да правиш!

[Миша]

това е обикновена картофена мана, не е напреднала много, може да се овладее, едно пръскане с проксанил , после с лието може да овладеят инфекцията, там, където има петно по стъблото облей

Мерси Мише, и на мен ми приличаше на картофена ма ме подлъга това, че почна отгоре, малко под върха, и надолу листата си стоят зелени. А и както писах не съм виждал жилкова, освен на картинка Ще действам

Картофената мана може да тръгне отвсякъде, стъбла, листа, независимо къде се намират , отгоре, по средата, надолу, по листата характерен признак е мазното сиво-кафяво петно

[Миша]

И да спазваш правилото за колтучене, и да не спазваш, като има условия за мана, няма спасение. При мене се отложи маносването на голямата градина с десет дни, в сравнение с ранните домати. Никога не съм опитвала да пръскам с химия, купували сме и не сме отваряли пакетчетата. Според ММ каквото каже "онзи горе", това ще има. Е, в някои по-добри условия с малко помощ (препарати), сигурно се запазват. Миналата година всичко си беше добре, а не съм се престарала дори с пръскане с био средства. (Съвсем не по темата, но поне има добра реколта зелен фасул, краставици и цвекло.)

през раничките навлизат по-скоро гниения и разни бактериални изсъхвания, за маната наистина няма значение има ли рана или не

[mimilisa]

Само минавам да ви покажа от тази сутрин листна плесен като по учебник, пък с какво ще пръскате си е ваша работа.
Аз напръсках с кабрио топ и циперметрин, защото имам намерение да бера домати до октомври.


Тука фотографа малко калпав


Ето ги едни опасни бандити, напоих ги с циперметрин . Ще ги наблюдавам.




Тези домати са на майка ми. На моите миризливки нямам, но на един доматен лист имам акари, белокрилка и два вида листна въшка. Няма празно.

[lidiq_macka]

Благодаря, Миленка , за полезните нещица, които ни припомни.А за Байкал ЕМ какво ще кажеш?Ползвала ли си го?Ами то неусетно наближава времето за всякакви такивИ обработки на почвата, така че не е лошо да сме подготвени.Миналата есен търсих Фацелия, но имаше твърде голяма за мен разфасовка, а малката беше много скъпа, та се отказах.