Да си помечтаем!

[bouquet]

Защо е изтрит постът ми в тази тема?

[Мария Николова]

Склери, нещата са много различни, приятелю.
Ти миналата година си бил на 57 години, а аз съм на 75.
Боже, ако сега бях 57, бих минала на тръс през Ерусалим и бих стигнала чак до Великата китайска стена.
Децата не ги пускат да пътешестват без придружител. Бабите също не трябва да са без придружител.
Помислих го, като прочетох това - със всичките му предупреждения за какво трябва да са подготвени бъдещите екскурзианти в Мароко.
http://www.mfa.bg/index.php?page=15&sta ... olstvo=105" onclick="window.open(this.href);return false;
Предположенията ми, че ще бъде нещо като отиване до Амстердам и обратно, увиснаха във въздуха.
Премислих отново вероятността някак между капките да преодолея отрицателните отговори на възлови въпроси и - както преди 2-3 години стигнах до извода, че е време да се откажа от шофирането - така и сега, без никакво перчене, си признах, че ми е време минАло точно за тази дестинация, ако нямам придружител.
Но, ако и на теб ти се ходи в Мароко, с радост мога да ти стана придружител.
Ако ли не, ще ми остане една непомрачена, красива мечта за Казабланка, един лилиум Казабланка и една любима песен "Казабланка"!

[troll]

Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което съм.
Реалноста е нещо не естествено, за разлика от моите мечти, а и реалноста има граници за разлика от моите мечти. Ами изобщо моите мечти са по-реални за мен от вашата реалност.

[Мария Николова]

Аз пък, Трольо, съм това, което съм, без никога да съм мечтала да съм. Каквото съм постигнала, не е защото съм го мечтала, а защото съм се трудолюбила от нямай къде - чак до нямай къде.
А, и Трольо, реалността на твоите мечти няма как да е реалността на моите мечти.
Щерка ти е страхотна! Шапо! Кажи й, детето заслужава да знае.

[pepelqshka71]

Ех, ех, Трольо, силно и неблагородно завидях на дъщеря ти ............

Ох, Гео и аз като теб
Тролче, щерка ти е прекрасница. Поздрави я от мен и да гушне пак Джейсън( от мен), щото тя Гео знае-той е и мое мечтание. Но освен него си мечтая с този акъл да съм на 25

[milena02]

Ах, че хубаво го каза, Трольо! "Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което съм". Да... но няма как пак да стана на 17 и да обикалям страната на автостоп с дънки целите в кръпки, кожена лента през челото, низове мъниста на врата и коса до кръста (закъснели хипита бяхме през 80-е). Тогава си мечтаех да съм сериозна дама в костюм и с прическа, да имам работа и да съм улегнала, каквото и да значи това. Никога не станах сериозна дама, камо ли пък улегнала, въпреки костюмите, а прическата ми и до днес е съмнителна. Още обаче, като видя прашно провинциално шосе, ми се доплаква, то си ме тегли да сляза от колата и да тръгна по горещия асфалт. Гледам майка ми - на 75. Пълен мрак - турски сериали, дебнене на промоции по магазините, трупане на зимнина и цепене на стотинката. Ето в това не искам да се превърна и много ме е страх, че и тя някога не е искала да е това. Днес, като се замислих за какво мечтая, си казах: искам да съм спокойна. Да се примиря с миналото и да се сприятеля с бъдещето. Няколко неща никога няма да имам, просто не ми е писано: традиционно семейство с две деца и куче, бляскава кариера, големи цици, мъж банкер и най-добра приятелка. Никога не съм имала "най-добра приятелка", хората имат поне по две такива, а аз имам десетки и стотици приятелки и не знам коя ми е "най-добрата". Така и не разбрах в този живот какво е това кариера, принципно работя на три места и ме знаят куцо, сляпо и сакато в бранша, но по-богата от това не съм станала, затова пък се забавлявам, а това не е "кариера". Ненавиждам прагматични мъже, особено пък банкери. Обичам мъже, които могат да вдигат с голи ръце мегалити и плачат на филми. Обаче пък си направих градина. Уж на шега, уж да се залисвам, а то се оказа краста. После обаче се разведох, защото мъжът ми не ме обичаше вече, и градината ми отмиля, превърна се в символ на напразните ми надежди за щастие и я наказах за измама - занемарих я, защото вече арките с клематиси нямаха смисъл. После пък се появи прекрасният влюбен мъж Лалето и взе да коси тревата, така градината пак оживя и отново я обичам, защото стана естествен декор на една нова любов и розите са точно на мястото си по залез слънце, когато се пият коктейлите. Вече ми омръзна да мечтая. Може би само една последна мечта, по-скоро две: искам поне веднъж да опитам омар и да видя с очите си Ню Йорк. В този град никога не съм била, а често го сънувам.

Боже, аз и на психоаналитик не бих признала това!

[scleri]

Склери, нещата са много различни, приятелю.

Права си Мери. Шарен свят, хора най-различни. Нямам удоволствието да те познавам лично, но от това което пишеш тук съм останал с впечатление че ти си от хората със силен дух. От тия дето няма да дадат на разните му там болежки, идващи с натрупването на годинките, да им се бъркат в живота. Сега обаче като преспах една вечер като че ли съм по - склонен да приема отношението ви / твоето и на Господинов / към някой видове мечти. Наистина няма нищо лошо в това човек да си има една мъничка мечта скрита там някъде в сърцето дето знае че ако се постарае може да постигне, но като че ли е по-добре да си стои непостигната.
Щях да се направя на много умен, и да те посъветвам / като че ли ти не знаеш / ако искаш да видиш Казабланка, но не можеш да стигнеш до там да я видиш през нета. Снимки, пътеписи, филмчета, дори Гугъл ърт. На практика ще видиш повече отколкото ако отидеш лично там само че такова виждане е като да ближеш сладолед през стъкло. Ще го видиш много добре, но не можеш да усетиш вкуса, мириса, духа на един такъв магичен град като Казабланка. За това наистина като че по-добре да си остане като нещо непознато, далечно и екзотично

[ния]

Виждам темата , много ми хареса и то, в сезон дет не знам как да се събера,разглобена съм и имам всичкото време да свърша всичката отложена работа и не знам от де да почна и си мечтая
Да ми стига времето.
Като стигнеш мечтата си, вече не си доволен- щот после идва реалността и страха, че трябва да си доволен от мечтата си и да имаш нова...

пп Трол по сложно,можа ли да го кажеш-Три пъти го прочетох и го вързах с един виц:
Женска логика за стенния часовник:Ако показва 12 и кукувичката кука 2 пъти,значи е 3 и половина

Мечтая да съм това, което бях, когато мечтаех да съм това, което съм.
Реалноста е нещо не естествено, за разлика от моите мечти, а и реалноста има граници за разлика от моите мечти. Ами изобщо моите мечти са по-реални за мен от вашата реалност.

[Мария Николова]

Склери, прав си, че не се оставям на болежките, просто, защото аз съм здравата пациентка на моето джипи, с което от край време се виждаме само в общия ни съседски хранителен магазин. И това е защото ползвам вредни храни и никакви полезни. На 2 годни изхвърлям една плочка аналгин с по 1 взето хапче. Но трябва да ми се намира. По-бързо свършвам лейкопласта, че все някъде ще се драсна. Сухите кърпички са ми от една петилетка, защото лакомията не си ляга без един сладолед и не ме лови никаква хрема. Това, че рефлексите, нужни на всеки шофьор на пътя, вече ги нямам, е просто факт, който приемам, както приех факта, че за една година изпадаха почти всички зъби и сложих подвижен състав.
Крампите не ги броя за бабешко заболяване, защото те ходят даже по деца.
Просто прецених, че разочарованията ще са много повече от емоционалните преживявания в Казабланка. Зная, че моята измислена Казабланка е по-хубава от истинската.
По-добре да си уредя три билета за Миланската скала (за след година-две, а не днес за утре) например за Травиата. Като дойде времето да се метна в Ст.З. на рейса и след 24 часа съм Милано. Че там наоколо живее форумно другарче с чаровния италианец, НМ.
Щом го направих за една поръчка ириси от Clara Garden, защо да не го повторя за " onclick="window.open(this.href);return false; в La Scala?
Само трябва да преодолея отношението си към недолюбвания от мен ФБ.

[Силвия]

Мечтая да мога да направя с ръцете си това, което е във въображението ми (или в папката с картинки от пинтерест)