Лирика

[JuliS]

Утрото разбудено отгръща -
пелената от мъгли тъкана.
В мокри стъпки се превръща,
нощната завивка на поляната.
Стъпвам боса. Обич мe докосва.
Вдишвам и дъхът ми спира
Как обичам слънце да прегъщам...
С Благодарност, че и днес ме има.
JuliS

[dung]

ДОБРОМИР ТОНЕВ

Х Х Х

Сякаш някой нашепваше притчи,
чийто смисъл не знаех до днес.
Заваля ненадейно над Кричим,
заваля може би в моя чест.

Сетивата ми, болни от въздуха,
ежедневни до слепота,
като шпаги отвътре звъннаха
и излязоха от плътта.

Покрай мен всичко бе съразмерно,
всичко в мене се утеши.
Помня кончето – тънко и черно –
как предеше дъжда с уши.

Помня тъмночервените копия
на лалетата неразпукани,
даже светлата мизантропия
в кукувичето кукане.

А зелената лъскава кожа
на материята блестеше,
както свети десницата Божия
и над праведен, и над грешен.

Всеки жест в този миг трепетликов
беше част от един ритуал,
чийто смисъл не помнеше никой –
само поводът бе оцелял.

[dung]

НОЕМВРИЙСКА ПЕЧАЛ
Ноември си отива. Последен слънчев ден.
Дими жарта ръждива под клен обезлистен.
Небето се смалява. От яд. Или от жал.
Внезапно осъзнаваш неясната печал.
Дъждовници се влачат унило, мълчешком.
Ноември тръгва мрачен към звездния си дом.
Отнася таен смисъл. Зодиакален знак.
Въпрос. Догадка. Мисъл. Искра за зимен мрак.
Дори самата песен на жълтите листа.
Пейзажа безсловесен на малките неща.
Сърцето ти се свива като отронен лист.
Мъглява перспектива дори за оптимист.
Т.Благова " Есенно матине" 2014

[Гео, граф]

А как ми се иска,
преглътнала риска,
да мина през Шанз Елизе.
Дори в карантина
да бъда бамбина
без маска и скрито лице.
Мечтая спартански
най-ярките бански
да купя от някой бутик.
И после - летища,
билети и писта.
Да кацна на Бали. За миг.
По кецове стари
или по сандали
да тичам по пясък златист.
Със тениска пъстра
вълни да ме пръскат
на някой плаж - слънчев и чист.
Хамак да си опна
под палми, на топло
и келнер - красив, гол и бос
да носи напитки,
калмари, и миди,
и боднат със сламка кокос.
А вечер звездите
да слизат в очите,
луната да висне над мен.
ДА БЪДА ЩАСТЛИВА,
КРАСИВА И ДИВА
ОТ ТАНЦИ и с най-бронзов тен.
Ми к'во ли да правя -
ей тъй си мечтая
с юргана завита добре.
И чакам го тоя
проклетия Ковид
да вземе, че сам да умре.

автор: Деси Иванова

[viktoriaivanova]

Да е обич, приятели!
Посрещам февруари - месец на вино и любов - с усмивка, предусещане на пролет, с предложение за подарък на любим човек:
новата ми, девета книга "Кодирана памет за обичане" с посвещение и автограф.
Две книги за 10лв.
Желанието ми е посланието да стигне до повече хора.
Пандемичната обстановка едва ли скоро ще позволи да представя книгата и да се срещнем на живо. (Както направих с осмата "Белег от друг живот" в много градове на страната).
Благодаря ви!
Очаквам на съобщения адресите ви за получаване.

[dung]

Ромео и Жулиета под карантинна

Ромео:
О, Жулиета!
Стоя под балкона и немея,
вътре да вляза не смея,
получих вече скръбна вест,
че си с положителен тест!
Говори цялата Верона,
че си болна от Корона!
Жулиета:
О, Ромео!
Как жадувам твойта ласка,
не бой се, аз съм с маска,
ела и не стой така там,
не съм с английски щам!
Антителата ми преброй,
нали си смел герой!
Ромео:
О, Жулиета!
Не, не, опазил ме Бог,
да не съм вирусолог!
Уви, дистанция се налага,
разстояние - една шпага!
Нима не знаеш, има Щаб,
изисква всеки да е раб!
Жулиета:
О, Ромео!
Дори да нямам антитяло,
виж, облечена съм в бяло,
готова съм да ти пристана,
и пред олтара да застана,
а ти говориш за дистанция,
като че е някаква гаранция.
Ако ме обичаш йощ,
забрави за НОЩ!
Ромео:
О, Жулиета!
Любовта ми с цялата си мощ
бледнее пред силата на НОЩ!
Всяка неговата дума аз тача,
не смея мерките му да прекрача!
Жулиета:
О, Ромео!
А аз така съм ти верна!
Ромео:
Но отказа ваксина на "Модерна"!
Жулиета:
О, Ромео!
С цялата уста ще викна и зина,
че Любовта е истинска ваксина!
Нека ме съди НОЩ за този грях,
но мен от Ковид не ме е страх...
Страхувам се повече, че я няма
онази Любов - вечна и голяма!

Петър Донкин

[dung]

ВРАЧКАТА
Женен мъж те иска, бе момиче,
ала трябва да му кажеш сбогом.
И от днеска - да не го обичаш,
че жена му ще те вкара в гроба.
Остави го да си пие бира.
Остави го мъката да пие.
Ти от тъмни тайни не разбираш,
тебе светлите ще те затрият.
Бягай, докато не те открадне.
Стръмно е сърцето му, побързай
и се спри където ти е равно.
Иначе..... видя ли този възел?
Тъй ще ти е вързана душата
пряко към пръстта, обезкрилена.
Всичките ти думи ще са вятър,
а животът ти ще е без вени...
Правиш се на вещица, обаче
наобратно-ангелски ги вършиш.
Както може стих да те разплаче,
може и любов да те довърши.
Не ти ща парите, дай да пуша.
И си тръгвам малко...завистлива.
Знам, че няма как да ме послушаш!!!
Но така пък ще умреш красиво!
К.КОНДОВА

Към ВРАЧКАТА
Обичам го....как да ти кажа.
И знам, че е грешна любов.
Но тази любов да откажа
ще бъде по лошо от гроб.
Когато с ръце ме обвие,
когато ме жегне с очи,
когато със устни ме пие,
тогава и Бог си мълчи.
С жена му ли ти ще ме плашиш
и с думи за възли и смърт?
Нагазих до врат в тази каша...
Не търся за връщане път.
Какво от това, че ме виждаш
потрупана с черната пръст?
Самата ти даже завиждаш,
че нося без страх своя кръст.
Цигара ли искаш? Вземи си.
Вземи и парите. На. Дръж.
Преди да говориш без смисъл - влюби се.
Влюби се веднъж.
В.МАДАРОВА

[dung]

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!
Седни Тъга и дай да те прегърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
до късно ще говорим о, тъга!
Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!
За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!
Седни Тъга, дошла си ми на гости!
Оскар Уайлд

[Polad112]

Уникални стихове

[Polad112]

Браво !