Лирика

[prijatel62]

СЪН

СЪНЯТ МИ КАТО ЧАША ЗВЪНКА, СЧУПИ СЕ СЪС СМЯХ.
СЪБУДИ МЕ НЕДЕЛЯ ТЪНКОПРЪСТА.
РАЗРОШИ МЕ И ДЪХНА ТЕБЕШИРЕНИЯ ПРАХ,
ВСЕ ОЩЕ ЛЕПНЕЩ В МИГЛИТЕ МИ ГЪСТИ.

А НЯКЪДЕ ОТ ИЗТОК, ПЪСТЪР, ВЯТЪРЪТ ТЕЧЕ,
ПРЕВРЪЩА МЕ ВЪВ СРЕБЪРНО ХВЪРЧИЛО.
НЕДЕЛЯТА ПОЕМА МЕ С РЪКАТА НА МОМЧЕ,
ЕДНА ВЪЗДИШКА В ПОГЛЕДА СИ СКРИЛО . . .

УМОРАТА ИЗПЪВА В МЕНЕ СВОЕТО СТЪБЛО,
АЗ КАТО КАПКА НАТЕЖАВАМ
И НЯКАКЪВ ВЪЛШЕБЕН БРЯГ СЪС ПЯСЪК ОТ СТЪКЛО
СМЪЛЧАНО ПРИБЛИЖАВАМ, ПРИБЛИЖАВАМ.

ТАМ ЧАКА МЕ СЪНЯТ МИ, А ОТ НЕГО С ПЪРВИ ВИК,
НАЙ-ЧИСТ, КАТО ДЕТЕ НОВОРОДЕНО,
ЩЕ ТРЕПНЕ ПОНЕДЕЛНИК, ЩЕ ПРОПЛАЧЕ И ЗА МИГ
ЩЕ ЛЕГНЕ ВЪВ РЪЦЕТЕ МИ ЗАСМЕНИ.

И В ЛЮЛКАТА НА УЛИЦИ, ДЪРВЕТА И ЧЕШМИ
ЩЕ ЛЮШНА НЕГО - РОЖБАТА СИ БЯЛА.
И РАДОСТНА, АЗ НЕЩО МНОГО СВЕТЛО ЩЕ СЪЗДАМ,
ЩОМ ИМАМ ВЪВ РЪЦЕТЕ СИ НАЧАЛО.

Петя Дубарова

[мечтица]

Една приятелка вчера ми прати това стихотворение.
Ще позволя да го копна тука с извинение че е на руски,
толкова ми харесва,ще трябва да го споделя с някой.
==============================================
Я пригласила Жизнь свою на чай
Поговорить со мною у камина.
А за окном кружил февраль
Деревья разукрасил иней.
Ну что ж, подружка, как дела?
Как проживаешь свои годы?
Спросила Жизнь и чаю отпила
Взглянув в окно на непогоду…
Как я живу? Да как умею.
Люблю, грешу и в бога верю.
Скорблю, грущу и ненавижу,
А иногда и выхода не вижу.
Я Солнцу радуюсь, с дождём я плачу
Я верую в добро, ловлю удачу
Умею людям сострадать
Обидчику могу я сдачу дать…
Так что ж ты хочешь от меня?
Спросила Жизнь, чуть голову склоня
Живёшь как все и вроде всем довольна
Так почему волнуешься невольно.
Добавив в чашку кипятка
Жизнь подошла ко мне поближе,
За плечи нежно обняла
И стало на душе потише.
Скажи мне, Жизнь, но только не тая
Ведь знаешь ты с рождения меня.
Всегда ли ты со мною справедлива.
Быть может часто ты меня корила?
Быть может что-то не дала.
Быть может просто не хотела
Со мною рядом быть тогда,
Когда душа моя болела.
И заглянув в мои глаза
Мне Жизнь с улыбкой отвечала:
Всегда любила я тебя…
Всегда тебя оберегала.
Ты без присмотра не была
К тебе я ангела прислала.
Невидимые два крыла.
С тобою шла все время рядом.
Ты не пеняй, подружка, на меня
Быть может я строга излишне
Но если б таковой я не была
Что из тебя тогда бы вышло?
Ну вот, молчишь. А значит я права
Я для тебя всегда старалась
Ты главное люби меня
Ведь я твоей не буду дважды.
И долго я еще шепталась с ней,
Притихнув у нее в объятьях.
А рядом ангел напевал
Обняв крылом, что Жизнь прекрасна!

[Норе]

Горящото сърце на Данко

 Все към щастието уж вървяхме,
а се спряхме –
оглушахме, ослепяхме,
озлобяхме;
за любов душите си
заключихме...

За какво мечтаехме –
какво получихме.

Как ни трябва някой – истината
да ни каже;
някой, път спасителен да ни
покаже;
да ни изведе от тази мрачна,
черна сянка...

Не ни трябва Господ,
а едно сърце на Данко!***

Б. Боев, 2014

*** -Сърцето на Данко, Максим Горки

"Имаше в старо време на земята едно племе, чиито табори бяха обкръжени от три страни с непроходими гори, а от четвъртата - със степ. Весели, силни и смели хора бяха те. И настъпи веднъж тежко време..."

[prijatel62]

Ти , който си внук на деди
дълбали тринадесет века
в земята ни тежки следи
по бранни поля и пътеки,
ти който приемаш света
с очите на Ботева дързост,
и вече делиш участта на своите братя по възраст!
Сложи обичта на везни
с омразата щом си на чисто,
живот на куршума вдъхни
преди съдбоносния изстрел!
На бронята дай топлина,
с милувка дари пистолета,
защото те имат цена еднаква с кръвта на сърцето!
Синовният дълг възцари, и с клетвата Левски повтаряй,
когато заспиваш дори
сънувай деня на България!

[kim]

ВЕЗНИ
Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш

Стефан Цанев

[dung]

Не непременно в същия ред...

Какво и трябва на душата ми...
Един прозорец, за да излети.
Една ръка, погалила крилата и.
И мъничко вързопче със мечти.

Едно небе с измислени съзвездия.
Една Земя на кръпки от цветя.
И въжен мост. От край до край на бездната.
И две-три капки езерна вода.

Една магия бяла на разсъмване.
Едно кичурче слънчеви лъчи.
Пътека лунна някъде във тъмното.
Оранжев облак. Песничка. И...Ти.
/Caribiana/

[JuliS]

Безрадостно

Събуждам се, а утрото горчи ми.
Очите ми се взират във небето
Безрадостно...оловно сиво...
Налива леден дъжд -
в сърцето.
Очакване за крах или промяна?
Очакване за тежка зима?
Презряна политика!
И... Измяна.
Народът ни безмилостно превит е.
Държавата отдавна абдикира.
Да се изправи вече няма сили
Или не може...
Или не и достига? -
желание отново "да премине"
през ада на отминалото време...
Инфлация... На банките фалита
И тежестта на майчиното бреме
Децата и отново да са сити.
...
И ме преследва от години
Едно безкрайно... тъжно лято...
О, Боже, нека ни отмине...
Без стари вестници - за хляб и мляко!
JuliS

[Emilly1212]

Джулс Обичам да те чета!

[JuliS]

Изпълваш утрото ми с обич
И благодарност, че съм жива.
И тази обич днес -
пробужда сетивата ми.
Отваряйки ръце -
да влезе във гърдите ми
и да направи част от мен
невеста слънчева.
А после да отпия от очите ти,
които снощи се наляха с дъжд...
За да полея семената,
които в мен засяваш...
За да се ражда утрото.
JuliS

[Breda]