Лирика

[Мария Николова]

Трябват ми цветя - за да съм пролет дългокоса.
Хоризонт ми трябва - за да бъда залез изморен.
Трябват ми криле - за да съм вятър буреносен.
Светлина ми трябва - за да бъда ден.

Облак тъжен трябва ми - за да съм дъжд пороен.
Мелници ми трябват вятърни - за да съм Дон Кихот.
Трябва обич изживяна - за да бъда нежен спомен.
А река дълбока трябва - за да бъда търсен брод.

Трябва ми тъга - за да съм нощ безсънна.
Зима за да бъда - сняг ми трябва, много сняг.
Птица за да бъда - трябва ми небе бездънно.
За да бъда развълнуван океан - ми трябва бряг.

Влак и пътник трябват, за да съм последна гара.
Есен ще ми трябва босонога - за да бъда листопад.
За да бъда край очакван - трябва ми едно начало.
Перуника дива за да бъда - ще ми трябва планина.

Трябва ми разплакано небе - за да съм ден дъждовен.
Трябва ми луна красива - за да бъда лунна светлина.
Поетеса влюбена ми трябва - за да бъда стих любовен.
За да мога да съм избор (даже грешен) - трябва свобода.

За да бъда гроб - ми трябва път, но извървян докрая.
Трябва някой някого безумно да обича, за да съм любов.
За да бъда жива - трябва да не спирам да мечтая.
А за всичко друго ти ми стигаш. Ти и... още мъничко живот...

С. Алиева

[Мария Николова]

В книгата, която чета, героят разказва на младия си колега - бъдещ младоженец - каква благословия била произнесена на неговата сватба.

Вече не ще усещате дъжд,
защото всеки от вас ще бъде подслон за другия.
Вече не ще усещате студ,
защото всеки от вас ще бъде
топлина за другия.
Вече не ще има самота за вас,
вече не ще има самота.
Вече не ще има самота.
Идете в своя дом, за да влезете
в дните на единството
и нека дните ви бъдат
добри и дълги на тази земя.