Лирика

[kim]

Духът ти вечно ще е тук.
Написаното винаги остава
Не писаното във градините цъфтят
И няма никога забрава

Мария, не забравяй балоните!
И поздрав...

[kim]

Целият ми свят е свързан с тебе
и на тебе всичко аз съм дал.
Аз от твойте нощи съм обсебен
и от твоите сънища — изгрял.
Пътя ми със стъпките ти крачи,
песните ми с тебе са на път,
болките ми с болките ти плачат
и годините ми с теб растат.

Като бряг изпращаш ме, когато
тръгвам към далечни светове.
Като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове.
И протягам две ръце към тебе,
цял живот към твоя праг вървял…
Аз от твоите нощи съм обсебен
и от твоите сънища — изгрял.

Евтим Евтимов

[Мария Николова]

Сребърна нишка без начало, без край
потрепва, проблясва в листата.
Паяче малко сред слънчеви зайчета
се спусна и възел завърза в косата ми.
Нишката сребърна пред мен се понесе лениво
със всичките слънчеви зайчета
и даже не питам къде ще ме води.

М.Н. 13.Х.19.

[Мария Николова]

Местя тук от друга тема, която не се вижда, а трябва нарочно да я потърсиш доста надолу.

Днес имах изключително въодушевяващ повод да избърша и наредя отново разни бутилки с декупаж, подарявани ми по различни поводи през годините от мили форумни другарчета. Поглеждах дъната им с надежда, че може да съм залепила ХН коя от кого е... Но не... Зная, че две нови бутилки с "лимонадени закопчалки" са от Пепеляшка. Друга, с много хубави накацали птичета, съм я "кръстила", че ми е от Клокчето, заради аватара й. И да не е - тъй си остава!
Има и тема за декупаж във форума.
Но най-първата декупажна бутилка и декупажна чиния няма как да забравя, че са ми подарък от orkud, която вече не влиза във форума, но не пропуща да ми звънне на всеки празник. До тогава не бях виждала декупаж! На бутилката картинките на салфетките са... рози, разбира се! Но и едно много хубаво стихотворение на салфетка, без автор. Докато бутилката беше на масата, преписах на ХН стихотворението и сега ще го споделя с вас.

Моята мярка

На колко си години,
щом попитат ме,
не знам и аз какво да отговоря.
Че възрастта не се измерва

със годините,
а на Душата
с младостта и старостта.

Какво завършил си,
след туй ако попитат ме,
не зная пак какво да отговоря.
Че със завършването
учен не се става.
Животът, ако ли не те научи
и ако нямаш нещо вътре в себе си,
какво че еди що си си завършил?

Богат ли си,
ако накрая попитат ме,
не знам отново как да отговоря.
Богатството не се измерва
със парите.
Богат човек е и с умения, и с време.
Какво, че някой е богат с пари,
щом нищ е духом?

И тъй нататък
за каквото попитат ме,
не зная все какво да отговарям.
Не зная прав ли съм, или греша,
ала измервам всичко с моя мярка,
не с общоприетата.
И тази мярка е
човешката душа.

[маргото]

Що е любов - Надежда Захариева

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта...

Любов е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

[prijatel62]

ДИМИТРУЛА
гръцка песен

Моя Dimitroula, искам тази нощ да те напия
и с тебе, мераклийке, да се забавлявам.
Хайде, скитницe, в Атина с мене,
където има пирове и рецина, моя палавнице.

Ще ти купя латерна, кефи се и черпи
капризите ги зарежи, със своя крак ги счупи
а всичките ти бели, аз за тебе ще ги платя.

Моя Dimitroula пийни още една чашка винце.
пийни ти моя красавице
сръбни още малко рецина да се напием
и тази вечер, мераклийке моя, да се позабавляваме.

Здравей, моя Dimitroula,
капризите ги зарежи, със своя крак ги счупи
а всичките ти бели, аз за тебе ще ги платя/плащам.

Кръчмарьо, донеси ни и кокинели
моята лиюбов кьочек обича да танцува
Разклати малко сладкото си телце
чукай ‘тики тики так’ с токчетата си

Здравей, моя Dimitroula, вземи всичко е твое
капризите ги зарежи, със своя крак ги счупи
а всичките ти бели, аз за тебе ще ги платя/плащам.

[dung]

Рецепта за Събуждане

Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на своята будност,
замълчи. Сътворяваш света.

irini

[Lizi]

Скпъпи приятели!
До всички, които харесвате хубавите книги и четенето за вас е удоволствие !
Подкрепете Национална търговска гимназия - Пловдив , която притежава училищна библиотека на 110 години !Нека помогнем да бъдат купени нови книги за библиотеката .
Отделете минутка за 3 клика върху логото на НТГ-Пловдив .
https://storiestoshare.site/bg/bg/xp/st ... 6VMBwAzmus

[kim]

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!

Живей, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

Живей, когато ти се плаче,
или до плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл
повикай слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове!

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,
а когато живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Евстати Бурнаски
на Матей Шопкин

[prijatel62]