За една голяма уста

[Lalel4e]

Хубаво си е при нас, ама вече си го разбрала. Хич не ни и слушай, но независимо от това идеите ще ти се раждат от нашето бръщолевене. Пък после други и така ... няма край.
Другата година ще се заровиш и в темата за плодните дървета...и т.н.
А иначе ... радвам се, че намери форума и ...нас.
Поздрав от Русе / цветята са от моя РД / за да видиш колко още неща можеш да садиш на ранчото ....

Благодаря, Миленка, прекрасни са! И честит ти Рожден ден на бастунче!
Слънчогледа е интересна идея, да, напролет ще се пробвам (нали пролетта се сее, аз такова... ). Хризантемите във всичките им разновидности вече са ми в плановете, днес купих саксийка с три коренчета, различни цветове, дано оцелеят! Ако се справям добре, за в бъдеще ще наблегна на хризантемите, защото са ми любими цветя.
Плодните дръвчета ще си ги бленувам поне още няколко години преди да се реша. Нека да се види ще мога ли да ходя редовно, другото ще се нареди. Ето, днес исках да отида и утре или вдругиден, обаче ми намериха работа и за вилата пак не остана.

И аз се радвам, че ви открих, да, хубавко ми е тук

[Lalel4e]

Няма ли кой да се навърти наоколо да се поджавкаме
Хайде, трябва с някого да си споделя лудостите

Имам фукня: първия ми сериозен набег по вилата - САМА, щото ако ММ беше видял как пресявам пръстта, щеше да ме прати на доктор и да ми назначи постоянен надзор



За съжаление пропуснах да снимам "преди", имам само "след", но това, което се вижда около разкопаното И ПРЕСЯТО място, говори достатъчно
В свещения кръг, ограден с бели камъчета се намира полуумрялата ми мента, която се надявам да се съвземе с малко поливане и уговорки
Понастоящем стискам зъби да доживея до утре, да ида да набуча 400-те си луковици

[wenche]

Хризантемите във всичките им разновидности вече са ми в плановете, днес купих саксийка с три коренчета, различни цветове, дано оцелеят! Ако се справям добре, за в бъдеще ще наблегна на хризантемите, защото са ми любими цветя.

Привет, я каква хубава пръст имаш.
За хризантемите от саксии спецовете писаха, че е добре да презимуват в саксиите си вътре на хладно и чак пролетта в градината. Виж последните постове в хризантемената тема.
viewtopic.php?f=15&t=1697&start=3210
От свой опит мога да потвърдя, че засадени сега след като прецъфтят, не оцеляват, при мен 100%.

[Lalel4e]

Привет, я каква хубава пръст имаш.
За хризантемите от саксии спецовете писаха, че е добре да презимуват в саксиите си вътре на хладно и чак пролетта в градината. Виж последните постове в хризантемената тема.
viewtopic.php?f=15&t=1697&start=3210
От свой опит мога да потвърдя, че засадени сега след като прецъфтят, не оцеляват, при мен 100%.

Wenche, благодаря ти много! Не знаех, разбира се, аз онзи ден пътьом забърсах още три и бързо-бързо ги бучнах, без даже да съм сигурна къде точно искам да са, само да са в "градината" (да се чете "градината в кавички" )
То това е било Божа промисъл да задържа първата си и много любима хризантема миналата зима вкъщи. Чувстваше се прекрасно, надявам се да й е добре сега и на вилата, макар че преживя малко засушаване и въшляна напаст, въшките ги морим, а хризантемката е напъпила. Ами утре ще ходя пак, ще ги измъкна обратно от удобните гнезденца и ще ги напъхам в саксии, зимата ще се радвам на хризантеми по терасата, пролетта - на лалета

За пръстта какво да кажа... тази, дето се вижда е хубава - всичката ми е минала през ръцете - ръчно пресята но една педя по-долу е чакъл и камънак, ако се загледаш на снимката има една вдлъбнатина с две скалички дето настърчат - ей толкова ми е дълбока почвата
Освен да си направя вдлъбнат алпинеум

[clock]

Гледай сега как ме караш да говоря! Слушай какво ми се върна в главата като те прочетох и видях какво си направила.
Едно време, много отдавна, още бях дете, майка и татко си взеха едно вилно място на 7- ят километър. Който е от Стара Загора знае къде е. Голям мерак от майка и татко, голямо нещо. Лозе си насадиха, широка алея си направиха, отстрани на алеята елхички насадиха, цветна градина с лаленца и зюмбюли майчето си направи, татко скова дървена барачка, баба сушете корите за юфка на полянката под големият заварен орех. Нямаше вода, но се пълнеха едни бидони и туби от вкъщи. Нямаше ток, но пък вефа си имаше батерии. Докато направи татко барачката моята и на братчето ми колибка беше преметнато над две дървени магарета, одеало. Гушихме се с него вътре като в палатка. И тичахме на воля из парцела. А татко ми казваще,като на по- голяма: ' Колкото пъти минаваш нагоре - надолу, по едно камъче да вземеш от пръста, голямо нещо ще е!" Тъй и направих. Не на всяко тичане, но помня камарката с камъчета. И с днешните акъл и размери пак ми се струва внушителна.
Видях ти купчинката камъни отстрани и се сетих за този детски спомен. Хълмчето ще го садиш ли с нещо? А това криво дъбче е направо вълшебно! То и да искаш така да израсте надали ще се случи. Пази го! Много е красиво! На първо четене ми хрумват две неща, които можеш да садиш в такава плитка почва. Ириси и седуми. Сигурно има още милион цветя, но за момента не се сещам. А от оная камарка камъни можеш да си направиш малка подпорна стеничка точно под дъбчето. Хем няма да ти се шляят излишни камъни из градината. И си я наричай градина. Кой знае от колко време те е чакала да я преоткриеш и да и довериш красиви цветя. Все си мисля, че тази градина ще бухне изведнъж в цвят и зеленина А за пресяването на почвата си мисли не като тежест, а като докосване и милване на земята. Никой досега не го е правил с нея, а за нас е толкова зареждащо!
С две думи, градината ще стане страхотна! Убедена съм!

[МГХ]

Виж сега, от опит ти казвам, че на такава плитка почва всичко вирее, но става по бавно докато привикне. При мен на места почвата е 20 см. Освен това всички отпадъци трябва да се събират и превръщат в почва. Аз и от къщи си нося обелките от плодове и зеленчуци, утайката от кафе и чаените отпадъци и т.н. Всяко буренче връщам обратно след угниване или раздробяване. И дървета и храсти и рози растат на такава почва и аз не знам как, но успяват. Розите ги садя полегнали на страни колените, щото нямам дълбочина.

[Lalel4e]

А за пресяването на почвата си мисли не като тежест, а като докосване и милване на земята. Никой досега не го е правил с нея, а за нас е толкова зареждащо!
С две думи, градината ще стане страхотна! Убедена съм!

Да, Clock-4e,
то и аз така го мисля и смятам да продължавам да си пресявам,
ама тайно някак си, че нали... обясних вече.

И много съм щастлива като пишете надълго
Хубави спомени имаш, и аз така с тубите... а то до мястото има прекарана вода, мисля, че като постоянствам да си създам истинска градина, ММ ще инвестира в другите неща - така правят мъжете - като видят че има смисъл, тогава ги правят нещата

Иначе под дъбчето има стеничка, чакай да потърся снимка. По принцип двора има още тераски, те нямат подпорни стенички, смятам да им направя. Също от една страна, където свекър ми е изливал цимент, но явно не е направил дренаж и цимента се е спукал и изтумбил под напора на пръстта - там може да сменя със сух градеж.

Ето я:



А това "хълмче" е един мой отдавнашен (преди 10 г) опит за компост, затова е натрупана там пръст, между пръстта слагах органични отпадъци и малко използван талаш от заека. Част от талаша, заедно с "подобрителите" все още е складиран под една сушинка и смятам да го използвам като мулч някога ако искам изобщо за нещо мулч

Та този компост е натрупан ей тъй на най-неподходящото място - пред тераската, покривайки половината стеничка, та смятам да я изровя, а пръстта да пратя другаде. Идеята за хълмче също ми харесва, защото ще създаде различни нива на градината и може да си направя пак хълмче на друго място.





Ето ми и хризантемите, които след малко ще бъдат прилежно измъкнати и натикани обратно в саксии за зимата:



Миленка, и аз така правех по едно време с хранителните отпадъци, но тъй като не мога да ходя редовно и става доста кофти с натрупания на терасата разлагащ се боклук... затова спрях. Иначе тревата ще я трупам някъде да угнива и после обратно - да не съм луда да губя толкова ценен материал
А твоята градинка открай време си ми е вдъхновение

Clock4е, за добър завършек на днешния ми разказ, още едно бисерче от малкия ми син:
Обяснявах му нещо за слънчевите лъчи че да падат косо е все едно се плъзгат така (показвам с ръка), а той: "И аз искам на тази пързалка от слънчеви лъчи!"

[Lalel4e]

Смятах да не пиша преди да посадя всички луковици, но не мога да не се изфукам.
Така ще е по луковичено време - ще щурмувам форума през ден.

Реших да изтръгна моя малък поет от компютъра и да му създам малко нормални спомени
Беше трудно.
Два часа цупни и преговори.
Бях твърдо решена да го завлека в пущинака, ако ще да не успея да свърша никаква работа.

В момента, в който спрях колата и той видя първото коте, което го гледаше влюбено в очакване на гушки... нещата взеха тотален обрат.
При вида на изпосталялата (по-подходящо ще е изПУСТАлялата) барака, му стана тъжно. Първият му порив беше да почисти вътре. Грабна метлата и се заби в горната стая. Не го спрях. Въпреки, че исках да прекара времето си навън. След малко се показа през прозореца и пита какво се прави, когато въздуха в стаята се напълни с прах. Казах му да излезе и да изчака. Пооправи малко и беше много горд от резултата.
После слезе в долната стая с думите: "Отивам да проверя, знаеш - за спомени"
От спомените измъкна два комплекта детски кофички и лопатки за пясък. Въодушеви се и отиде да рине в пръстта.
Аз през това време бяха намерила място на сукулентите, които бях замъкнала и реших, че сега е момента да преминем към луковиците. Пъхнах едно леко копаче в ръцете на малчо и го инструктирах как да издълбае лехичка за лукчетата. Описах му как ще направим една дълга редичка от нарциси, зад която ще са лалетата.
Идеята толкова му хареса, че се размечта как ще изглежа градинката ни напролет. Нахлузил старата сламена шапка на дядо си, взе да нарежда луковичките и даже ги нарече "красавици"!!!





Времето мина страшно бързо. Сега пък трудно го накарах да си тръгнем. Искаше да останем там, даже да оправим "къщата" и да се преместим да живеем в нея. Докато садеше лукчетата спомена че винаги си е мечтал точно за това - да си има собствена градина!!
Еми ще се постараем да му я изпълним тази мечта на детето

Разбира се, не мина без да открием уникална буболечка! Вече мислех, че съм издирила всички местни видове, но всеки път нещо ме изненадва и то не е цвете



Дори за листото, върху което сложихме буба, за да я снимаме, каза че е красиво!!

Ето още една снимчица на единственото място, което си струва да се показва засега



Тук зад дъбчето се вижда новата извоювана територийка за сукуленти.

Беше прекрасен ден, малчо не искаше да си тръгваме, започна да ме врънка да останем там
Сега докато пиша, дойде и ми каза за новите си планове: "Следващия път вземам чаршафите и.." - ще се пренася детето

Много, много съм щастлива - вече си имам споделена градинка

[libra]

Как поетично разказваш !До някъде ти завидях .Имали сте личен момент за спомени.Хубаво ще ви бъде и на двамата да ходите заедно.Ще му бъде забавно като цъфнат на пролет.и ще се гордее със себе си.И,да,аман от комппютри!Сега ги разбирам с това висене.

[clock]

Необикновено дете е твоят Пухчо, Лалелче! Като кристалче е! Чета и се усмихвам. Май градината ще му стане любимо място Чудесно е, че си се сетила да го вземеш с теб! Днешните деца имат толкова малко истинско докосване с природата. А земята омагьосва, но не всеки. Малчо вече е бил влюбен в нея, но не го е знаел. Ето и мечта си е имал даже Той и по слънчевите лъчи вече се е спускал (като днес), но това ще го разбере когато "днес" е вече слънчев спомен.
Улавям се, че вече гледам снимките като преди и след. Откривам разликите. Свършила си много работа. А сега като си имаш съмишленик тежестта на работата даже няма да се забелязва. И като спомена детските лопатки за пясък и като гледам стърчащите канари ми хрумна, че вие ще сте като едни археолози. Лека - полека, постепенно ще откривате съкровища. Даже можеш да си имаш не вдлъбнат, а естествен алпинеум. Само трябва да пооткриете челата на скалите, а между тях - цветя.
Мога да изпратя ириси и седуми и част от бабешки божур. С моя ирис вече наводних форума , но имам още доста. А миналата пролет Ава и мама (Ави ) ми изпрати различни видове седуми, които вече са цели полянки и имат нужда от озаптяване. Божурът е бабешки, но е едър, розов и ароматен. Само свиркаш и пращам