За една голяма уста
Публикувано на: Окт 23, '17, 06:46
Здравейте и от мен!
Темата ми е вдъхновена от Аника, която се е захванала с една голяма лъжица (пожелавам й успех), аз пък си имам една голяма уста...
Както се казва, всичко, което хвърчи, ми се яде
Трудно ми е да се представя накратко... Не трудно, невъзможно ми е!
И понеже съм много раздвоена... как се казва това когато искаш две противоположни неща? - Биполярно разстройство?
Ще пробвам да се представя накратко и после надълго - за хора, които обичат да четат за живота на другите и имат време за това.
Родена съм в Русе, повече от 20 г. живея в Пловдив - омъжена, с две деца (момчета), но дълбоките ми корени (да се изразя по градинарски), са на село. На 41 съм, живея в апартамент и си нямам градина .
За щастие наследих имота на село от покойната си баба (къща с двор около 1300м2), но пък за нещастие много рядко ходя до там, въпреки че е само на някакви си 320 км от Пловдив, или точно защото е на цели 320 км според останалите мъже вкъщи (Тук правя една малка задявка с пола, защото сме се събрали такива едни... никой не обича женската работа, но само аз си нямам основателна причина за това )
Имам твърде много хобита, увлечения, способности дори, и няма как да дам воля на всичките. Затова съм си оставила няколко за след пенсия . Градинарството беше едно от тях до момента, в който изрових луковиците на баба си (около стотина на брой...)
Никога не съм харесвала хилавите й лалета и зюмбюли, но когато поех в ръце тези дребни лукчета, които като малки утроби са заключили в себе си цялата тайна на цветята от детството ми...
Не се сдържах и реших да ги взема в Пловдив, да ги посадя в саксийки, кутийки, кофички, чашки и т. н., за да видя какво ще излезе от тях и догодина пак да ги върна обратно в градината, където за съжаление няма как да им се радвам. Засега.
Ако не успея да ги уморя, ще споделям своите вълнения с вас тук.
Зарибиха ме луковичките. И то яко. От там и името, което закачливо съчетава Lale и lel4e. (И с двете нямам почти нищо общо )
Еми това е засега - "накратко"...
Темата ми е вдъхновена от Аника, която се е захванала с една голяма лъжица (пожелавам й успех), аз пък си имам една голяма уста...
Както се казва, всичко, което хвърчи, ми се яде
Трудно ми е да се представя накратко... Не трудно, невъзможно ми е!
И понеже съм много раздвоена... как се казва това когато искаш две противоположни неща? - Биполярно разстройство?
Ще пробвам да се представя накратко и после надълго - за хора, които обичат да четат за живота на другите и имат време за това.
Родена съм в Русе, повече от 20 г. живея в Пловдив - омъжена, с две деца (момчета), но дълбоките ми корени (да се изразя по градинарски), са на село. На 41 съм, живея в апартамент и си нямам градина .
За щастие наследих имота на село от покойната си баба (къща с двор около 1300м2), но пък за нещастие много рядко ходя до там, въпреки че е само на някакви си 320 км от Пловдив, или точно защото е на цели 320 км според останалите мъже вкъщи (Тук правя една малка задявка с пола, защото сме се събрали такива едни... никой не обича женската работа, но само аз си нямам основателна причина за това )
Имам твърде много хобита, увлечения, способности дори, и няма как да дам воля на всичките. Затова съм си оставила няколко за след пенсия . Градинарството беше едно от тях до момента, в който изрових луковиците на баба си (около стотина на брой...)
Никога не съм харесвала хилавите й лалета и зюмбюли, но когато поех в ръце тези дребни лукчета, които като малки утроби са заключили в себе си цялата тайна на цветята от детството ми...
Не се сдържах и реших да ги взема в Пловдив, да ги посадя в саксийки, кутийки, кофички, чашки и т. н., за да видя какво ще излезе от тях и догодина пак да ги върна обратно в градината, където за съжаление няма как да им се радвам. Засега.
Ако не успея да ги уморя, ще споделям своите вълнения с вас тук.
Зарибиха ме луковичките. И то яко. От там и името, което закачливо съчетава Lale и lel4e. (И с двете нямам почти нищо общо )
Еми това е засега - "накратко"...