За една голяма уста

[ljuboznatelna]

Много миличко Красавица е тя! Толкова гъжно ми стана и на мен, когато приятелчето си отиде....

[Гео, граф]

Нямаше как да не се сетя за теб, Лече

[Di_Va]

Лече, красавица е Бела!
Виж на какви хубави места те води на разходка!

[Lalel4e]

..Виж на какви хубави места те води на разходка!

Хаха, нали!

Благодаря, Еми, Люб, Ди_ва!
Геооо !

Бела е красавица, умница и голяма душица, има си само един гаден недостатък - като я пуснем без повод, бяга
От породата било. Тя е мелез, де, ама има някакви примеси... никой не знае какви, обаче наскоро срещнах един човек с породисто куче (е, не ма питайте ква порода беше), той каза, че и неговото така бяга и затова все е на повод . Според него Бела има от същата порода и най-вероятно е прав.
Освен това, тя е много емоционална и голяма ревла (това не към недостатъците ). На видеото се вижда колко тежко понася разделите. По същия начин реве за всяко живо същество, до което не може да се добере. Също и когато се загуби и по някое време се сети да си потърси дома - върви и плаче. Ама от нея толкоз. Нещо я разсейва, привлича, и като хукне нанякъде.. целия останал свят изчезва.

А иначе толкова хубаво си играе без повод! Толкова ми се иска да я пускаме! Удивително бърза и гъвкава за дългото си тяло и наедряло д*пе
Душица ни е, голяма душица!

[Гео, граф]

Къде зачезна пак, бре, Лечко ?

[Lalel4e]

Ко ми тряаше...

Покрай почивните дни в началото на месеца, ми хрумна гениалната идея да прекараме с ММ 2-3 дни в Брягово... Кога ми хрумна, кога ми излязло от устата и ква умисъл съм имала, още не ми го побира главата! Явно не ма е свъртяло, особено пък няколко почивни дни с мъжете в апартамента - не са трай!
Той пък се съгласи много бързо и с голяма охота, да са ненадяваш!
Награбих аз разни хранителни елементи, замъкнахме и малко газово котлонче - меракландисах са да му пържа дробчета и картофи!
Всичко мислено и премислено, ама някой да са беше сетил да вземе и огниво... На 1-ви май, почивен ден, със зареден газов котлон и суров обяд, докато търся кибрит из къщата-лабиринт, ММ взел, че тръгнал по съседите да търси огънче. Ама разбира са! Социален ми е той! Аз ш постя три дни ако се наложи, ама нос навън не подавам - ко да са главоболя! (намерил, обядвахме сготвени продукти, не сурови)

На другия ден отиде до магазина да купи кибрит и, ама разбира са, вързал приказка с продавачката. След това, ама разбира са, се натъкнал и на един твърде благоразположен съсед, който тутакси се сетил, че познава една дето била нещо художничка (щот и ММ е художник), па и за една друга, дето не знам си кво била и направили разни уговорки за срещи... Едната не била в село, ама на другия ден идва тоя, същия съсед, да ни води при жената дето се грижела за църквата, щот и тя била не помня какво. Ща не ща, помъкнах са и аз на църква (не че по принцип не ща, ама..).

Църквата се оказа разкошна! По-стара от тази в Костанденец и по-голяма. На всичкото отгоре с по-автентични стенописи, абе..
(зеленият емотикон е завист, някой да не го обърка с...един друг зелен )
И така, с една дума, на ММ нещо взе да му харесва (хора му дай на него – има ли хора, много му харесва) и по едно време вика абе дай да си я пооправим тая къщичка, то какво трябва… и като са почна… Първо проучвателна обиколка на дограмите. Както трябваше всичките да се сменят = невъзможно = няма да стане, освен ако не ударим шестица от тотото = никога, понеже не пускаме тото... Така изведнъж минахме на "тази може да се пооправи, на онази нищо ѝ няма" и така сведохме прозорците до два. Тук това, там онова - ясна е работата. Както хубавичко си го бях зарязала и бях почнала да си гледам вилата, айде пак разтрояване.

На другата седмица ходих сама да оправям. Предимно да чистя кухнята и банята. Най-вече с кислол. Кухнята как да е, бях на течение, обаче банята една закътана - никакво проветрение. Има там една тръба за вентилация, обаче тези дози изпарения от реакцията с кислола, не успя да ги поеме. Надишах се едно хубаво, после два дни нямах глас. Гърлото ми се разяде. Както и да е, оправям се, ще се оправи то, ами аз какво ще правя сега пак, какво?!

То не може този двор да се остави ей така в двуметров треволяк, нали се сещате, че ако е далеч от сърцето когато е далеч от очите, то като го гледаш всеки път, не може да утрай (е това не намерих дали се пише с 'о' или с 'у', ама в превод е "изтрае") сърце градинарско!
Не, не съм почнала да кроя планове, засега само се нервя. Щот' аз не мога ей тъй да са примиря с каквото там стане. Имам си критерии, имам си стандарти!

На вилата не съм стъпвала от 19 април - цял месец! Със сигурност съм пропуснала цъфтежа на разкошните големи ириси от Мерка, които бяха направили толкова нови издънки и пъпки тази година
Кой знае още какво съм пропуснала. Дано черешите да не са изядени от птици или разкапани от дъждовете. То там едва ли се е съдрало да вали, ама знам ли.. Понякога стават и такива чудеса.

Преди две години света щях да обърна да накарам ММ да си го оправим Брягово и да ходим, сега вече усещам, че нямам сили. Тогава всъщност смятах да зарежа вилата и да прехвърля градинарските си набези в новия двор. Сега, след известни опити и наблюдения, виждам, че на вилата има едни предимства, в Брягово - други. И искам всичко. Ама не може. И не знам какво да правя!

Не търся съвет, оплаквам се.
Това е най-странното оплакване, което съм правила! Защото не се е случило нищо лошо. Просто наистина ми идва в повече и наистина не знам как да се справя с цялата тази разнопосочност! Защото то не е само Брягово и вилата. И Костанденец. То са видеата, то е калиграфията, то шиене, рисуване, ремонти, социални дейности, ходене по битаци (шофирам, защото ММ се унася по магистралата и не го пускам сам), то що още дейности, понеже той ми е много социално активен и все в нещо се забъркваме. Къде редовно, къде спорадично, ама на седмицата имаме поне 3-4 твърди ангажимента, смятайте от там нататък. Докато сготвя, докато изпера, докато отида тук и там и то не останало време за нищо. Една приятелка ми вика "имам чувството, че при теб от понеделника директно идва съботата"

Та тъй. Такива неща около Лечето.
Снимки другия път.

[Lalel4e]

Къде зачезна пак, бре, Лечко ?

Ей, тъкмо писах досега, на, чети.

[Гео, граф]

Ей, тъкмо писах досега, на, чети.

Сякаш съм те усетила, че си заседнала пред компа

За оплакването - кофти работа е това разтрояването . Целия останал слугинаж е ясен, ама да не можеш да се съсредоточиш в една градина, си е не предизвикателство, а мисия невъзможна. Тропни му по масата на тоя твой мъж, да си заяви претенциите веднъж завинаги, белким те остави да се ориентираш в посоките и да целенасочиш усилията. Не тий лесно, душо !

[Lalel4e]

Сякаш съм те усетила, че си заседнала пред компа

Защо "сякаш"

И да тропам, и да не тропам, не става. То не може "веднъж завинаги". Обстоятелствата се менят, ние се променяме.. Каквото е, това е - казваше хазяйката, а баба ми - кот такоз

[трепетлика]

Лече , колоритна душице , спокойно , без депресивни моменти ! Погледни на нещата от друг ъгъл - забрави ли кога мъкнеше пръст да садиш у сандъка на терасата ! А сега имаш градини по 3 , пръст , колкот щеш ! Затуй китайците казали да внимаваме ко си пожелаваме .Ах , да ти й здрава гърбина !