Старост

[calico]

Венче, като бях на около 15 години и едни човек търсеше баща ми, и като му обяснявах после кой е бил, казах: "един възрастен човек като тебе", сигурно ме е досрамяло да кажа "стар", но съм си го мислила
представяш ли си, татко тогава е бил на около 47 години.
та тия дето викат на 60-годишни хора баби и дядовци, са някои непораснали безмозъчни младоци.
Пожелавам ти до една година вече да си официална БАБА...

[ivanina]

Венче, като бях на около 15 години и едни човек търсеше баща ми, и като му обяснявах после кой е бил, казах: "един възрастен човек като тебе", сигурно ме е досрамяло да кажа "стар", но съм си го мислила
представяш ли си, татко тогава е бил на около 47 години.
та тия дето викат на 60-годишни хора баби и дядовци, са някои непораснали безмозъчни младоци.
Пожелавам ти до една година вече да си официална БАБА...

Това е така, и зависи от отправната ни точка - в случая, детската ни възраст.
Но най- хубавото е, че не оставаме цял живот деца- растем, в резултат на което някой ден (като днешния) влизаме в същността на нещата.
Така,в началото тичайки боса, по- късно елегантно крачейки по своя жизнен път....разбрах , че и баба ми не се бе родила баба, а и тя като мен е била малко момиче, което още нося в себе си и само дребосъчките ми дошли на този свят след мен- ме карат да се Освестя- къде съм във времето?....
Аз пораснах във фустата на баба си. Визията ѝ никога не ме е смущавала. Тя беше за мен Богиня, страшно значима.
Беше стълбът и мъдростта в семейството ни.
Може ли да се чувстваш изплашен от промените настъпващи в теб, от старостта- щом си обичан от хората си в къщи?!
Пазя тази пожълтяла, скъсана снимчица - като ценна Реликва от златното ми време. И няма да изпитам и грам съжаление за отиващия си живот, ако тия които остават в къщи след мен- имат същото изживяване.
Всеки един етап от живота, си струва да бъде изживян!!!

[маргото]

"...Може ли да се чувстваш изплашен от промените настъпващи в теб, от старостта- щом си обичан от хората си в къщи?!..."
Ето това е, Иванина!
"...Всеки един етап от живота, си струва да бъде изживян!!! ..."
Точно! Но често, късно проумяваме това... /и по-добре късно, отколкото никога... /

[МГХ]

Харесвам си възрастта. Само без болести. Но от това никой не е застрахован.
Страхувам се от друго - да не загубя хората, които обичам. Но и това няма общо с възрастта.
Очаквам да ми се случат още куп неща. Да се ожени синът ми, да имам още внуци, да довършим строежа на балкана, да видя градината си в цялата й прелест, пролетта, цветята , които поръчвам, и ... Много отдавна, още като дете установих, че животът е низ от очакване и подготовка за нещо. Не знам дали това свършва някога. Но ако стане -това ще е старостта за мен.
За други може да не е така. Но аз съм екстроверт / с малки примеси и периоди на интровертност, което пък било напълно нормално според Юнг,който установява, че във всеки човек се срещат и двата „механизма“, но единият се проявява в по-голяма степен./ и отчаян оптимист.

[milena02]

Сега ще ви кажа какво е старост. Днес изпитах първия симптом. Вчера получавам известие от Еконт за пратка. Нищо не съм поръчвала! Отивам. Връчват ми една торба с луковици. Кви луковици, бе? Ровичкам вътре, едрички такива, не са лалета, лилиуми май са, надписани прилежно и увити във влажна хартия. Казвам си: това някоя шматка от форума е решила да ми изпрати като изненада. Обаче няма нито картичка, нито писъмце, нито нищо. На еконтската бележка като подател пише Албена. И си викам: тя, Албенката от литературните теми, сигурно за кодош ги е пратила на Жоро Лалето. Ама после си мисля: то ако беше така, щеше поне два реда да драсне; бе, да не би пък грешка някаква да е станала. Звъня на телефона от еконтската бележка. Попадам в Скопие на maleas. И викам: аз поръчвала ли съм лилиуми, плащала ли съм ги, да няма объркване. А тя, жената, ми вика "Честито!" и ми изпраща на лични цялата ни кореспонденция. И съм ги поръчала тия лилиуми, и съм ги допълвала, и съм ги платила, и съм благодарила на организатора, и всичко е както си трябва. Така че не ми говорете за старост, да не отворя тема за лудост.

[iv.tarlen]

milena02, о не, това не е старост, това е любов.Ти си млада булка, влюбена до уши, по-цял ден мислиш с какво да угодиш на твоя Тони, та оттам си се пообъркала малко. и за двамата!

[Тутти]

Не си единствена. Но аз преди няколко дни разбрах, че съм била поръчала и съм била платила и даже потвърдила. Възраст ли, лудост ли, зарадвах се на тези едри луковици, утре ще си ги прибирам от Еконт, че и Еконт ме е забравил. Добре, че maleas помни.

[МГХ]

milena02, о не, това не е старост, това е любов.Ти си млада булка, влюбена до уши, по-цял ден мислиш с какво да угодиш на твоя Тони, та оттам си се пообъркала малко. и за двамата!

[elfy]

Старостта започва в момента когато изгубиш човека до теб. Когато няма с кого да споделяш ежедневните дребни радости и проблеми, когато няма с кого да се съветваш дори и за незначителни неща, когато няма с кого да мечтаеш... И това няма нищо общо с възрастта

[маргото]

Старостта преди всичко се отразява на тялото, душата не е засегната. Но когато на тялото се струпа много и душата започва да боледува, защото не може да осъществи желанията и мечтите си.
А нищо не е в състояние да ги заличи и те крепят тялото до края...В началото на остаряването, вниманието повече е насочено към децата и кариерата, и за старостта не се мисли. Когато тя вече
напредне и започне да ни напомня за себе си, не трябва да се страхуваме от нея, а спокойно да говорим за нея, мълчейки тя няма да изчезне. Нормално е, всеки го очаква това... Темата е с много
споделени лични и чужди мнения как да направим своята старост приятно поносима. Да я приемем и изживеем спокойно, избирайки по-лекия път!