Форум HobbyKafe.com

Гео ,това го знам Патрик Нес -"Жената жерав" Започнах я наскоро ,но понеже я чета онлайн ,малко бавно ми върви.

Ето ви нова загадка

"Колебая се да нарека с красивото, строго име тъга непознатото чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата винаги ми се е струвала достойна. Не съм познавала нея, а само скуката, съжаленията, по-рядко — угризенията. Днес нещо ме обгръща като коприна, дразнеща и мека, и ме отделя от другите.

През онова лято бях седемнайсетгодишна и безоблачно щастлива. „Другите“ бяха баща ми и Елза, неговата любовница. Нека веднага поясня това положение, което отстрани би могло да изглежда неловко. "

Само в тези 2-3 реда 2 пъти е спомената думата "тъга". Добър ден, тъга - Фр.Саган

greeneyed
Книгата започва с едно прекрасно стихотворение на Пол Елюар - Непосредствен живот

Сбогом, тъга,
добър ден, тъга,
изписана сред линиите на тавана,
изписана в обичните очи.
Ти не си докрай нищета,
защото и в най-бедните устни прозираш
в усмивка.
Добър ден, тъга.
Любов на влюбени тела,
могъщество на любовта,
което ражда обичливост
подобна на чудовище без тяло —
разочарована глава.
Тъга — прекрасен лик.

greeneyed написа: ↑Ное 20, '18, 16:35 Само в тези 2-3 реда 2 пъти е спомената думата "тъга". Добър ден, тъга - Фр.Саган

... И тук ти си спряла играта

"Има една история за малкия Джони, който уж бил бавноразвиващ се.Но явно не бил такъв, както ще разберете от историята.Един ден в училището за деца със специални образователни потребности Джони влязал в час по моделиране, дали му пластелин и той започнал да моделира.Взел малко пластелин, отишъл в единия ъгъл на стаята и започнал да си играе.Учителката се приближила към него и казала:
-Здравей Джони.
Джони казал:
-Здравейте.
Учителката го попитала:
-Какво е това в ръката ти ?
Джони отвърнал:
-Това е кравешко лайно.
Учителката попитала:
-Какво ще направиш от него?
Той отговорил:
- Ще направя учителка.
Учителката си помислила:"Състоянието на Джони се влошава".В този момент директорът минавал покрай стаята и тя го извикала и му казала:
-Състоянието на Джони се влошава.
Директторът отишъл при Джони и казал:
-Здравей синко.
Джони отговорил:
-Здравейте.
Директорът попитал:
-Какво държиш в ръката си
Той отвърнал:
-Кравешко лайно.
-Какво ще направиш от него?
-Директор.
Директорът решил,че със случая трябва да се занимае училищният психолог.
-Извикайте психолога да дойде!
Психологът бил умен човек. Отишъл при Джони и казал:
-Здравей.
Джони казал:
-Здравейте!
Психологът казал:
-Знам какво е това в ръката ти.
-Какво е ?
-Кравешко лайно.
Джони отвърнал:
-Да.
-Знам и какво ще направиш от него.
-Какво?
-Ще направиш психолог.
-Не.Лайното няма да стигне!
И това ми било бавноразвиващо се дете !..."

Лизи, не знам откъде е цитата, надявам се да не се сърдиш, че продължавам без да съм познала

''Изложен на грешки, тленен, късче пулсиращ, пихтиест живот — това е всичко, което съм. Аз съм заобиколен от велики природни сили — исполински заплахи, титани на разрухата, безчувствени чудовища, които ги е по-малко грижа за мен, отколкото мен ме е грижа за песъчинката, която стъпквам с крака си. Те не ме знаят. На тях им липсва съзнание, милосърдие, морал. Това са циклоните и ураганите, проблясъците на светкавицата и поройните дъждове, сблъскванията на противоположните приливи, приливните вълни, водните смерчове и мъртвите вълнения, страшните вихри и въртопи, земетресенията и вулканите, морският прибой, който се разбива в скалистите брегове, и вълните, които прехвърлят палубите на най-големите кораби и смачкват човешките същества на пихтия или ги отнасят в морето към смъртта — и тези безчувствени чудовища не познават дребното чувствително създание, изтъкано от нерви и слабости, което хората наричат Д... Л... и което смята, че всичко му е наред и че е във всяко отношение висше същество.

И аз съм този, който трябва да си проправям изпълнения с опасности път сред лабиринта и хаоса от стълкновението на тези огромни ветровити титани. Късчето живот, което съм аз, иска да възтържествува над тях. Късчето живот, което съм аз сполучи ли да ги въздържи или да ги обуздае, за да му служат, е готово да си въобрази, че е богоподобно. Добре е да яхаш буря и да се чувствуваш богоподобен. Смея да твърдя, че за малката смъртна пулсираща пихтия да се чувствува богоподобна е много по-прекрасно чувство, отколкото да се чувствува богоподобен един бог.

Ето го морето, вятъра и вълната. Ето ги моретата, ветровете и вълните на целия свят. Ето я жестоката обстановка. И ето го трудното нагаждане, постигането на което представлява наслада за дребното тръпнещо тщеславие, което съм аз. Аз харесвам. Така съм устроен. Това е мой собствен вид тщеславие и толкоз.''

Хм, не ви се играе

Добре де, поне да си кажа откъде е цитата - По море със Снарк на Джек Лондон.

Гео, пиши нова загадка.
Аз уж съм чела много неща от Джек Лондон, но точно този "Снарк" сигурно съм го пропуснала.

dung написа: ↑Фев 15, '19, 07:46 Гео, пиши нова загадка...

Ок, тогава продължавам

'' — Благословени мои чеда — каза духовникът с треперещ глас. — Преблагият бог се смили над нашето тегло и помена дома и рода на царете български. Неговата пресвета воля е благоволила да възобнови нашето царство и неговата небесна заповед ми е повелила чрез светия великомъченик Димитри да венчая княза Тодора за ваш цар. Бог ще бъде с него и ще възвиши скиптъра на древните български царе. Тодор, Асен и Иван са от царското коляно на блажения наш княз Борил, потомък на Гавраила, правнук Самуилов, последните владетели на българското царство с престолен град Охрид. А по майчина страна са от рода на Рюрика, руския господар. — Изведнъж гласът му стана дързък и горещ. — Благословени мои чеда, време е вече старото българско царство да се възстанови по лицето на земята. Тодоре, сине мой, ела и вземи венеца на прадедите си. Носи с достойнство името на Симеоновия син, свети цар Петра, последния носител на Преславския жезъл. Увенчай с благополучен край започнатото от векове…
Всички погледи се обърнаха към Тодора, който се изчерви, побледня и отново пламна. С приемането на новото име той щеше да продължи и делото на Петър Делян, внука Самуилов, на Петър Бодин, внука на Косара, Самуиловата дъщеря…
Петър… връзката между това, което е било, и това, което ще бъде…''