Форум HobbyKafe.com

Без Гугъл , моля

Моите родители бяха решили, че ще следвам пътя на баща си и ще стана земеделски стопанин. Не обичах земеделието или каквото и да е друго освен лова. Все пак смятах, че е по-добре да ме направят земеделец, отколкото да ме натъпчат в някоя канцелария, и затова си мълчах. Но на осемнадесет години изпаднах в сериозно затруднение. Девойките в тази част на Шотландия не се бяха изменили много от дните на Роберт Върне и не се скъпяха със своите благоволения. Аз прекарвах весело, но въпреки че се мислех за опитен мъж, бях хлапак и се влюбих сериозно в една по-възрастна жена. Моето любовно увлечение сигурно щеше да премине, ако местният свещеник не се беше намесил. Свещеникът отишъл при родителите ми и разказал за моите грехове. Призоваха ме пред семейния съвет и ми наредиха да се откажа от любимата. Аз се опълчих и се заклех, че ще се оженя за нея. Свещеникът си отиде със закани за ад и вечно проклятие, а нещастните ми родители не можеха да си намерят място. Понеже свещеникът се опълчи срещу мен, а и репутацията, на която се радвах (освен сред онези, които ми бяха благодарни за подарявания през суровите зимни дни дивеч), не беше добра, изведнъж се озовах отхвърлен от нашето малко общество. Междувременно моите родители живееха в смъртен страх, че ще изпълня заплахата си и ще се оженя за жената. Една вечер седях сам, унил и нацупен в стаята си. Баща ми се качи при мен. — Джон, говорих с другите от семейството за теб. — Той седна на леглото и впери поглед в ръцете си. — Решихме, че ще е хубаво да заминеш някъде… да кажем в Африка. Наши роднини имат братовчед, който живее там. Има чифлик в Кения близо до един град, наречен Найроби. Ако искаш да отидеш, ще ти купя половината от имота. Знаех за кои роднини говореше татко, особени, стиснати хора. Ако някоя стотинка се измъкваше между пръстите им, тя трябваше да се бори със силно стиснатата ръка. Нямаше да ми е леко в Африка, ако братовчедът им приличаше на тях. Но аз не се интересувах от това. В Африка имаше лъвове, слонове и носорози. Страна точно за мен! Готов бях да тръгна още същата нощ и казах това на баща си. На вратата той се поколеба за миг: — Синко, можеш да вземеш пушката....

Къв Гугъл?! Джон Хантър и "Саваните на Кения", разбира се! Потвърждавай и да разравям библиотеката за нещо пикантно и умопомрачително!

Е, не ! Няма начин !
Да , Саваните на Кения.

Хубаво! Я сега да видите видите кака какво ви избра:

"Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
която и така е побледняла,
защото си по-хубава от нея!
Щом толкоз ти завижда, нейна жрица
недей да бъдеш вече — тя те кара
да носиш този бледосинкав цвят
на девствениците. Хвърли го ти!
О, скъпа моя! Обич моя нежна!…
Да знаеше какво е тя за мен!
Помръдва устни, но не казва нищо!
Но затова очите й говорят!
Ще им отвърна! Не, премного смел съм!
Те не със мен говорят: две звезди,
най-светлите от небосвода горе
заети другаде, молба отправят
към нейните очи, да ги заместят
във сферите им временно. Какво ли
ще бъде, ако двете светли двойки
си разменят местата? Знам, звездите
пред образа й ще посърнат, както
свещици сутрин; а от тез очи
небето тъй ще заструи в лъчи,
че вред ще почне лудото цвърчене
на птичките, помислили, че ден е!
О, как подпира бузка със ръчица!
Да можех, станал нейна ръкавица,
да я помилвам тъй!


Учили сте го в училище, така че без Гугъл!

Е, това и баба ви Азарина знае - Шекспир, Ромео и Жулиета

Е, хайде тогава, красива бабо Жулието, давай следващата загадка! Знаех, че лесно ще познаете, обаче пък ми се четеше, нещо на романтика ме изби днес.

Азаринке, ма, пак ли се зарови из културните пластове някъде около римската епоха? Ти си наред!

Страшна работа, ти казвам, ...............! — казва той на ........ — Досега не сме знаели какво е жена!…

— На добичетата обаче фураж не може да хвърли! — казва му ........ — И да омеси не може. За какво ти е такава жена?…

— Как за какво?!?! — чуди се комшията. — Ти чуваш ли се какво говориш?!?

— Кажи де! — казва му ........ — Аз се чувам, да те чуем тебе!…

— Ми за украса! — казва му след зрял размисъл комшията. — И… нали ме разбираш?…

— За украса е мъжът! — отсича ........ — А жената трябва да си е жена!

Абе що ли тъй ми минава през ума Паскал? Днес нещо се присетих и за Станислав Стратиев... И се замислих дали не може "мъжът да се ползва за украса"? Моят добре би стоял сред розариума. Излиза, мерзавецът, много рано, иначе можеше да види нещо страшно - например мене сутрин - и да се вкамени! Т.е. да се самоотлее като статуя. Че да го побия между Еденя и Цезаря и да му цвъкат врабчетата по главата.
Казвай, Грийни, на прав път ли съм!

Да, Ст. Стратиев е ! Заедно с Г.Данаилов и Ст.Цанев са ми любими, чета си ги за n-ти път и все откривам нещо ново между редовете.