Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15924
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 916 пъти
- Получил благодарност: 1799 пъти
Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
В един стар читателски форум играехме тази игра и беше забавно. Някой поства цитат от произведение, а останалите участници отгатват и произведението и автора, за да няма случайни попадения. Не се позва търсачка, защото целта не е да се доказваме, а да търсим заедно отговора. Пусналия цитата потвърждава и позналия дава следващата загадка. Ако до ден-два никой не познае, се пуска спойлер (подсказка) за автора - жанр, националност или подробност от биографията на автора, все някакъв жокер може да се измисли. Ако пак не се разпознае, пусналия цитата си признава и дава нов цитат. Разбира се не е редно да се пускат цитати от никому непознати произведения на световнонеизвестни автори или от току-що излезли книги, все пак трябва да са разпознаваеми. Хубаво да бъдат от по-известни произведения, както и да бъдат знакови, запомнящи се моменти. Е, нямам предвид фрази от рода на: ''Ледът се пука, господа съдебни заседатели''
По силата на пусналия темата започвам първа:
Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето,
пея си на глас полека
песенчица. Ето:
''Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето;
и съм гордо че съм малко
облаче в небето!''
По силата на пусналия темата започвам първа:
Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето,
пея си на глас полека
песенчица. Ето:
''Облаче съм малко, леко,
плувнало в небето;
и съм гордо че съм малко
облаче в небето!''
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ахааа, не пееше ли така едно Мече ,дето искаше да излъже пчелите ,че е облаче и да им открадне меда ?
Ето това мече
Ето това мече
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15924
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 916 пъти
- Получил благодарност: 1799 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Разбира се, че е то, Бени ! Давай загадка, ти познаваш отлично тази игра и на теб разчитах да подпреш едно рамоАлбена написа:... Ето това мече
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Твърде любим ми автор ,ако сте чели нещо от него ,не можте го сбърка.
"Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове.” Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат."
"Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове.” Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат."
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15924
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 916 пъти
- Получил благодарност: 1799 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Хъхъхъ, ''на шуря си учинайката'' ми е врло познато , ам засега шси затрая, може па некой друг да се включи, та да стане гужвата ...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15924
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 916 пъти
- Получил благодарност: 1799 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
След като никой не се включва, ще си кажа аз. Няма нищо по-естествено всеки, който разбира български, да обикне Милен Русков и в частност неговото Възвишение ! Не са чак толкова много авторите, които успяват да са непотискащо драматични, ненатрапчиво-неназидателно размишляващи, освен всичко друго и четивни. Да не пишат за секс, политика, бандитско-мутренски полюции или розАва любоФ. Да напишат четири съвсем ралични по стил романа, но все да са еднакво блестящи, всеки по-своему. Е, Русков е такъв ! Изобщо не е нужно Бени да потвърждава, сигурна съм на 200% ...
Следваща загадка
''Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават...
Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна...''
Следваща загадка
''Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и осемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. Което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават...
Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше долу по сивата ограда на сивия двор. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и осемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо хубаво. Нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
На стеничката между прозорците имаше огледало. Не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
Изведнъж тя обърна гръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна...''
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
оффф, аз се сещам за тоя разказ, и за гадния му край, ама убий ме не помня ни заглавие, ни автор.
готина игра, btw
готина игра, btw
-
- Кафе машина
- Мнения: 4900
- Регистриран на: Сеп 20, '10, 22:22
- Дал благодарност: 360 пъти
- Получил благодарност: 302 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Даа, тя си продава косата за да му купи верижка за чаовника, а той продава часовника за да и купи шнола за прекрасната коса...
Разказ беше, но нито автор, ни заглавие ми идва в главата..., дори краят някак ми се губи!
Разказ беше, но нито автор, ни заглавие ми идва в главата..., дори краят някак ми се губи!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15924
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 916 пъти
- Получил благодарност: 1799 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Дива, 90% верен отговор, само се сетѝ за автораDi_Va написа:Даа, тя си продава косата за да му купи верижка за чаовника, а той продава часовника за да и купи шнола за прекрасната коса...
Разказ беше, но нито автор, ни заглавие ми идва в главата..., дори краят някак ми се губи!
Финала:
''Влъхвите, които са донесли дарове на младенеца в яслите, са били, както ви е известно, мъдри хора, удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертвуваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.''
От това по-голям спойлер здраве му кажи !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Елементарно, Графиньо! О'Хенри и разказа "Даровете на влъхвите".
Я да видя туй ще го разпознаете ли?
Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази плява от сорта на „Давид Коперфилд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме отегчава и, второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. Много са докачливи на тази тема, особено баща ми. Те са свестни хора въобще — не казвам нищо, — но са дяволски докачливи. А пък и нямам намерение да седна да ви разправям цялата си идиотска биография или тям подобни. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието.
Я да видя туй ще го разпознаете ли?
Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази плява от сорта на „Давид Коперфилд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме отегчава и, второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. Много са докачливи на тази тема, особено баща ми. Те са свестни хора въобще — не казвам нищо, — но са дяволски докачливи. А пък и нямам намерение да седна да ви разправям цялата си идиотска биография или тям подобни. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието.