Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

Гео, не сте ли го учили в гимназията?

Сигурно, Сю, ама това беше миналия век

[сюзан]

Така е, Грийни, Пушкин и неговият най-известен герой - Онегин. Ти си!

[greeneyed]

Как бе, джанъм, да живея? С кого? С трапезарията ли, или с буфета, като ги няма синът и снахата от заран до вечер… Заран отидат, вечер се върнат и с връщането — залепят се на ваджишката кутия кино да гледат, докато стане време за спане, и тогава — „лека ти нощ!“ „Лека нощ“, „довиждане“, „довиждане“, „лека нощ“ — с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и кусур.

Класика, знам го наизуст този автор.

[сюзан]

Ооо, Грийни, и на мен ми е любим! Имаше и филм по този разказ, но ще си мълча. Нека друг да каже.

[svetlata5]

"Дърво без корен" на Николай Хайтов?

[greeneyed]

Ами да, той е.

[svetlata5]

"Ядохме кебапчета в деня, в който се запознахме. Купихме си от една лавка и ги изпапахме прави, дърво и камък се пукаше от студ. Жената, дето ги печеше, носеше плетена вълнена жилетка и готварско боне. Придружаваше ни в глада, наблюдавайки всяка наша хапка, щастлива, че оценяваме нейните кебапчета. Те бяха гордост. Гордостта на дребния ѝ живот на крайпътна готвачка. Виждам я, като че ли е пред мен... пролетарско лице, отрудено и все пак безкрайно мило. От онези добронамерени човеци, на които попадаш случайно и ти идва да ги прегърнеш, защото ти се усмихват от дълбините на своя човешки опит и отведнъж те измъкват от другата половина на света, онази унилата, на хората, затънали в своята локва тъмнина. Колко такива щастливци срещах тогава в Сараево! Имаха зачервени от студа бузи, да, но и от свенливост, понеже се осмеляваха да мечтаят."

[Гео, граф]

Светле, нещо ни затрудни с твоя цитат
Аз съм пас

[svetlata5]

Сега я прочетох и съм под силното й впечатление, но не е известна авторката.
Ще дам още един цитат и после ще сменя книгата:

"Бяхме една от онези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от обращение пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а после на внезапен разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова различни бяхме…Той отпуснат, аз винаги наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все така бяха една в друга по улиците. Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От онези малките, дето се срещат в детската градина и се обичат с любов, много по-голяма от тях самите."

[Норе]

Е, как да не е известна Маргарет Мацантини?
А "Да дойдеш на света" е не само бестселър с литературни награди,
но дори филм снима по него съпругът на авторката.