Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Еличка]

това е един роман, от който ме побиваха тръпки, докато го четях. Бъроуз е, да. Така и не прочетох "Голият обяд" след това....
Много, много тежко за четене!

[milena02]

С дружни усилия го нацелихте! "Дрога" от Уилям Бъроуз. Давайте нататък!

[Албена]

Той се обърна към Калдавашкин.
– А това, както вече знаете, е Рама Втори. Моля да го обичате и уважавате.
– Ще го обичаме, че как – присви към мен старческите си сини очи Калдавашкин, – не ни е за пръв път. Ти, както чух, си отличник по дИскурс?
По ударението на първата сричка разбрах, че пред мен стои професионалист.
– Не точно отличник – отвърнах, – но по дискурс определено бях по-добре, отколкото по гламур.
– Радвам се да чуя – каза Калдавашкин, – че такива неща още се случват в Петата империя. Обикновено е точно обратното.
– В Петата империя? – учудих се аз. – Това пък какво е?
– Нима Йехова не ти е обяснявал? – учуди се в отговор Калдавашкин.
Помислих си, че може просто да не си спомням, и свих рамене.
– Това е световният режим на анонимна диктатура, който наричат „пети“, за да не го бъркат с Третия райх на нацизма и с Четвъртия Рим на глобализма. Тази диктатура е анонимна, както сам разбираш, единствено за хората. А всъщност е хуманната епоха Vampire Rule, вселенска империя на вампирите

[Гео, граф]

Само допускам, но това просто трябва да е Пелевин . Обаче не съм чела произведението

[Албена]

Подозирах ,че ще се досетиш ,Гео ! Empire V на Пелевин . Давай нова загадка!

[Гео, граф]

'' Докато гостите се забавляваха с тия разговори, прекъснати само за миг от появата на вечерния вестник, който впрочем не съдържаше никакви интересни новини, нека ние надникнем в коридора, дето имаше много балтони, бастуни, чадъри и галоши. Тук седяха две девойки: едната — млада, другата — по-възрастна. На пръв поглед човек можеше да ги помисли за прислужнички, които чакат някоя стара мома или бабичка, за да я заведат в къщи. Но тоя, който се вглеждаше по-внимателно в тях, щеше да забележи, че това не бяха обикновени прислужнички: техният вид беше твърде благороден, ръцете им — твърде нежни, а кройката на дрехите им — царствена. Това бяха две феи. По-младата, макар и да не беше самото Щастие, все пак бе прислужница на една от неговите придворни дами, която раздаваше на хората малките дарове на щастието. По-старата имаше твърде загрижен вид: тя пък беше феята на Скръбта, която трябваше да върши сама всичката си работа, за да бъде уверена, че ще я изпълни както трябва.
Феите си разправяха една на друга къде са ходили през деня. Прислужницата на придворната дама на Щастието беше изпълнила само няколко дребни поръчки: беше спасила една нова шапка от проливен дъжд, беше удостоила един скромен човечец с поздрава на едно важно нищожество и други такива. Но туй, което тя трябваше още да свърши, беше нещо съвсем необикновено.
— Знаеш ли що? — разказваше тя. — Днес е моят рожден ден и по тоя случай съм получила един чифт галоши, които трябва да подаря на хората. Тия галоши притежават чудно свойство: всеки, който ги обуе, се пренася мигом на онова място и в онова време, които той най-много харесва. Всяко желание на човека за мястото, в което той иска да бъде, и времето, в което иска да живее, се изпълнява веднага; по такъв начин човек може да стане напълно щастлив.
— Не е вярно! — рече Скръбта. — Твоите галоши ще му донесат истинско нещастие и той ще благославя минутата, когато се избави от тях.
— Ще видим — каза младата фея. — Ето, аз ще ги оставя тук, пред вратата. Някой ще ги обуе по погрешка вместо своите и ще стане щастлив човек.
Така си приказваха двете феи...''

[greeneyed]

Не знам коя е тази приказка , авторът обаче трябва да е Андерсен, великия))))))))))))

Трябва да купя негова книжка, Калоян вече чете!

[Гео, граф]

Приказката е Галошите на щастието, авторът е Андерсен. Браво на Калоян, че вече чете !

Грийни, ти си

[greeneyed]

— Да, разбира се, той работи нещо в Сити. Мисля, че е борсов посредник. Много е скучен.
— Разбират ли се?
— Обожават се. Ще го срещнете, ако вечеряте у тях. Но тя рядко кани гости на вечеря. Той е много тих. И въобще не се интересува от литература и изкуство.
— Защо хубавите жени се омъжват за скучни мъже?
— Защото интелигентните мъже не се женят за красиви жени.

[Гео, граф]

Една книга на Моъм съм чела и тя е Луна и грош. Приказката за хубавите жени и скучните мъже, както и интелигентните мъже, които търсят умни жени, ми се струва, че е оттам, щото май само това помня