Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[greeneyed]

Хайде сега, българско е , от любим на всички ни автор.

Колко съм стискал завивката, не мога да ти кажа: стори ми се век, век и половина. През цялото време шумът не свърши. Знаеш ли какво е да се шета и шуполи около тебе и да не знаеш какво е? Аз с мечка съм се борил и ръката ми е хапала, ето ми зарасналата рана, с пълна пушка в корема са ме дупчили — актове бех съставил на един серсемин — караше ме да ги скъсам, и в Отечествената война невъзпламенена бомба хвърлих обратно, и пак не мога да кажа, че съм примирал от страх, а тука, вярвай бога — жив умрях. Тая дума като ти мине през ушите — да ти е ясно, че не е току-тъй измислена, — изстиваш, вдървяваш се и — край, а краят си беше, току-речи, готов, ако в това време не беше се изкукуригал един петел. Ходжов ли беше, селски ли — не мога да ти кажа, но се чу — издалече, като изпод земята, и тогава от малко-малко дойдох на себе си. Все пак не мърдах, чаках по-добре да се разсъмне. След първия петел чу се и втори, и трети, далече кукуригаха, но ги чувах и на сърцето ми падаше това кукуригане като мехлем.

[marka]

Има един разказ на Хайтов, но не си спомням името. Мисля, че е откъс от него.

[greeneyed]

Да, казва се Страх.

[marka]

После се сетих за името на разказа. Той е от категорията "разкази с неочакван край". Знам, че много се смях накрая.

Ето един цитат и от мен.
Един голям джип изрева насред селския площад, гумите изсвириха и тежката машина се насочи като редовен клиент към вратата на бар "Лондон". И щеше да влезе вътре като редовен клиент, но спирачките го заковаха на тротоара. Дясната врата се отвори и от волана се изтърколи водачът - най-редовният клиент на бар "Лондон".
А вътре постоянното присъствие водеше постоянните си разговори.

[greeneyed]

Този автор ингилизин ли е? Колата му с десен волан?

[marka]

От български автор е.

[milena02]

После се сетих за името на разказа. Той е от категорията "разкази с неочакван край". Знам, че много се смях накрая.

Ето един цитат и от мен.
Един голям джип изрева насред селския площад, гумите изсвириха и тежката машина се насочи като редовен клиент към вратата на бар "Лондон". И щеше да влезе вътре като редовен клиент, но спирачките го заковаха на тротоара. Дясната врата се отвори и от волана се изтърколи водачът - най-редовният клиент на бар "Лондон".
А вътре постоянното присъствие водеше постоянните си разговори.

Тва пък ако не е на Михаил Вешим - мой другар, да пукна! "Английският съсед". Това е и нищо друго!

[marka]

Ами да.

[milena02]

Значи аз съм на ход! Добре!
"В седем часа вечерта Иван Фьодорович се качи на влака и полетя към Москва. „Сбогом на всичко предишно, свършено е с предишния свят навеки; да няма повече от него ни вест, ни кост; в нов свят, в нови места и без поглед назад!“ Но вместо възторг в душата му падна изведнъж такъв мрак, а сърцето му се сви от такава скръб, каквато не беше изпитвал никога досега през живота си. Той прекара в размисъл цялата нощ; вагонът летеше и чак на разсъмване, едва на влизане в Москва, той изведнъж сякаш се пробуди.
— Аз съм подлец! — пошепна на себе си."

[Албена]

Сещам се за един Иван Фьодорович от "Братя Карамазови" .