Совите не са това,което са!

[МГХ]

"Това е птица на мъдростта, но също така и на мрака и смъртта. Тя се явява атрибут на богинята Атина и символизира мъдростта, познанието. Совите обладават способността да виждат през нощта, да виждат всичко около себе си, без да се помръдват от мястото си, а само извръщайки глава, тя ви поглежда с мъдър, проницателен поглед. Безшумният нощен полет, светещите очи и пронизителните крясъци са повлияли на това, совата да бъде свързвана със смъртта и окултните сили." А тази е просто красавица :

[Малката Ида]

Изключителна птица Достойна за възхищение, без значение колко е противоречива същността и

[bouquet]

Прекрасна тема! Браво!
Ще се включа с последното писмо на Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…

Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората… Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш през вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

[troll]

Замисляли сте се някога, че ако искаме да направим нещо с тъмнината, трябва да направим нещо със светлината? Ако искаме да затъмним стаята, трябва да пуснем пердета, т. е. да спрем светлината. Ако пък искаме да прогоним тъмнината, трябва да запалим свещ, лампа. Т. е., и в двата случая ние правим нещо със светлината. Не можем да внесем някъде тъмнина с фенер, или съд, или с каквото и да е.
А не можем, защото просто тъмнината не съществува истински, тя е просто липса на светлина. Тя няма истинска същност, както светлината има.

Това навремето го прочетох в една книга, и винаги ме е удивлавало. Колко е просто и вярно.

Ха ха ха!
Тъмнината е навсякъде.
Светлината трябва да се излъчва.
Съжелявам Калико, но туй са само думи.
Навремето имаше двама много известни болни, с умствено разтройство. Братя. Бяха известни като Белия лъв и Черния лъв.
Единия искаше да реформира света и да се ожени за всички жени.
Другия беше изградил една много стройна теория за светлината и тъмнината. Абсолютно стройна теория с калпави аксиоми.
Не всяка логически стройна теория е верна.

[calico]

Троле, не те разбрах много, но и не искам да споря, защото няма за какво. А и защото споровете са една от най-безмислените работи.
Просто споделям нещо, което е и мое виждане.
Това което казваш за светлината и тъмнината, прилича на една друга аксиома(тя вече си е моя измислица) :
Няма нужда да учиш някой на мързел, той си го може, можеш да го учиш на работа. Т. е. Мързела си е естествено състояние, а работата - придобито.

...... но си има уловка, и на двете места

[Гео, граф]

– Онова, което не те убива, те прави по-силен.
– Да, но онова, което те убива, те прави мъртъв!"

Тери Пратчет (обичам го ), той е истинска сова

//////////////////////////////////////

И още (може пак да се повтарям, но вие ще извините белите ми коси )

Красотата и Грозотата

Веднъж Красотата и Грозотата се срещнаха на морския бряг. И си рекоха една на друга :
— Хайде да се изкъпем в морето.
И те се съблякоха и заплуваха сред вълните. А подир малко Грозотата излезе на брега, сложи си дрехата на Красотата и продължи по пътя си.
А Красотата на свой ред излезе, ала не намери дрехата си и понеже бе твърде свенлива, та да остане гола, сложи си дрехата на Грозотата.
И Красотата продължи по пътя си.
И оттогава насетне хората бъркат едната с другата.
Ала има такива, които са зърнали лицето на Красотата и я разпознават въпреки дрехата. И има други, които познават лицето на Грозотата и нейната дреха не я прикрива от очите им.

Странникът
Джубран Халил Джубран

[МГХ]

Ани , това с тъмнината е точно така.
Прибавянето на светлина и отнемането на светлина регулират тъмнината.
Но това е само в човешки аспект.
В космоса правилото е тъмнината.
Децата го разбират най-добре.
Когато дъщеря ми беше на три години я къпех в банята след плажа и след изкъпването я подавах на баща й с хавлията , а той ми даваше малкия на 1 година и него да изкъпя. В коридора на апартамента нямаше естествена светлина и като затворех вратата на банята , преди той да отвори на стаята ,в коридорчето ставаше тъмно. И тогава се чу гласа й : Тате кой светна тъмното.
Винаги си спомняме с усмивка за тази случка.

Спомняте си тази притча ,нали ?
Немски професор решил да изпита своите студенти и в една от лекциите си им задал следния въпрос:
„Вярвате ли, че всичко, което съществува е създадено от Бог?“
Един от студентите се изправил и смело отговорил:
„Да създадено е от Бога.“
„Значи Бог е създал всичко?“ - попитал отново професорът.
„Да господине“ – потвърдил отново студентът.
Професорът започнал да разсъждава:
„Ако Бог е сътворил всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува. Следователно, съгласно принципа, че делата определят същността - Бог е зло.“
Студентите се умълчали след тези разсъждения на своя ментор. Професорът, пък, изпитал самодоволство, че е доказал пред своите студенти безсмислието на вярата в Бог.

След няколко минути, обаче, друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос по разиграният от професора казус.
„Разбира се“ – самодоволно позволил професорът.
Студентът станал прав и попитал – „Професоре, вие считате ли, че студът съществува?“
„Що за въпрос“ - учудил се професорът - „Разбира се, че съществува! На всички понякога ни е студено нали така?“
Останалите студенти прихнали да се смеят на глупавия въпрос на своя съученик. Но той смело продължил:
„Всъщност според законите на физиката студът не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е само отсъствието на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие с това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула, чисто и просто е изцяло отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при нулева температура. Студът всъщност не съществува. Хората сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.“

След това студентът отново попитал:
„Професоре а тъмнина съществува ли?“
„Да, съществува.“ - отговорил професорът, без да се замисли.
Студентът отвърнал:
„Отново грешите професоре. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Но никой не може да измери тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмно място и да го осветли. Чудили ли сте се - как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Като се измери количеството светлина, нали така? Тъмнината е само понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.

Накрая студентът задал трети последен въпрос:
„Професоре, злото съществува ли?“
Този път отговорът на професора бил доста по-неуверен:
„Разбира се, че съществува. Ние го виждаме всеки ден - жестокостта между хората, престъпленията и насилие по света. Това са само част от примерите за съществуването на злото.“
А студентът спокойно отвърнал:
„Господине, злото не съществува само по себе си. Това е просто отсъствието на доброто, отсъствието на Бог. Прилича на студа и тъмнината и е просто дума създадена от човека, да обозначи липсата на добро. Бог не е създал злото. Злото не можем да оприличим нито на вярата, нито на любовта, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е само резултат от отсъстващото добро и божествената любов у човека. Злото прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или на тъмнината, която настъпва при отсъствието на светлина.

Професорът седнал тихо, а името на младия студент било Алберт Айнщайн.

[лалесъм]

За това колко е трудно да приемаме различното:
"Умението да усетиш другия, изисква немалка доза сомоотрицание"
Мосю Жан в търсене на щастието

[Tanet]

"Каквото имаш отвътре, това изкарваш навън"- някакъв мъдрец, който като го замеряли с камъни се усмихвал.

[mileni]

Ида благодаря,за темата
Географче,припомни ми отминали времена с тези "Свободни пеперуди",както го наричам това "Писмо"
Адашче,благодаря ти,за притчата

Да продължа ,това което Танет е започнала

"Защото няма добро дърво,което дава лош плод,нито пък лошо дърво ,което дава добър плод.
Понеже всяко дърво,по своя плод се познава...
Добрият човек,от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто,а злият от злото съкровище изнася злото.
Защото от онова,което препълва сърцето му,говори устата му"

от Книгата на книгите