Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[daneda]

Чета и не мога да повярвам! До преди ден ми изкачаха публикациите и във фейса!
Почивай в мир, Миленка! Светъл да е пътят ти! Много, много ще ни липсваш!

[Еличка]

Нека мине малко време, да събера сили. Ще извадя туй от фейса и ще го пусна тук. Това е на първо място Нейната кръчма и тия писания трябва да ги турим на стените.
Днес само последния преди 4 дни
Не си довърщих приказката вчера, че имах уроци. Като му разказах на мъжа ми за баба Стефанка, той вика: „Разбрах инатът ти откъде идва, но ти си и работохоличка, ма! Какво е това блъскане, какво е това чудо, аз жена нямам, имам шефка“ „Това е, защото съм милионерска внучка!“ - викам. И му разправям за дядо ми по бащина линия.
Бащиният ми род е от Пиринска Македония. И обстоятелствата за дядо ми Иван се стичат зле. Първо ощипал някаква девица, второ – привикват го в турската армия. Той се качва на един влак и се запътва към пристанището в Истанбул. Обаче родата на момата го погнала и във влака започва престрелка като в уестърните. Той обаче оцелява и стига с кораб до Аржентина. Живее там една-две години, после заминава за САЩ и става миньор в Охайо. След това историята не казва как точно, но в един момент започва да изкупува мините в този и в съседните щати. Изкупува ги, бе! Аз имам теория по въпроса, защото пазя снимка, на която дядо ми в пардесю и вратовръзка седи в едно кресло, а шефът на профсъюзите стои прав до него. Един приятел, който много се интересува от историята на мафията, ме светна какво значи това. С една дума – дедо Иван е бил мафиот и то от доста висока класа!
През това време жена му - баба ми Вела, му направила помен, защото онези й казали, че са го утрепали, ходи жената на Задушница, пали му свещи и така близо 10 години. На десетата дядо ми решава да се прибере в България да си вземе семейството. Идва си той и от радост Вела забременява. А дядо ми започва да пръска пари като луд. Накупува пушкала за Македонското движение. На опашка се редят роднини до девето коляно за заеми. Той обаче е над тези неща. Отива и купува магазин на чаршията, зарежда го със стока, връчва ключа на братчеда и казва: „Ако ти дам пари, ще ги похарчиш! Ето ти бизнес! За да си храниш семейството“. Баба ми взела да се тревожи: „Абе, Иване, дете нося. Не харчи така!“ Той вика: „На мен парите са ми като пясъка в пустинята. Аз съм си осигурил и внуците, и децата на внуците, и техните внуци“. И накрая да вземе да легне под един орех на хлад. Простуда, пневмония... и умира. Баща ми се ражда четири месеца след смъртта на своя баща. Спомняше си, че като дете си е изрязвал зайчета и котенца от някакви шарени картички. А това са били акции!
С братовчед ми се опитахме да открием банката на дядо ни, защото му пазим чековата книжка, но се оказа, че е фалирала по време на Голямата депресия.
Та, му разправям на Онзи, който ще ме довърши: „Абе, алоуууу... аз съм от мафиотски сой, беееее! Не съм си в ред ни по майчина, ни по бащина линия!“

[libra]

Успях да изчета няколко страници от постовете на Милена от тази тема. Обаче, темата е много продължителна и си мисля, че е по-добре да се извадят в съседната тема, която да е в нейна памет.Както имаме тема за Цветка, Бог да я прости. Иначе, това си е нейната тема, но е писала и във фейса, така че по-добре да са отделно на едно място.

[Еличка]

Амииии, аз нямам сили да отворя Нейна тема, нямам сили и бара да затворя. Ако искате, направете. Ще бъде моя любима тема.
Дал, Calico и други момичета искат да направим събиране около 40. Утре ще бъда с Миленски, за тогава не обещавам, че винаги нещо лошо ми се случва на планираните. Отивам да си изгладя една блузка за утре и да си прегледам дънките.
А Тя:
"Ти за хубава черна рокля дали си чула? На опело се ходи с Шанел, Шматко! Ти ютия нямаш ли, така си ми дошла?! Пфууууу. Аз свестни приятелки нямам ли, бре?! Как с дънки, мааа!"

[clock]

Еличе....

През телефона не мога да я пусна
Alanis Morissette - Ironic

[Мария Николова]

[Еличка]

Клокче, Мерко
Длъжна съм да си пусна последните две монети, щото все се караме за тези двама мъже.
Не съм скръндза, Миленскииии, ай за теб са!




Това от мен и Ноел

[Мария Николова]

Нарочно точно тук ще го напиша.
Звъня преди минути на miltonia да я питам още ли е вързана в къщи и няма да може да дойде на партито за ЧРД80.
Още. . Казвам как ще съм пременена. Пита ме:
- Имаш ли перли?"
- Как да нямам! Онези, дето ти бях писала преди години, че съм ги навъртяла на 4-5 ката, че бяха мнооооого.
- И аз ти казах да ги махнеш, че не са перли, а украса за коледната ти елха!!!
Две минути приказвахме 4 минути се смяхме.
Миленски, знам те, че и се смееш с нас.

[desunie]

Неин пост от преди 9 дена. Толкова хубаво е описала нашата всеобща лудост, страст, хоби...


Разчиствам градината днес и си се смея сама. Аз понякога така си водя диалози със себе си, споделям си, хиля се и прочее. Доктор Герджикова казва, че това е личностно разстройство, но да не се притеснявам. И както нещо човъркам измежду розите изведнъж си дадох сметка какво всъщност ми струват тези гюлове. Нямам предвид пари. С историите по придобиването на 250 сорта рози мога книга да напиша, защото всяка една има биография. С другарките ми по съдба правехме колективни поръчки – корен по корен сме ги събирали буквално от цял свят. Веднъж един холандски търговец ни изпрати кашоните с тръните в Бангладеш. Прочел нещо с „б“ и то къде България, там и Бангладеш... все тая... А навънка вече паднал сняг. Разривахме преспи, за да садим, когато най-после пристигнаха растенията.
Бяхме пощурели по една роза, обаче можеше да се купи само в Турция. Обадихме се, ония викат: ние не търгуваме с Европейския съюз. Бре! Ама от мерак не може да спим! Така че командировахме една шматка от нашите да ходи да купи за всички. Отива тя, пълни багажника на колата с бодили и се прибира. И като я погнаха от НАП за незаконна търговия, леле майко! А то каква незаконна търговия, все едно сме й дали пари да ни вземе по един локум от капалъ чарши, ама.... То дотук добре. Ние събрахме сумата и платихме глобата. Но докато го правехме, запорираха заплатата на мъжа й. А той работеше в Германия. Тамошният шеф го привикал и му рекъл: „Аз криминални престъпници и контрабандисти няма да търпя, уволнен си!“ Той се обажда на хахавата си булка и вика: „Ти какви си ги вършила, ма?“ Тя му разказва историята. И той: „Значи! Прибирам се в петък. В събота наемам един трактор и ще изора целия двор, ни тревица, ни роза ще остане, да не говорим за зюмбюл, ясен ли съм?“
Дебнали сме като хрътки селекционерите за нови сортове. Щом се появи нещо засукано, ама ей така прелестно навъртяно с леекинко по-светли точици по листенцата, а пъпката да му се разтваря в бяло и черешово червено, а пък формата на храста да е като божествен купест облак - нищо не беше скъпо, нищо не беше трудно, нямаше невъзможни неща... Аз се бях хванала да работя на още две места заради пуста градина, понеже на мъжа ми в един момент му писна да заравям всеки лев в двора. Да, ама сега друга песен пее! Като имаме гости, ги води на обиколка, посочва калдаръмчетата и започва компетентно да обяснява: тези лалета ги засадихме преди три години; елате сега да ви покажа нарцисите и ги води при лилиумите; обърнете внимание на тези карамфилчета и сочи едни двуметрови делфиниуми... Но е мнооооо важен!

[Мария Николова]

Преди години Магдалена дойде с двама колеги по покана на сродно училище за 50-годишния му юбилей.
Дойде заедно с тях да се видим. Единият й колега разочаровано сподели, че новозагорци са много скучни и захлупени хора.
- А! Ето една съседка, която ще промени това грешно впечатление
Бях видяла съседката си Дана Шекерката, дъното на чийто двор е срещу терасата ми и орехът е в нейния двор.
- Данче, чакай, ела да те запозная с моите гости!
И тя като започна да разказва едни майтапи - не се спря половин час! Голям смях падна! И, да, успя да измие очите на новозагорци!
Покойният мъж на Данчего беше продавач на платове, известен като Иван Шекера. Той можеше да убеди случаен клиент от село да купи и най-скучния десен плат:
-Не казвай на никого, но този плат го държа за балдъзата, направо е шекер!. Само за твой хатър ще ти отрежа да зарадваш жената!
Познавах ги още от дете и непрекъснато си подавахме през оградата чинии по разни поводи. Първо я наричах лельо Данче, а като се ожених се изравнихме и я наричах Данче.
Тя беше от жените, за които казват "гледана жена". Едва като наближи да се замисли за пенсия, стана касиерка в една аптека.
От другата страна на срещу къщата й, беше къщата на семейство аптекари, чието момченце беше пръв приятел на нейното момченце. Съседското момче завърши фармация, избяга в Щатите, постъпи в някакава голяма компания и изпращаше на Данчето всеки месец по една солидна сума. Водеше до мрежата да видя доведените на гости внучета, как се радваше на правнучета.
И винаги беше неизчерпаема на всякакви смешни истории. Но никого не назова, не обиди, не оскърби.
Веднъж видях да се продават саксии циклами и една просто ми взе акъла. Имам позорен опит с цикламите. Затова, като й се порадвах един ден позвъних на звънеца й и казах, че трябва да спаси от мен тази прелестна циклама.
-Знаеш ли, че точно днес ми е рождения ден! Много ти благодаря!
Беше 8 януари.
Синът й Драго беше тук ховече от 3 месеца да се грижи за нея.
Като се прибрах тия дни, научих, че издъхнала и на 9 януари е било погребението й. На връх рожзения си ден, на 96 години.
Една емблематична личност спря да разпръскава около себе си радост от живота и веселие.