За емпатията

[Noel]

Усещаш и още как Буквално всмукваш.
Трудното е да различиш дали идва от теб или е в другия.
С годините се научаваш.

[calico]

Емпат не значи да съчувстваш.
Значи да усещаш какви чувства изпитва друг човек в момента, на мига, и да ги изпиташ абсолютно същите.
Емпатията е като телепатията, но не чете мисли, а чувства.

И е по-рядко срещана дори от телепатията.

[лалесъм]

Аха, значи съчувствието, съпричастността могат да бъдат контролирани и неконтролирани
Най-интересното за мен е, че могат да бъдат добри и лоши
Не вярвам в абсолютното, още по-малко в "абсолютно същите"

[Noel]

Съчувствиети и съпричасността ги даваме,когато нещо ни е докоснало.
Нещо трепти на нашата честота.
При емпатите нещата са различни.Те буквално възприемат и доброто, и лошото.
Както казах-всмукват го.Ето тук идва объркването.
Битката в него,която ежедневно се води.Да правиш разликата кое е твое и кое си взел отвън.
За емпатите мъдреците казват,че са с единия крак в църквата, с другия в ада.

Абсолютно е човешко определение

[къщичка]

Емпатията със сигурност не се възпитава и не се придобива.
Или я имаш, или я нямаш.
При аутистите например тя липсва. И не е въпрос нито до възпитание, нито до характер, нито до преживелици.
Всичко е работа и възможност на мозъка, невроните и връзките в него.

[лалесъм]

Звучи малко прекалено, но наистина думата емпатия е празна за мен.
Отделно пък сме изпразнили от многоликото им съдържание нашите думи.
Съчувствието значи и единомислие, в случая единочувствие, но не може да бъде еднаквочувствие. Не е игра на думи, а малко нещастен опит да се изразя разбираемо Единомислие/единочувствие може да има и за доброто, и за лошото
Къщи, аз много убедено вярвам, че имаме от всичко и в различна степен. А какво и доколко ще се развие зависи и от вътрешните ни блокажи и от наложените обществени такива, и от възпитание и от случайности.
Науките за човека ми изглеждат малко безпомощни, рамкиращи, също както и науките за природата де

[calico]

Не можеш да знаеш какво усеща друг човек. Не можеш да бъдеш другия човек.
.

Лаленце, точно това правят емпатите, могат го. Именно могат да влезнат в чувствата на другия и да ги усетят точно същите.
Ако да кажем аз седя с теб и си разговарям кротко за рози и манджи, но отвътре изпитвам примерно чувство на раздразнение към теб, ти няма да го усетиш. Но емпата веднага ще го улови.
или примерно имаш приятел, от деца сте заедно. ама ти си влюбена тайно в него. И дори да си говорите за времето, за филм, или за политика, той ако е емпат веднага ще усети твоята любов, точно по начина по който в момента я изпитваш, дори и да не я изразяваш по никой начин.

Един единствен човек емпат познавам, моя приятелка. Прави ги тези неща, безпогрешно.
Емпата просто чете чувствата, никак не можеш да се скриеш зад поведение и думи, а отвътре да има друго чувство

добре че са рядкост, наистина емпатията не е съпреживяване, а знание за чувствата

[лалесъм]

Калико, аз разбирам, че се улавят вибрации, но чак пък чувства. Да не говорим, че повечето хора сами не знаят какво точно чувстват в момента Ок, ще уловиш раздразнението, но какво точно - към човека, с когото говоря, или от това, че ме сърби и не мога да се почеша, или че са ми излезли киселини,....И тогава какво точно ми улавят

Ааа, само да вметна за какво толкова се разписах тук. Тази тема е продължение на разговор с дъщеря ми от вчера върху съчинението й "Светът през рентгенов поглед". Та така, какво съвпадение, както се казва в един виц

[calico]

Лаленце, не можеш да го разбереш, щото не е в твоя обсег. И в моя не е.
от разговори съм разбрала, че наистина е точно като с мислите- четат се точно
както знаеш, чувствата винаги са свързани и с мисли, ТИ знаеш вътрешно от какво си раздразнена, не се чудиш. Е, и емпата знае това.
Било като пакет информация, изпълнена със съответното чувство- т.е. емпата на мига го изпитва същото чувство по същата причина както и ти.

[лалесъм]

Eх, Калико, край няма нашият разговор за Дарби Добре, че тук поне сме усамотени

ТИ знаеш вътрешно от какво си раздразнена, не се чудиш. Е, и емпата знае това.

Не, често не зная. Преди търсех какво точно и защо точно чувствам или мисля. Всеки отговор е даден от егото и е само отчасти истина. Но казваш емпата знае. Тогава да приема неговото знание за мен без то да е мое?
Ако съществуват такива хора, то те трябва да усещат не само хората, а всичко живо.
Ако съществуват, това не са просто и само емпати.